Издания / премиери

Премиера на две книги от френския поет и романист Ги Гофет

Премиера на "Възхвала на една провинциална кухня" и "Завинаги гола"

Премиера на две книги от френския поет и романист Ги Гофет


◊ СЪБИТИЕТО

Фондация за българска литература
има удоволствието да ви покани
на
премиера на книгите

"Възхвала на една провинциална кухня"
и
"Завинаги гола"
от френския поет и романист Ги Гофет


Премиерата ще се състои на 26.04.2012 г. от 18.00 ч. в Художествена академия, ателие 51 (северно крило), с участието на автора.


◊ ЗА КНИГИТЕ
 
"Възхвала на една провинциална кухня", Наградата на Френската общност в Белгия (1988) и наградата Маларме (1989).

Поезията на Ги Гофет е от онези, които ни принадлежат, защото вече сме я чували някъде дълбоко в нас самите; тя е поезия на простите неща, на всекидневието, на детството, на щастието и нещастието, на раните, изговорени шепнешком, на мечтите, на заминаванията.

"Завинаги гола"
е биография на художника Пиер Бонар и историята на любовта му с Марта, моделът, който рисува цял живот, и заедно с това е дълга поема, в която Ги Гофет говори за срещата си с Марта в един музей, за живописта, светлината и цветовете на любовта и на страстта.

„Както цветът за художника, така и думите за писателя по-късно добиват смисъл, за който творецът не е подозирал, и за да изведе по-ясно паралела между своя модел Бонар и самия себе си, Гофет признава: Не знаем какво рисуваме, какво пишем. Не можем да разгадаем тайната предварително. Доверяваме се на цветовете, линиите, думите, но онова, което искаме да направим, си остава скрито. И доста по-късно смисълът внезапно се появява.

Това „внезапно“ има значение: човек изпитва винаги някакъв шок, четейки Ги Гофет, защото писателят никога не се обръща към нашата интелигентност, а към сетивата ни и нашата чувствителност”.
Тиери Гишар

 

◊ ЗА АВТОРА

Поет, романист и есеист, Ги Гофет е роден на 18 април 1947 г. в Жамоан, област Гом, в най-южната част на Белгия.

Определя себе си като „французин, роден в Белгия на петдесетина метра от границата, който живее в Париж“, градът където „е невъзможно да пишеш“. Ето защо обича да се оттегля в провинцията, за да намери покоя и тишината, нужни му за да пише. Дори да живее и работи в Париж, където е рецензент в издателство Галимар, той продължава да е здраво свързан с корените си, проникнали дълбоко в земята на белгийската провинция, които се хранят със слънцето, живителната течност и мириса на хълмовете. Именно там той е живял обещания живот, животът, който откриваш, когато си дете, когато казва поетът: „си дървото, върху което се катериш, птицата, която държиш в ръцете си и времето, когато не са съществували прегради, които да възпрепятстват нашата връзка със света“. Именно от осъзнаването на тази изгубена действителност се раждат чувството за невъзможност, чувството, че си лишен от нещо много съществено – за които Гофет говори в много от интервютата си – и носталгичното желание да пресъздаде това някогашно идеално състояние.

През 1969 г. излиза първата му стихосбирка "Червено всекидневие". Продължава да пише стихове, публикуват го в множество списания, влиза във връзка със събратята си по перо и по дух.

За известно време се занимава с издателска дейност. От 1980 до 1987 г. заедно с други поети публикува списание "Триангл", на което е основния двигател и от което излизат 12 броя. Освен това от 1983 до 1987 г. ръководи издателство "Апрантипограф", което публикува в ограничен брой екземпляри и върху много хубава хартия малки книжки, които той самият съставя, набира сам на печатарска преса, разрязва, подвързва. Върху кориците на тези книги могат да се видят имената на Умберто Саба и Мишел Бютор. Това е една поглъщаща работа, пълна със старание и страст, но времето, което посвещава на списанието и на тези книги изяжда времето, което би могъл да посвети на писане и така неговият двоен експеримент приключва през 1987.

Впоследствие напуска и образователната система. Работи известно време като книжар и накрая изоставя и това. Живее последователно в Шарлевил-Мезиер, родното място на Рембо, в Лимож, а понастоящем в Париж.

По това време пътува много: Югославия, Квебек, където преподава една година, Румъния. Макар че пише: „В същността си, истинските пътешествия са неподвижни. Неподвижни и безкрайни. Самотни. Мълчаливи. Често започват от една стая, където си затворен, защото вали.”

Автор е на над тридесет поетични книги, романи, сборници с разкази и есета. Познат е на българската публика с "Верлен от Ардените, роден от дъжда" (Нов Златорог, 2004) и романа "С лято около шията" (Колибри, 2006). Книгите му са преведени на повече от 35 езика.

Носител на множество литературни награди сред които: Маларме (1989) за "Възхвала на една провинциална кухня" (Фондация за българска литература, 2012), Морис Карем (Брюксел, 1992), Наградата Анри Мондор на Френската академия (1992), Голямата награда за поезия на Френската академия (1991), Виктор Росел (2006), Марсел Паньол (2006), а през 2010 г. му е присъдена и най-престижната литературна награда във Франция Гонкур за поезия за цялостно творчество.

 



√ Книгите на Ги Гофет може да поръчате онлайн от "Книгосвят":
-> Възхвала на една провинциална кухня
-> Завинаги гола


Автор: Аксиния Михайлова
23.04.2012 г. 22:00
Посетено: 1275
Етикети: литературни новини, нови издания, Фондация за българска литература, премиера, роман, френска проза, френска поезия, Ги Гофет, Завинаги гола, Възхвала на една провинциална кухня
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/14604-premiera-na-dve-knigi-ot-frenskiya-poet-i-romanist-gi-gofet