Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Представяне на "Да гледаш всеки ден звездите" от Делян Илиев
66 нови страници поезия
◊ СЪБИТИЕТО
Представяне на "Да гледаш всеки ден звездите"
Автор: Делян Илиев
Художник: Стефана Делян Илиева
Издава: Издателско ателие Аб
11 април, 19:00 ч., „Петното на Роршах“ (София, ул. „Христо Белчев“ №8)
Със съ/участието на: Гери Турийска, Сърмата Хари, Юлиян Петров, Делян Илиев
Ако името на автора ви се струва познато, то може би е защото и по-рано сте чували поезията му по различни четения. Или пък сте го виждали на театралната сцена (завършил е „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ), а може и да сте гледали негова постановка (пак там специализира „Театрална режисура“). Възможно е и да сте завързвали разговор, докато ви е сипвал питие в някой от любимите ви барове - няма да споменаваме имена, за да не стане реклама. Всъщност измислянето на реклами му е професия.
◊ И ОЩЕ
Всички тези биографични фрагменти обаче трудно ще помогнат да усетите поезията му. Ако има сходство, то е в многогласието, в правенето на много неща едновременно. От първия стих поезията на Делян Илиев спира да се нуждае от автора си и сама повежда “пътуващия”. За този “път” говори и онзи, преживял я още като ръкопис:
"Нещото, което ни се представя, трудно може да мине за поезия – не и ако сме свикнали да гледаме на поета като човек, който бди над нас и гаси лампите, преди да си легнем. „Поетът“ Делян Илиев гаси само онези лампи, в които се блъска по пътя си - от свещен гняв или от болка. А пътят не е път на отчужден колекционер на думи. Всъщност на пътуващия напълно му липсва съзнание, че пътят е материал за поезия – точно както е случаят с обикновените пътуващи. Затова на тях ще им дойде отвътре да тръгнат по същия път.
В тази чисто изповедна книга, освободена от замъгляващия ефект на поезията, обаче има необичайно количество нереализъм. Нереализмът на драмата, същата онази драма, която бива подменена всекидневно от нефелни вайкания по неясното бъдеще. Само който е страдал истински, ще разбере разликата. Тук нефелност няма, дори когато надеждата липсва. Нереалистични са и галопите, в които едно толкова прямо четиво може да сглоби постоянен ритъм и да го поддържа през цялото време. Ритъмът, дори и когато не посмеем да повярваме на автора, прави книгата му четивна и почти напевна."
Анастас Пунев
Представяне на "Да гледаш всеки ден звездите"
Автор: Делян Илиев
Художник: Стефана Делян Илиева
Издава: Издателско ателие Аб
11 април, 19:00 ч., „Петното на Роршах“ (София, ул. „Христо Белчев“ №8)
Със съ/участието на: Гери Турийска, Сърмата Хари, Юлиян Петров, Делян Илиев
Ако името на автора ви се струва познато, то може би е защото и по-рано сте чували поезията му по различни четения. Или пък сте го виждали на театралната сцена (завършил е „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ), а може и да сте гледали негова постановка (пак там специализира „Театрална режисура“). Възможно е и да сте завързвали разговор, докато ви е сипвал питие в някой от любимите ви барове - няма да споменаваме имена, за да не стане реклама. Всъщност измислянето на реклами му е професия.
◊ И ОЩЕ
Всички тези биографични фрагменти обаче трудно ще помогнат да усетите поезията му. Ако има сходство, то е в многогласието, в правенето на много неща едновременно. От първия стих поезията на Делян Илиев спира да се нуждае от автора си и сама повежда “пътуващия”. За този “път” говори и онзи, преживял я още като ръкопис:
"Нещото, което ни се представя, трудно може да мине за поезия – не и ако сме свикнали да гледаме на поета като човек, който бди над нас и гаси лампите, преди да си легнем. „Поетът“ Делян Илиев гаси само онези лампи, в които се блъска по пътя си - от свещен гняв или от болка. А пътят не е път на отчужден колекционер на думи. Всъщност на пътуващия напълно му липсва съзнание, че пътят е материал за поезия – точно както е случаят с обикновените пътуващи. Затова на тях ще им дойде отвътре да тръгнат по същия път.
В тази чисто изповедна книга, освободена от замъгляващия ефект на поезията, обаче има необичайно количество нереализъм. Нереализмът на драмата, същата онази драма, която бива подменена всекидневно от нефелни вайкания по неясното бъдеще. Само който е страдал истински, ще разбере разликата. Тук нефелност няма, дори когато надеждата липсва. Нереалистични са и галопите, в които едно толкова прямо четиво може да сглоби постоянен ритъм и да го поддържа през цялото време. Ритъмът, дори и когато не посмеем да повярваме на автора, прави книгата му четивна и почти напевна."
Анастас Пунев
Автор:
Културна фондация А25
Публикация:
08.04.2012 г. 13:06
Посетено:
1580
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/14521-predstavyane-na-da-gledash-vseki-den-zvezdite-ot-delyan-iliev