Издания / премиери
Премиера на книгата "Сердика е моят Рим"
Книгата се издава в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г.
◊ СЪБИТИЕТО
На 14 септември, петък, от 12.30 ч., в официалната зала на Столична община (ул. „Московска” №33, ет.1) ще бъде представено премиерно изданието Сердика е моят Рим / Serdica Is My Rome.
На премиерата на книгата ще присъства заместник-кметът по култура на Столична община д-р Тодор Чобанов, както и доц. д-р Веселина Вачкова – автор на книгата, Димитър Димитров – управител на ТАНГРА ТанНакРа ИК, Атанас Димитров – 3D възстановки, Адриана Момчилова – редактор, Жеко Алексиев – графичен дизайн, Йордан Бончев – управител на печатница “Мултипринт” ООД.
Сердика е моят Рим / Serdica Is My Rome е най-новото издание на ТАНГРА ТанНакРа ИК, съфинансирано от Столична програма “Култура” на Столична община през тази година и подкрепено от Фонд “Научни изследвания” при Министерството на образованието, младежта и науката. Голяма част от снимките са предоставени от Общинско предприятие “Стара София” и Софийски исторически музей.
◊ ЗА КНИГАТА
Сердика е моят Рим / Serdica Is My Rome
Градският облик и ролята на късноантична Сердика (ср. на III – ср. на VI в.)
В книгата се поставят основни проблеми, ключови за разбирането и оценяването на историята на съвременната българска столица. В центъра на изследването стои въпросът за „Константиновото наследство” на Сердика, което и мотивира заглавието. Богатият и разнообразен изворов материал свидетелства, че известната фраза на Константин: „Сердика е моят Рим” не трябва да се приема като един вид „анекдот”, лишен от контекст, най-малкото понеже подобни изявления не са правени никога от никой друг император за никой друг град. По-важната причина да се потърси генезиса на този израз е фактът, че от V до XII в. византийските автори при всеки възможен случай са изтъквали следното: Константин Велики не само е харесвал „своя Рим”, а напълно сериозно е мислел да го направи своя столица. Конкурентите на Сердика в това отношение са били Троя и Никомидия (понякога подменяна със Солун). С други думи, в идейната схема на Късната античност и Средновековието, Сердика е имала определено, много значимо място, което не е зависело от личното пристрастие на императора. На какво се е дължало подобно отношение към Сердика? В книгата се прави опит да се отговори на този въпрос на няколко равнища: в контекста на политическото развитие на града във военно-административната система на Римската империя от времето на император Галиен (253/260-268) до това на император Юстиниан (527-565) и наследниците му; в контекста на специфичната еволюция на града като един от основните пунктове на т. нар. Диагонален път – най-значимият транспортен коридор, свързвал Запада и Изтока през разглежданата епоха; в контекста на раннохристиянската история и началното формиране на Църквата като институция в условията на антихристиянските гонения, на търпимостта към християнството и на неговия триумф; в контекста на личните биографии някои римски владетели, сред които св. август Константин и майка му св. августа Елена са най-ярките, но не и единствените фигури, съдбоносно свързани със Сердика; в контекста на съхранените локални софийски артефакти, топоними, легенди, песни и предания. При така очертаните параметри на изследването като „звездни мигове” и „златни десетилетия” на Сердика се открояват:
- издаването на Едикта на толерантността (през април 311 г. от император Галерий);
- обявяването на Мира на августите (на 1 март 317 г.);
- резидирането в града на императорите Галерий (293-311) и Константин Велики (почти постоянно от юни 316 до февруари 330 г.), във връзка с което се обръща внимание на факта, че според Теодосиевия и Юстиниановия кодекс от края на III до средата на IV в. от Сердика са издадени най-малко 25 закона;
- абдикацията на император Ветранио – “невиждана” церемония, извършена при Сердика на 25. 12. 350 г.
- опитът на Атила да сключи мир с император Теодосий II в Сердика и последвалата роля на града във византийско-хунските отношения;
- през 480 г. при император Флавий Зенон е сключен първият известен договор с българите. Чрез него те официално са признати за защитници на балканските земи на Византийската империя срущу готите. В центъра на византийската столица е издигната статуя на българин – едно от големите зрелища на града. Преди този период, след като първо заемат долната земя (Охридско), българите се установяват трайно на Балканите.
- разцветът на Сердика при император Юстиниан I и утвърждаването й като резиденция на Юстиниановия племенник цезар Герман и съпругата му – готската принцеса Матасунта;
От гледна точка на Сердикийската църковна история, от една страна акцентът пада върху двете най-значими събития – издаването на Едикта на Толерантността (311 г.) – единствен по рода си документ, сложил край на антихристиянските гонения в Рим, и Сердикийския събор (342/343), който е бил замислен и проведен като Вселенски, макар по-късно (след VII в.) да е бил запомнен като „поместен събор на западната църква”, а част от каноните му да са били приписани на Никейския събор още в началото на V в. От друга страна се разглежда ролята на първите епископи на Сердика – от легендарния св. ап. Климент (станал известен като св. Климент Римски), през „фамозния”, по думите на съвременниците му епископ Протоген (прелат от най-близкия кръг на Константин Велики и домакин на Сердикийския събор), до Домнио-Теофил-Богомил (легендарен възпитател на Юстиниан Велики и реален лидер в протестите на балканските християни срещу еретичните възгледи на император Анастасий). Паралелно се обръща внимание на интензивното християнско строителство в града и околностите му, даващо основание на някои съвременни археолози да търсят формирането на „Софийската Света гора” още в епохата на Константин Велики и наследниците му.
Основната цел на книгата е да популяризира историята на Сердика сред възможно най-широк кръг читатели. Ето защо библиографията е сведена до най-важните извори и най-значимите изследвания по темата, а текстът е придружен с богат илюстративен материал. Търсеният ефект при подбора на акцентите и илюстрациите е Сердикийските културни и политическите феномени да се представят не като изолирани и „уникални”, а като органична част от културно-политическата история на Римската империя през разглежданата епоха, без която част самата история на Империята и на Църквата не може да бъде разбрана напълно адекватно. Доколкото Сердикийската история като цяло и в частност – нейните културни и политически кулминации – са крайно неизвестни на широката публика както у нас, така и в чужбина, двуезичното издание (на български и на английски език) би допринесло за едновременно запълване на двете празнини в познанието за миналото на София – едно минало, чието духовно и материално наследство заслужава да бъде познавано.
Изданието е луксозно, богато илюстрирано, включително и с 3D възстановки, с паралелен текст на български и английски език, твърда подвързия, формат 21,5 х 27,5 см, 216 с., индивидуално пакетиране.
Книгата "Сердика е моят Рим" се издава в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г.
***
ТАНГРА ТанНакРа Общобългарска фондация и Център за изследвания на българите имат за цел да издирват, публикуват и разпространяват научни знания, хипотези, митове и легенди, свързани с историята на българската народност. Книгите от поредица „Българска вечност“ търсят отговор на въпросите за произхода и богатото културно наследство на Българите в областта на философското осмисляне на света, държавното управление, социалното устройство, военното изкуство, писмеността, езиковата култура, строителството, астрономията и религията, за тяхното влияние и принос в световната култура. Нашият стремеж е да дадем човешко и историческо самочувствие на децата на българския род, разпръснати като пясък по света от превратностите на историята. Българите могат да имат много по-значимо присъствие в съвременния интегриращ се свят.
На 14 септември, петък, от 12.30 ч., в официалната зала на Столична община (ул. „Московска” №33, ет.1) ще бъде представено премиерно изданието Сердика е моят Рим / Serdica Is My Rome.
На премиерата на книгата ще присъства заместник-кметът по култура на Столична община д-р Тодор Чобанов, както и доц. д-р Веселина Вачкова – автор на книгата, Димитър Димитров – управител на ТАНГРА ТанНакРа ИК, Атанас Димитров – 3D възстановки, Адриана Момчилова – редактор, Жеко Алексиев – графичен дизайн, Йордан Бончев – управител на печатница “Мултипринт” ООД.
Сердика е моят Рим / Serdica Is My Rome е най-новото издание на ТАНГРА ТанНакРа ИК, съфинансирано от Столична програма “Култура” на Столична община през тази година и подкрепено от Фонд “Научни изследвания” при Министерството на образованието, младежта и науката. Голяма част от снимките са предоставени от Общинско предприятие “Стара София” и Софийски исторически музей.
◊ ЗА КНИГАТА
Сердика е моят Рим / Serdica Is My Rome
Градският облик и ролята на късноантична Сердика (ср. на III – ср. на VI в.)
В книгата се поставят основни проблеми, ключови за разбирането и оценяването на историята на съвременната българска столица. В центъра на изследването стои въпросът за „Константиновото наследство” на Сердика, което и мотивира заглавието. Богатият и разнообразен изворов материал свидетелства, че известната фраза на Константин: „Сердика е моят Рим” не трябва да се приема като един вид „анекдот”, лишен от контекст, най-малкото понеже подобни изявления не са правени никога от никой друг император за никой друг град. По-важната причина да се потърси генезиса на този израз е фактът, че от V до XII в. византийските автори при всеки възможен случай са изтъквали следното: Константин Велики не само е харесвал „своя Рим”, а напълно сериозно е мислел да го направи своя столица. Конкурентите на Сердика в това отношение са били Троя и Никомидия (понякога подменяна със Солун). С други думи, в идейната схема на Късната античност и Средновековието, Сердика е имала определено, много значимо място, което не е зависело от личното пристрастие на императора. На какво се е дължало подобно отношение към Сердика? В книгата се прави опит да се отговори на този въпрос на няколко равнища: в контекста на политическото развитие на града във военно-административната система на Римската империя от времето на император Галиен (253/260-268) до това на император Юстиниан (527-565) и наследниците му; в контекста на специфичната еволюция на града като един от основните пунктове на т. нар. Диагонален път – най-значимият транспортен коридор, свързвал Запада и Изтока през разглежданата епоха; в контекста на раннохристиянската история и началното формиране на Църквата като институция в условията на антихристиянските гонения, на търпимостта към християнството и на неговия триумф; в контекста на личните биографии някои римски владетели, сред които св. август Константин и майка му св. августа Елена са най-ярките, но не и единствените фигури, съдбоносно свързани със Сердика; в контекста на съхранените локални софийски артефакти, топоними, легенди, песни и предания. При така очертаните параметри на изследването като „звездни мигове” и „златни десетилетия” на Сердика се открояват:
- издаването на Едикта на толерантността (през април 311 г. от император Галерий);
- обявяването на Мира на августите (на 1 март 317 г.);
- резидирането в града на императорите Галерий (293-311) и Константин Велики (почти постоянно от юни 316 до февруари 330 г.), във връзка с което се обръща внимание на факта, че според Теодосиевия и Юстиниановия кодекс от края на III до средата на IV в. от Сердика са издадени най-малко 25 закона;
- абдикацията на император Ветранио – “невиждана” церемония, извършена при Сердика на 25. 12. 350 г.
- опитът на Атила да сключи мир с император Теодосий II в Сердика и последвалата роля на града във византийско-хунските отношения;
- през 480 г. при император Флавий Зенон е сключен първият известен договор с българите. Чрез него те официално са признати за защитници на балканските земи на Византийската империя срущу готите. В центъра на византийската столица е издигната статуя на българин – едно от големите зрелища на града. Преди този период, след като първо заемат долната земя (Охридско), българите се установяват трайно на Балканите.
- разцветът на Сердика при император Юстиниан I и утвърждаването й като резиденция на Юстиниановия племенник цезар Герман и съпругата му – готската принцеса Матасунта;
От гледна точка на Сердикийската църковна история, от една страна акцентът пада върху двете най-значими събития – издаването на Едикта на Толерантността (311 г.) – единствен по рода си документ, сложил край на антихристиянските гонения в Рим, и Сердикийския събор (342/343), който е бил замислен и проведен като Вселенски, макар по-късно (след VII в.) да е бил запомнен като „поместен събор на западната църква”, а част от каноните му да са били приписани на Никейския събор още в началото на V в. От друга страна се разглежда ролята на първите епископи на Сердика – от легендарния св. ап. Климент (станал известен като св. Климент Римски), през „фамозния”, по думите на съвременниците му епископ Протоген (прелат от най-близкия кръг на Константин Велики и домакин на Сердикийския събор), до Домнио-Теофил-Богомил (легендарен възпитател на Юстиниан Велики и реален лидер в протестите на балканските християни срещу еретичните възгледи на император Анастасий). Паралелно се обръща внимание на интензивното християнско строителство в града и околностите му, даващо основание на някои съвременни археолози да търсят формирането на „Софийската Света гора” още в епохата на Константин Велики и наследниците му.
Основната цел на книгата е да популяризира историята на Сердика сред възможно най-широк кръг читатели. Ето защо библиографията е сведена до най-важните извори и най-значимите изследвания по темата, а текстът е придружен с богат илюстративен материал. Търсеният ефект при подбора на акцентите и илюстрациите е Сердикийските културни и политическите феномени да се представят не като изолирани и „уникални”, а като органична част от културно-политическата история на Римската империя през разглежданата епоха, без която част самата история на Империята и на Църквата не може да бъде разбрана напълно адекватно. Доколкото Сердикийската история като цяло и в частност – нейните културни и политически кулминации – са крайно неизвестни на широката публика както у нас, така и в чужбина, двуезичното издание (на български и на английски език) би допринесло за едновременно запълване на двете празнини в познанието за миналото на София – едно минало, чието духовно и материално наследство заслужава да бъде познавано.
Изданието е луксозно, богато илюстрирано, включително и с 3D възстановки, с паралелен текст на български и английски език, твърда подвързия, формат 21,5 х 27,5 см, 216 с., индивидуално пакетиране.
Книгата "Сердика е моят Рим" се издава в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г.
***
ТАНГРА ТанНакРа Общобългарска фондация и Център за изследвания на българите имат за цел да издирват, публикуват и разпространяват научни знания, хипотези, митове и легенди, свързани с историята на българската народност. Книгите от поредица „Българска вечност“ търсят отговор на въпросите за произхода и богатото културно наследство на Българите в областта на философското осмисляне на света, държавното управление, социалното устройство, военното изкуство, писмеността, езиковата култура, строителството, астрономията и религията, за тяхното влияние и принос в световната култура. Нашият стремеж е да дадем човешко и историческо самочувствие на децата на българския род, разпръснати като пясък по света от превратностите на историята. Българите могат да имат много по-значимо присъствие в съвременния интегриращ се свят.
Автор:
Столична община
Публикация:
13.09.2012 г. 15:50
Етикети:
Посетено:
2793
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/15372-premiera-na-knigata-serdika-e-moyat-rim