"Министерство на болката" от Дубравка Угрешич

▪ събитието Издателство "Факел Експрес" предлага на българските читатели най-новия роман на Дубравка Угрешич "Министерство на болката". Превод Людмила Миндова Редактор Георги Борисов Художник Яна Левиева Обем 238 страници Цена 7 лв. >>> Поръчайте книгата онлайн чрез Е-книжарница LiterNet само за 6.30 лв.: "Министерство на болката"! ▪ за романа - думи на преводача Най-новият роман на Дубравка Угрешич бе публикуван едновременно и в Белград, и в Загреб. След период, в който книгите й излизаха най-напред в чужбина, за да бъдат чак след време забелязани с половин око и от родната среда, за първи път този роман не само видя бял свят най-напред там, откъдето всъщност черпи и културните, и творческите, а и автобиографичните си импулси, но и получи изненадващо възторжен прием. Заговори се не само за това, че авторката е носителка на наградата “Хайнрих Ман”, но изведнъж се поприпомниха и наградите, отсъждани й преди “взрива” на Югославия. Определят “Министерство на болката” като югоносталгичен роман, при това не с негативните оттенъци, с които доскоро това понятие битуваше в постюгославското пространство, а сякаш в някакъв опит да се разкъсат усмирителните ризи, стягащи паметта. И все пак това не е югоносталгичен роман, просто защото не работи само с емоционалната, а и с интелектуалната памет. Това не е роман, възкресяващ патоса от “Титовата щафета” с всичките й вложени идеологически смисли и най-вече на “братството и единството”, а книга, припомняща делника едновременно и с доброто, и с лошото, и с бляскавите страни на адриатическия туризъм, и със зловещите проявления на “лагерния туризъм” до Голи Оток, който впрочем някак гротесково изкривява слънчевото лице и на Адриатика, и на уж по-свободния югославски соц-модел. Че “Министерство на болката” не може да е носталгична книга, се вижда по ироничното вмъкване на садо-мазо метафориката в романа. Самото заглавие, което някак автоматично препраща към антиутопичните кошмари на Оруел, всъщност представлява запазен знак на амстердамска порнографска работилница, в която повечето от героите на романа изкарват прехраната си, изработвайки различни приспособления за любителите на силните усещания. “Министерство на болката” оттам насетне се превръща в глобална метафора на травматичното припомняне. Тук вече спомените не се носят в куфар, както е в повечето книги на Угрешич, а се трупат в огромна пазарска торба, съшита от бели, сини и червени найлонови нишки – един от характерните външни белези на източноевропейския преход. С други думи, музеализацията на югославското минало не се извършва чрез съхраняване на паметта за високото и празничното, а напротив – за обикновеното, всекидневното, а дори и пошлото. И накрая, тази книга не е и само югославска, просто защото е събрала твърде много памет в себе си. Дано българският читател не я чете само като екзотичен разказ за потъналия съсед “Титоник”, а се опита да види в нея и романа, предпочел не колективната ретроутопия, а отстраненото вглеждане и в миналото, но и в изпълненото със сладникави порно-послания настояще. Людмила Миндова ▪ за авторката Дубравка Угрешич (1949) е позната на българските читатели с романите „Форсиране на романа река“ (1988) и „Музеят на безусловната капитулация“ (1997), с есеистичните книги „Американски речник“ (1993), „Култура на лъжата” (1996) и „Четенето забранено“ (2001). Произведенията й са удостоени с редица международни отличия, сред които годишната швейцарска награда за най-добра есеистична книга „Charles Veillon“ (1996), холандската „Verzetsprijs“ (1997), австрийската държавна награда за европейска литература (1999), германската награда за есеистика „Хайнрих Ман“ (2000), италианската „Premio Feronio“ (2004) и наградата на английския ПЕН център за най-новия й роман „Министерство на болката“ (2004). ▪ другите за книгата и автора „Министерство на болката“ е книга за изгнанието, носталгията и ужаса от невъзможността за завръщане; за пораженията от войната и мъчителния възстановителен период на всички онези, които са я преживели; книга, в която оцеляването е равнозначно на съществуването без идентичност, без постоянен адрес и лично пространство. „Угрешич има запазено място сред класиците на ХХ век… Вероятно най-голямото й постижение е културната археология на нашето време… А основната й грижа е именно спасението на истината, съхраняването на реалния живот и неподправената памет срещу развихрянето на националистическата реторика и кича, които твърде често заливаха страната й.“ – Literary Review „За Угрешич, както и за Набоков, способността да помним е начин да се съхрани собствената ни нравственост и човещина.“ – Джон БАЛАБАН, Washington Post „Изключително амбициозно… Поразително, впечатляващо по мащабите си умение за разказване и мислене на високи обороти. С гняв и болка Угрешич говори за много хора и разнообразен житейски опит. Тя е автор, който трябва да се следва. Автор, който трябва да бъде високо ценен.“ – Сюзан ЗОНТАГ