Премиера на книгата "С Учителя Петър Дънов" от Омраам Микаел Айванов

◊ СЪБИТИЕТО

Издателство "Захарий Стоянов" и издателство "Бяло братство" ви канят на 26 март 2012 г. от 18 часа в Столична библиотека, когато ще се състои премиерата на книгата "С Учителя Петър Дънов" от Омраам Микаел Айванов.

◊ ЗА КНИГАТА И АВТОРА

Настоящето издание „С Учителя Петър Дънов“ е част от поредицата „Автобиографични елементи“ на Омраам Микаел Айванов.

В книгата е обхванат периода от 1917 година, когато Михаил Иванов за първи път среща Учителя, до заминаването му за Франция през 1917 година.

В България за българина Михаил Иванов се знае малко. Роден е на 31 януари 1900 г. в македонското село Сербци, където живее до седмата си година, след което семейството му се установява във Варна. Учи в училище „Княз Борис” и там сред преподавателите и съучениците си има славата на странен, не особено усърден, но умен и впечатлителен младеж. Въздействат му библейските разкази и житията на светците, а от петнайсетгодишната си възраст започва да чете усърдно Щайнер, Емерсън, Елена Блаватска, Спиноза, изучава йога и потъва в мистични видения. Това неистово търсене на духовна опора и ориентир се канализира след срещата му с Петър Дънов, вече известен по онова време (1917 г.) като духовен учител, ясновидец, музикант. Тази среща се превръща в предопределение за целия му по-нататъшен живот – Михаил Иванов става последовател на Учителя, усърден негов ученик, а от 1937 г., когато се премества във Франция, и разпространител на Словото му по целия свят. Първата си публична лекция изнася на площада пред Сорбоната през 1938 г., а в 1948 г. основава в парижкото предградие Севр френския „Изгрев”. Адаптира Словото, музиката и Паневритмията, дадени от Учителя, и ги прокламира на Запад във времето, когато в България на власт е комунистическия режим, крайно нетолерантен към Учението на Бялото братство. Пътува много, включително до Индия, където духовният водач Бабаджи му дава името Омраам Микаел Айванов.

През целия си живот говори с безкрайна почит и преклонение за Учителя Петър Дънов и подчертава, че само „пее със собствено гърло” (тоест съобразно собствения си темперамент и набор от изразни средства) онова, което е научил и разбрал от него.

Изхождайки от виждането, че всяка традиция продължава и се обогатява чрез опитностите и откритията на всички нейни последователи, Михаил Иванов казва: „Получих от Учителя много познания, но той не ми повери всичко, което знаеше. Даде ми семена, които да посея в земята, да поливам, да се грижа за тях, за да могат да поникнат”.