Издания / премиери

Представяне на две книги на издателство "Балкани"

“Изчезващ вид. Срещи с майстори” и “Жълт кълвач. Още срещи с майстори”

Представяне на две книги на издателство "Балкани"


◊ СЪБИТИЕТО

На 27 април, петък от 18 ч.
в “Хеликон - България"

доц. д-р Пламен Дойнов и Яница Радева

представят двете книги на Георги Гроздев
“Изчезващ вид. Срещи с майстори” и “Жълт кълвач. Още срещи с майстори”
,

посветени на едни от най-големите български романисти и творци:
Генчо Стоев, Ивайло Петров, Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Георги Мишев, поета Иван Теофилов, драматурга Христо Бойчев, философа Исак Паси,  скулптура и художника Георги Чапкънов,  режисьорката Юлия Огнянова, художника Стоян Цанев.


◊ КНИГИТЕ

Документалният роман “Изчезващ вид. Срещи с майстори” е илюстриран с уникални снимки на Георги Панамски, Георги Цветков, Иван Григоров, както и със снимки от личния архив на авторите и архив “Балкани”. В обемистия том Георги Гроздев разказва за последните години от живота на големите творци, когато илюзиите на младостта им намират своята сурова равносметка.

В сборника с още срещи с майстори “Жълт кълвач” темата за трудната съдба на твореца в България намира нови координати и различни нюанси.

Двете книги не обговарят познатите клишета, а търсят отговор на въпроса доколко българският културен елит от ново време, не само преди, но и след промените, е носител на националната ни идентичност и какъв е всъщност днешният ни образ. Книги за самопознаването ни като българи в сравнение с балканските ни и европейски конкуренти  и партньори, писани в хаоса на несвършващия български преход, съдържащи ценни документални свидетелства.


◊ ДУМИ НА АВТОРА

Нашата идентичност
(или още няколко думи за това кои сме ние преди и сега)
*

Разказвам за големи български писатели, оставили своя следа в съвременната българска литература и култура. Влезли вече и в учебниците. А чрез тях и за това кои сме ние – преди и сега. Кой ли се интересува днес от това? Надявам се най-напред за себе си (а след това дано и за читателите) да открия какъв е ключът за оцеляването им във времената на „социалистическия реализъм“. Не искам и не мога да ги съдя, а да се приближа до тях с уважение и доверие. Те бяха откровени с мен дотам, докъдето им е било възможно или докъдето са искали. Оприличавах ги на странни гущери, изпълзели за малко на припек и после изчезнали. Известно време живях с друго заглавие на тази книга – „Динозаврите“. След време то ми се стори примитивно и малко обидно.

Намирах в общуването с тях утеха, подкрепа, солидарност, приятелство. Видях ги в последните години от живота им. Тогава суетата и честолюбието може би отстъпват по-лесно пред трезвата равносметка и смирението. След преобръщането на световете, настъпило подир 1990 г., те погледнаха към времето на своята младост и зрелост в обратна перспектива. Сравнението между минало и сегашно, предчувствията за бъдното бяха постоянен предмет на разговорите ни. Изпитваха известна увереност за съдбата на творчеството си в далечното бъдеще, ако България я има. Това „ако“ беше единодушната им тревога, каквото и да означава.

Техният професионализъм е бил поставян на неистово изпитание. Никога преди това човекът не е подлаган на подобен натиск, за да се подчини на безапелационни догматични схеми. Още с появата си като зрели хора и творци на белия свят те хлътват в капан. Какъв друг начин за физическо и творческо оцеляване са имали, освен приспособяването? Как да си изкараш прехраната, ако отхвърлиш публично реда, закован с безскрупулна жестокост и сила? Или напускаш страната, ако ти се отдаде възможност, или оставаш в плен на вътрешната емиграция. Или поне външно служиш на Новата вяра, какъвто е масовият случай. Или откровено и от сърце влизаш в новата си кожа, особено ако има изгода от това. Появява се кастата на номенклатурата, която взе успешно поредния исторически завой на 180 градуса. Тя се преобразува в успешeн предприемач капиталист и то с фантастичен първоначален капитал, макар с „неизвестен произход“.

Това стана пред очите ни, докато улицата крещеше „свобода“ и „демокрация“, както и „кой не скача, е ченге“. Разбира се, има и изключения, които се броят на пръсти. Тъй започна нова епоха – епохата на плячката, когато се решава кой да има и кой да няма.

И когато не само писателите, а и хората на духа, стават все по-непотребни и излишни. Освен ако успеят да се продават масово на все по-тъпия масов вкус. Освен ако срещнат меценати, спомоществователи сред новобогаташите, нещо което изглежда засега още по-невъзможно от предния „спасителен“ вариант.

....
Между тогавашното и сегашното време има дълбоко, антагонистично противоречие. За точно определени среди е важно пропастта да се размие и „забрави“, да се покрие с носталгия по „живковизма“. Миналото се охранява в ледници от мълчание, а ключът отдавна е хвърлен в морето. Нали мнозина са обладани от нов страх, страха от правото на избор и лична отговорност, който неизбежно носи риск и несигурност за разлика от онези „сигурни“ времена. И днес свободното мислене не е безопасно, то пак се преследва, само че с други средства.

...
Само един се измъква от клопката, от задушаващата прегръдка на партията-държава. Той извървява своята еволюция или Голгота: от туристическите разходки с Първия до есетата и коментарите по „Свободна Европа“ и Би Би Си. Един талантлив български писател проговаря с езика на неродената още опозиция публично, така че да го чуят всички извън страната и в нея. Още няма място за него в учебниците. За да „влезе“ той, трябва да „излезат“ други. А те са тук, и мястото им се пази, и връзките им са живи. Георги Марков загина от отровна сачма в Англия в разцвета на творческата си и гражданска сила. (Той беше прозрял много по-рано от нас, живеещите в „лагера“, безмислието и на консуматорската стихия, която днес ни залива обилно, с малко буквалното прозрение: „Съвестта на Запада е куп лайна“.) Писателите, за които разказвам, до един са дълголетници и времето им отпуска всички шансове да напишат книгите си. Включително и онези книги, които са премълчали, ако са ги премълчали.

Дали тяхното изпитание е по-малко?

30 април, 2011, София

--------
* Думи на автора Георги Гроздев от предговора към “Изчезващ вид. Срещи с майстори”.



Очаквайте:
√ Очаквайте пълния текст на предговора към “Изчезващ вид. Срещи с майстори” в априлския брой на Електронно списание LiterNet.
√ Очаквайте двете книги на Георги Гроздев в книжарница "Книгосвят"!


Автор: Организаторите
11.04.2012 г. 15:45
Посетено: 1623
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/14544-predstavyane-na-dve-knigi-na-izdatelstvo-balkani