Издания / премиери
Премиера на стихосбирката „Зъби” от Мирослав Христов
Съвременна българска поезия
◊ СЪБИТИЕТО
Премиера на стихосбирката „Зъби” от Мирослав Христов
The Fridge & Haspel, бул. "Мадрид" 8, София
26.09.2012 / сряда, 19:00
Музика от Стефан Иванов: David Bowie, Faith No More, The Rolling Stones, Fine Young Cannibals, The Beatles, Joan Jett, The Doors, Stealers Wheel, The Stooges, Elvis Presley, The Bee Gees, The Smashing Pumpkins, The Beach Boys, The Beastie Boys, Chinawoman
◊ ЗА АВТОРА
Мирослав Христов (р. 1982, София) е завършил философия и магистратура по културология („Изкуство и съвременност”) в СУ „Св. Климент Охридски”. Има публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка „Череша с гравитация” (изд. “Арс”), която е отличена на два национални конкурса. В момента вървят репетиции на неговата пиеса „Всичкоядецът” с режисьор Ани Васева, като премиерата предстои през ноември 2012 г. Вторият му драматургичен текст „Последната звезда” беше отличен на фестивала „Нова българска драма“ (Шумен, 2012 г.). Участва в поетично-музикалния пърформанс „4х4”.
Книгата издава издателство “Ерго”, редактор – Стефан Иванов, дизайн на корицата – Иво Рафаилов.
◊ ЗА СТИХОСБИРКАТА "ЗЪБИ"
Рязка и нежна, конкретна и вглъбена, стихосбирката е плод на остро съвременна чувствителност, която откровено се взира в пътищата и безпътиците на днешния ден и несъмнено ще намери отклик в своето и не само своето поколение.
В "Зъби" Мирослав Христов по-скоро избива зъби, отколкото да ги лекува.
Сърцето става по-еластично, когато прочетеш тези стихове.
„Зъби“ на Мирослав Христов показва ясно и в дълбочина като рентгенова снимка и по-добре от социологически проучвания противоречивите, тъжни и щастливи настроения на едно ново номадско поколение, което не се чувства на мястото си, но много иска да бъде именно тук и някои неща да се променят. Към по-добро.
Стефан Иванов
Пълни с неочаквана мъдрост и остроумие, с тайнствени и проблясващи асоциации – в същото време – ясни – като дълбока, но чиста вода - всички те, стихотворенията на Миро – ми се струваха като ковчеже за скъпоценни камъни. В което някой е сложил вместо камъните писма от млад мъдрец до Самото Битие. И до Небитието, ако има такова.
Калин Терзийски