Издания / премиери
Премиера на две книги на Владимир Левчев в книжарница „Сиела”, Варна
Среща с "Човекът и сянката" и "Черна книга на застрашените видове" на 23 август
◊ СЪБИТИЕТО
На 23 август от 19.00 ч. поетът и романистът Владимир Левчев ще се срещне с варненската публика в книжарница „Сиела” във ФКЦ.
Двете последни книги на автора – стихосбирката "Черна книга на застрашените видове", с илюстрации на Стоимен Стоилов, изд. „Жанет 45”, 2011 и романа „Човекът и сянката”, изд. „Сиела Норма АД”, 2012 ще представи Виолета Тончева.
◊ КНИГИТЕ
Майкъл Колиър за "Черна книга на застрашените видове"
"Черната книга" е паметна плоча, регистрирала резултатите от човешкото несъвършено знание. Тя е написана от гласовете на застрашените създания - жирафи, врабчета, мравки. Това, което те казват, е потресаващо и безжалостно, и само фактът, че талантът на Левчев ги е накарал да проговорят, е единствената надежда. Това, което ние трябва да направим, е да се вслушаме.”
Милена Фучеджиева за "Човекът и сянката"
„Новият роман на Владо Левчев е любовен роман, в който няма да намерите розови сърца, а една странна, воайорска "не"-действителност, в която да се влюбиш означава да полудееш истински. Американската част от книгата пък е основата на тази лудост - животът и "любовта" в Америка повеждат главния герой обратно към България, за да го предадат напълно на демоните му. Когато прочетох "Човекът и сянката" за пръв път, бях леко стресната, защото интернет е кръв от кръвта ми и плът от плътта ми и си дадох сметка, че всичко мое и лично е на няколко клика разстояние за някой психопат-хакер... Любовта тук е "любов", а липсата на любов е унищожителна и самоунищожителна.
Препоръчвам „Човекът и сянката”! Вече няма книги, които се четат на един дъх, разказвайки интелигентно и същевременно достъпно за живота, за любовта, самотата и глада за човешки контакт. Тази е такава. Като филм.”
◊ АВТОРЪТ
Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание в Художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство "Народна култура" (1982-1989), издател на забраненото преди 10 ноември 1989 независимо списание за литература и политика "Глас", зам.-главен редактор на "Литературен вестник", член на Изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва MFA програма по Творческо писане (1996). Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език във Foreign Service Institute (към Държавния Департамент). Oт есента на 2007 г. преподава литература в Американския университет в Благоевград.
Автор е на стихосбирките: "Аритмии" (1977), "16 стихотворения" (1981), "Кой сънува моя живот" (1983), "Някой ден" (1983), "Цветя, градове и морета" (1986), "Пейзажи на неизвестен майстор" (1987), "София под луната” (1991), „Раззеленяване на сухото дърво” (1993), "Край" (1994), "Leaves from the Dry Tree" (1996, САЩ), "Черна книга” (1997), "Black book of the endangered species" (1999, САЩ), "Небесни балкани" (2001), "Архитектура на промените" (2003), "Черна книга на застрашените видове. / Black Book of the Endangered Species" (2004), „The Rainbow Mason” (2005, САЩ), „Събрани сънища” (2005), "Любов и смърт" (2009), "Бхакти" (2010), "The Refugee" (САЩ, 2011). Издал е още „Литература и морал. Статии, есета, студии” (1994), "Бог е любов" (2001), "Крали Марко – Балканският принц” (роман, 2006), "2084-та" (роман, 2010) както и редица книги с преводи, включително стиховете на Т.С. Елиът, А. Гинзбърг, С. Кюниц, Х. Тейльр, В. Висоцки и „Бхагавадгита”. Негови стихове са превеждани и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания у нас и в други страни, включително "Child of Europe: Penguin's Anthology of Eastern-European Poetry" (1990), “Yearbook of American Poetry” (1997), "Poetry Мagazine" (Чикаго), Partisan Review (Бостън).