Премиера на "Поет на портрет" от Иван Димитров

„Поет на портрет" е първото заглавие от новата книжна поредица на платформата за съвременни изкуства "София: Поетики".

Международният фестивал "София: Поетики", съчетаващ поезия, проза, музика, визуални и сценични изкуства, е част от календара на културните събития на Столична община и подкрепя кандидатурата на града ни за Европейска столица на културата 2019.
Основен партньор на София: Поетики е Фондация Америка за България.

Предстоят и две премиери на стихосбирката на Иван Димитров. Първата - академичната, ще се състои на 8 март (четвъртък) от 19:00 ч. в 148 аудитория на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Втората - клубната, е на 14 март (сряда) от 19:00 ч. в „Петното на Роршах" - София, ул. "Христо Белчев" 8А.

◊ ЗА АВТОРА И КНИГАТА

Иван Димитров е роден през 1983 и е завършил българска филология. Автор е на сборника с разкази „Местни чужденци" и на романа „Животът като липсваща лъжица". С пиесата си „Очите на другите" взема първа награда в „Направление авторски прочит" на двадесетото юбилейно издание на Друмевите празници през 2011.

През 2012 английският й превод, дело на Анжела Родел, бе избран сред над 400 пиеси за участие в нюйоркския фестивал „HotInk at the LARK", където през месец март тя ще бъде прочетена на маса от американски актьори, заедно с още девет пиеси от цял свят. „Поет на портрет" е дебютната му стихосбирка „Поет на портрет".

„Портретът казва за този поет: красив, талантлив, работлив. Поетът казва за този портрет: говоря за любовта, която е куче; пиша за писането, което изписва писателите; мечтая за света и този, който ни очаква."
Ясен Василев

„Опиянение от литературата - това е пристрастяването на Иван Димитров. Един „литературен монах". За да го чуеш добре, трябва: обикаляне по пътя, музика, в която поезията задава ритъма и влюбеност. Поемата „българия" удря в сърцето неочаквано. След нея нямаш сили за метафори, но някак знаеш, че те има."
Силвия Чолева

„Иван Димитров може и да е романтично, наивно и носталгично хипи без илюзии, което крещи, но повече желае да шепти нежно, при това без никаква ирония. Може и да е барман в „Арт хостел", където приютява „безпризорните в неделя". Може и да е литературен монах, който се уединява и сред много хора по поляни и пейки, спокойно им обръща внимание и ги гледа право в очите. В дебютната му стихосбирка се усеща особената му близост с Пабло Неруда, Георги Господинов и Елин Рахнев. И най-важното - ясно се долавя и близостта му със собствения глас, който има какво да сподели. Убеден съм, че погледът и ухото му ще се обръщат все повече към него самия по все по-убедителен и красноречив начин."
Стефан Иванов

„Един литературен монах създаващ експлозии, нежност, преминаващ през мимолетното и бъдещето, танцуващ последното си сатори за нас, защото поезията е ядрена бомба и на никой няма да му се размине."