Максим Минчев с книга за африкански пътешествия

◊ СЪБИТИЕТО

Представяне на новата книга на Максим Минчев

Alo Boo Safari (Хайде на сафари)

Издателство „Abudjet”


25 септември, вторник, от 18:30 часа
Книжарница "Книги и..." - бул. "Фритьоф нансен" 37А
(вход откъм  ул. "Любен Каравелов")


◊ ЗА КНИГАТА И АВТОРА

"Alo Boo Safari", което в превод от масайски означава "Хайде на сафари", е най-новата книга на Максим Минчев и първата от поредицата с червен печат „Пътешествия с Максим”. Под тази рубрика тепърва предстои да излизат интересни истории от различни точки на света. Едно от важните уточнения е, че журналистът е решил да описва не само забележителностите, които посещава, но и любопитните истории, случващи се, докато пътува с приятели. Всички, пътували по света с Максим Минчев, могат да кажат, че няма по-забавен, умел и сигурен гид от него. Но това вероятно се дължи и на факта, че той изследва света със самочувствието на пътешественик, посетил най-напред всички градове, върхове, пещери и манастири в собствената си родина.

Африканското сафари на Максим Минчев и неговите спътници е изпълнено с десетки забавни истории от Кения, Танзания и Занзибар, придружени от 154 цветни илюстрации.

Пишещ пътешественик или пътешестващ писател – не е ясно кое е по-доброто определение за Максим Минчев.

От 2000 до 2010 г. Максим Минчев издаде четири книги с пътеписи: "XVIII Екватора", "Три мусона", "Възторгът на Марко Поло" и „47 по Гринуич”.


◊ АВТОРЪТ ЗА КНИГАТА

“Искам хората, които не познават този континент, да се замислят за това, че много близко до нас има едни бедни хора, в постоянна борба с тежката природа. Те живеят по-кратко от нас. В същото време го правят с достойнство, много честно. Обикновените африканци са много наивни и симпатични хора. Когато човек общува с тях, разбира, че те са по-добри от нас в някои отношения. Това е едно от посланията към читателите.

Книгата ми е малко по-различна от предишните. Разказва за моите пътувания в Кения, Танзания и Занзибар, за срещите ми с хората, както и с богатия животински свят. Мъча се да направя някои изводи, дано те да са се получили. Книгите трябва да представят едно трето измерение, в което човек може да си представя нещата, а това изисква повече съпричастие.”