Софийска премиера на романа “Небеса от грях” на Лора Лазар

◊ СЪБИТИЕТО

Софийска премиера на романа „Небеса от грях” на Лора Лазар

05 октомври 2012, от 18 часа
Клуб “Bedroom”, София, пл. "Народно събрание" № 3

Издател – КК „Труд”. Редактор на изданието - Райчо Радулов. Автор на корицата – художника Орлин Атанасов.

Романът ще представи доц. д-р Елка Дроснева – преподавател по историография в СУ „Климент Охридски”.


◊ ЗА РОМАНА „НЕБЕСА ОТ ГРЯХ”

Скучният живот на младата прокурорка Дара е преобърнат за миг в едно лятно утро. Във вилата й е открит трупът на нейния приятел Роско. Само ден преди това той е споделил с нея, че е по следите на голямо богатство. Уликите на комисар Михаил Донов, наричан Мишената, сочат към прокурорката, която е заподозряна.

За да открие убиеца на своя приятел, Дара също тръгва по следите на богатството. То принадлежи на митрополит Леонтий, който е погребан в храма на родния й град.

В продължение на десетилетия НКВД и ДС следят дейността му в Америка и Австралия, а сега в търсенето на неговото богатство се намесват и представители на Българската православна църква.

Ще съумее ли младата прокурорка да изпревари всички и да открие истината за митрополит Леонтий – истина, дълбоко свързана с историята на България през ХХ век.

А изненадите за Дара ще бъдат шокиращи.

◊ ЕЛКА ДРОСНЕВА ЗА РОМАНА

„Романът започва стресиращо, интригуващо, но всъщност стресът идва малко по-късно, когато разбереш какво ти е казала Лора, когато е описало това странно събуждане на прокурорката. Изчетох романа „на екс”, за 24 часа, защото тази книга или не я четеш, или я четеш по този начин.

Романът няма претенция да бъде история. В него има разказ за миналото, но това не е историческо изследване. Миналото е повод за Лора да търси отговори на въпроси, които силно ни тревожат - защо днес живеем така, както живеем. В романа няма нито 100% положителен герой, нито 100% отрицателен герой – така, както е в българската поговорка, която обожавам – „Човекът е и ангел, човекът е и дявол”. В романа има хора, които се стараят да се справят с живота, със ситуацията и така може би се трупат тези небеса, небеса от грях.

Всички ние сме грешни, освен че сме праведни, големият въпрос обаче е – искаме ли да вземем живота си в своите ръце или само ще стоим по кафенетата, коридорите и ще мрънкаме? Всъщност главната героиня успява точно това да направи – да вземе живота си в свои ръце и да се справи.

Ще има хора, които, като изчетат тази книга, много ще я харесат. Ще се развълнуват, тя ще стигне до душите им. Ще има и хора, които като я прочетат, ще се разтревожат и ужасно няма да я харесат. Или няма да я прочетат докрай. Категорична съм, че загубата ще бъде за тях. Но когато една книга получава противоречиви оценки, това означава, че тя си заслужава да бъде написана.”