"Вълчи вой - кучи лай" и "Името" - за пръв път пред публика

◊ СЪБИТИЕТО

Издателство "Жанет 45" и Унгарския културен институт
организират

премиери на книгите


"Вълчи вой - кучи лай"
сборник с разкази от Тошо Дончев

Представя Митко Новков и редакторът на книгата Екатерина Йосифова
С участието на актрисата Катерина Илкова

19 юни (вторник), 18.00 часа


Вход свободен!


и


"Името"
роман хроника от Христо Карастоянов

Представя Митко Новков

21 юни (четвъртък), 18.00 часа


Вход свободен!


◊ ЗА "ВЪЛЧИ ВОЙ - КУЧИ ЛАЙ"

През 2008 година на унгарски език излиза сборникът с разкази на Тошо Дончев „Куманската княгиня". Настоящата книга съдържа част от разказите от унгарското издание, както и по-нови творби. Преводите са дело на Адриана Петкова, Светла Кьосева и Юлия Крумова.

Откъс от разказа „Украса на живота“

„Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на лакти и я целунах, за последен път. Тя обгърна врата ми, притисна се в мен и ме прегърна силно, както през нощта. Помоли ме след месец, на двадесети септември, в шест часа да се видим пак в Градския парк...“

◊ ЗА "ИМЕТО"

Романът „Името” е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: „Какво би било, ако...”

Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.

Откъс от "Името"*

"Вече се беше примирила с онова прозрение, което я удиви един следобед преди много години. Беше разбрала, че адът не е място - адът е време. Малко или много, мястото си можеш да смениш, но времето никога. Сега, когато остаряваше самотно и зло в това село, седнала на коравия дървен стол срещу левия прозорец в ъгловата стая на втория етаж, си мислеше, че е разбрала защо точно времето е ад. Заради спомените. С годините спомените ставаха все по-ясни - спомените за нещата, които й се бяха случили през този спрял веднъж завинаги неин живот, и спомените за другите неща, за които само беше чула. Беше си за чудене: случваше се да забрави дори името на някоя от ученичките си, а пък си спомняше например как на един ужасно отдавнашен шести май баща им беше влязъл при тях и беше казал: „Доживях до петдесетте, сам не мога да си се начудя!...” Баща им умееше да се шегува мило и забавно. Но си беше вече пийнал оная сутрин, макар да беше много рано, така че нито тя, нито някоя от сестрите й разбра дали той се шегува или наистина се е стреснал от възрастта..."

* Романът "Името" има за свое начало едноименния разказ, публикуван в Електронно списание LiterNet на 17.08.2009, № 8 (117) - "Името". Още по темата, пак от Христо Карастоянов - "Анастасия Романова от село Габарево? И защо не?" - статия в Електронно списание LiterNet от 30.09.2009, № 9 (118)

√ Книгите на Тошо Дончев и на Христо Карастоянов може да поръчате от книжарница "Книгосвят"
-> Вълчи вой - кучи лай
-> Името