Издания / премиери
Коледен будителски дар
Възраждането е непрекъснат и до днес процес
◊ СЪБИТИЕТО
Точно в навечерието на Коледа излезе от печат луксозна енциклопедия, посветена на българските възрожденски и съвременни читалища и читалищни деятели.
Изданието е плод на усилията на изд. "Богианна", Българо-швейцарската академия за художествени науки и редакционната колегия на изданието в състав: Боян Ангелов (главен редактор), Христо Ганов (зам.-главен редактор) и Николина Шишкова (отг. секретар).
• Официалното представяне на енциклопедията ще се състои на 11 януари от 18.00 часа в салона на НЧ "Н. Хайтов" - София, където освен раздаване на предплатените екземпляри ще има и свободна продажба на това ценно издание.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗДАНИЕТО
Главният редактор и автор на предговора Боян Ангелов подчертава, че в борбата за отстояване на националната идентичност към българските училища и църкви се приобщават и читалищата. Въпреки че триединството на тези институции е несъмнено, погрешно е да се мисли, че читалищата са функция на църковните или училищните настоятелства по места, независимо от обстоятелството, че често пъти читалищни деятели са именно видните местни духовни лица или учители.
Във всички случаи читалищата съхраняват своя светски характер; те притежават ясно разписани устави, точно и конкретно формулирани цели и задачи, собствени вътрешни механизми за избор на ръководства и контролни органи, наличие на собствен печат и т.н.
Така или иначе, историята сочи, че често пъти читалищата са възниквали било в църковните преддверия, било в училищата. Това още веднъж потвърждава единството на религиозните, просветителските, образователните, културните и духовните цели, които са си поставяли те във връзка с българската национална еманципация, но показва същевременно и отликите между тях, наложили отделното им структуриране и организиране.
В енциклопедията са включени не само читалищата и дейците на територията на днешна България, а и онези, които са възниквали и действали исторически през епохата на Възраждането в българските етнически предели, от които днес са откъснати големи територии.
От друга страна, и днес се учредяват нови читалища. Защото, както изтъква Ангелов, Възраждането не е само фиксирана във времето епоха, а исторически процес, който има и своите днешни измерения.
◊ ОТ ДРУГ ЪГЪЛ
Още за енциклопедията от друг ъгъл
Тъй като за толкова обемиста енциклопедия, съдържаща хиляди статии, посветени на читалища и читалищни дейци, няма какво толкова да се пише и обяснява, аз ще си позволя да ви предложа едно прелюбопитно четиво. То излезе през 2004 г. в Шумен, а негови редактори са Марин Калинов и Антонин Горчев. Нарича се "Юбилеен сборник на Шуменското долнемахлянско читалище "Напредък".
Негов автор е големият български възрожденски учител, просветител, читалищен деец, писател, будител Илия Р. Блъсков. Той е и сред основателите на това второ по ред читалище в Шумен (първото е било открито в Горната махала още през 1856 г.)
Ръкописът на книгата е от 1910 г., но поради различни причини (най-вече финансови) не успява да излезе своевременно от печат; това става близо 100 години по-късно...
От цитираните откъси всеки може да си направи извода какви са били основните мотиви и подбуди за създаване на читалища в България преди Освобождението, както и кои са били главните "действащи лица" в този толкова бурен и кипящ от енергия, идеи и страсти български исторически момент.
Подобен механизъм очевидно е действал и при учредяването на останалите читалища в България, въпреки различията между тях.
„... И тъй в едно такова удобно – голямо, светливо здание, отстранено от път, отдалечено от всякакви шумни питейни заведения - ние започнахме да гледаме на читалището си още по-сериозно. А нашата главна задача бе едночленна: да се стараем чрез проповеди, чрез четене на вестници, на полезни книги да отстраним от кръчмите и от кафенетата нашите млади майстори, занаятчии, калфи, търговчета, разни работници, земледелци, овчари, да ги привлечем към назе си…”
***
„… Почвата за едно редовно вече читалище с редовни членове бе почти готова. По примера на други по-големи градища, по-отрано просветени и свестени, трябваше и ние като тях да постъпим. За думата читалня, читалище съществуващите тогива вестници захванаха по-силно да говорят. В някои заможни градища дори бяха устроени нарочно помещения за читалище. Слушаме и четем във вестниците за тържественото осветяване на еди кои и еди кои читалища, четем и речите, словата, изказани по случай отварението им. В словата се изказват по ред и подробно като каква е целта на читалищата – за неизброимите ползи и добрини, които ще произлезнат за в бъдеще от тях и проч. И проч..."
***
15 август 1869 г.
„… Сред масата - подпряна иконата на св. св. Кирил и Методий, пред иконата съд с вода, приготвен за водосвет. Около масата стоят прави основателите на читалището…” „… Водосветът се почна и свърши при една дълбока тишина. След това един от учителите възгласи: „Дето са се събрали двама или трима в моето име, там съм и аз”. Разясни той значението на тия евангелски думи, разясни голямата добрина от честите срещи и събрания на гражданите, които ще могат по тоя начин да се разбират, да работят взаимно за обща полза…"
„… След тия думи проповедникът обърна вниманието на слушателите към похвалната деятелност на основателите читалищни, които като доброжелатели на съгражданите си с постоянството си от няколко години най-сетне сполучиха да се сдобият с едно подходящо за целта си здание, дето да можем да се събираме, и днес вече прогласяваме нашето читалище с название Долнемахлянско читалище „Напредък”. Подир това проповедникът изложи вкратце двояката сега цел на читалището, първо: приемане за членове всякого едного от съгражданите, като взаимно се грижат за своето умствено обогатяване, и второ, помагане на бедни ученици.”
Но пет години преди това - още през 1864 г. - за жителите на Долната махала в Шумен става наложително да се сдобият с помещение, където да се събират редовно и да се информират по едни или други въпроси, но главно – за развоя на църковните борби.
Става така, щото все още неутвърдените читалищни деятели-инициатори правят няколко неуспешни опита на различни места (преди всичко в свободни помещения в домове или други недвижими имоти на свои съратници) да устроят в Долната махала читалня (читалище).
По една или друга причина те обаче не успяват да се задържат – било защото в близост имало кръчма, или защото се налагало да плащат някакъв наем, а средства нямали...
Стигнало се дори до куриоз да наемат здание, в което единият салон да бъде кръчма (като те са и кръчмарите, за да остава някаква печалба и у тях!), а другият салон – самото читалище. И този опит бил неуспешен, понеже повечето посетители се отправяли веднага право в кръчмата и там вдигали такъв шум, щото на "четеца не му се чувал гласът…".
В основата на създаването на читалище "Напредък" е доброволната подкрепа и безрезервна отдаденост на читалищната идея на шуменеца хаджи Васил Балтаджиев. Той пригодил през 1863 г. кафенето си за читалня и дори сложил на вратата му табела „Читалня” или „Свободен дом”, където сам четял на висок глас на своите съграждани клиенти последните новини по църковния въпрос, който по това време бил в разгара си, и други по-любопитни новости.
След като имали църква и училище, нашите прадеди са почувствали остра необходимост от „съборно място, където да се четат и слушат писмата от Цариград”, защото „известията, наставленията от Цариград трябваше да се знаят от всичките граждани.” (Илия Р. Блъсков)
„... Всеки принасяше лептата си, но и всеки имаше желание що да види насрещу даденото му малко пожертвование.
Насред читалището – дълговата маса, на масата - няколко вестници от нови по-нови, едно-две списания, по стените – народни картини, а в един кът – малко долапче (вид на библиотека), което от едина край се пълнеше с ред по ред наредени сбирки от вестници и списания...”
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
27.12.2011 г. 17:38
Етикети:
Посетено:
1564
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/13853-koleden-buditelski-dar