Издания / премиери
Представяне на Алманах "Околчица"
Изданието, посветено на Христо Ботев
◊ СЪБИТИЕТО
На 30 май от 17.30 ч. врачанският Средношколски хор с диригент Тонко Аспарухов откри литературното четене на български писатели, посветено на Христо Ботев и представянето на алманах „Околчица”.
Събитието се състоя в Художествената галерия на Регионалния исторически музей – Враца. Писателят Марин Ботунски, дългогодишен главен редактор на алманаха, бе медиатор на тържествената вечер и четенето, в което участваха Петър Анастасов, Иван Есенски, Камелия Кондова, Иван Пенев, Илиана Илиева, Върбан Велчев, Цветан Илиев, Андрей Андреев, Светла Дамяновска, Людмил Рашев.
◊ ИЗДАНИЕТО
Литературно–художественият алманах „Околчица 2011” се открива с безсмъртните Ботеви творби – „Моята молитва” и „Задачата на в. ”Знаме”. В антология „Върхове“ е отпечатано стихотворението на Иван Вазов „Той не умира“.
Поезията е представена от Людмил Рашев, Рашко Стойков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Лиана Даскалова, Драгомир Шопов, Андрей Андреев, Елка Няголова, Георги Ангелов, Ивайло Балабанов, Славчо Красински, Йоло Кръстев, Кръстьо Кръстев, Христо Ганов, Орфей Петков, Иван Есенски, Матей Шопкин, Таньо Клисуров, Златка Петрова, Върбан Велчев, Валери Станков, Вера Балева, Цветан Минков, Илиана Илиева, Виктория Иванова, Галина Ганова, Красимира Милчева, Стефка Тотева, Цветан Илиев, Мариела Ценова, Иван Николов, Петър Краевски. Публикувани са стихове на Анна Ахматова, в превод на Иван Николов, на Владимир Соколов в превод на Андрей Андреев, на Николай Бурляев в превод на Петър Анастасов.
В „Околчица 2011” са представени публицистични творби от Николай Петев, Ян Кошка, Блага Димитрова, Кина Къдрева, разкази от Стоян Вълев и Светла Дамяновска. В „Документация Околчица“ са творбите на Илия Луканов – Из „В търсене на истината за гибелта на Ботев“ и на Калина Тодорова – „Целуната земя”.
В рубриката „Млада Околчица“ са отпечатани наградените стихотворения и есета от Националния конкурс „Живеем в земята на Ботев”.
Книжката е илюстрирана с творби на художниците Димитър Гюдженов, Андрей Николов, Светлин Русев, Златьо Бояджиев, Сидония Атанасова, Георги Тишков, Ставри Калинов, Стефан Стефанов, Димитър Казаков, Цанко Лавренов, Донка Павлова, Жечко Попов, Петко Мичев, Явор Витанов, Васил Габровски.
◊ ОЩЕ ЗА ПРЕМИЕРАТА
Слово на главния редактор на Алманах "Околчица" Марин Ботунски:
"За Ботев е трудно да се пише, да се говори, да се снима филм, да се гради пластичен образ, театрален спектакъл... Само тази трудност ли определя дългът ни към великия българин, към гениалния поет, за когото са създадени малко художествени паметници. Което е създадено – все има своите справедливи опоненти. Защото всеки българин носи в сърцето и душата си изграден свой, величествен образ на гения.
Приятелят му Лучков си спомнял младежките години в Задунаевка: „Всички се възхищавахме от неговите способности и от неговата прекрасна външност: висок, пъргав и умеещ винаги да държи своя юнашки вид... По външност Ботев беше рядък красавец: в тази възраст той имаше лице бяло като на мома, нямаше още ни брада, ни мустаци, висок, едър, снажен, физически силен, подвижен... С такава външност внушаваше респект към себе си...“
Народният поет Иван Вазов пише за 22-23-годишния Ботев: “Той беше висок, едър – почти исполин,- с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му високо, благородно, на двата края на което трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, необикновено високият му стан, гърлестият му говор и смях, гордият му, смел и разкрачест ход го отличаваха и туряха по-горе от множеството, сред което вървеше замислен“. Заглеждали ли сме се внимателно в портрета му? Замисляли ли сме се над всяка негова дума? Над логиката на стъпките му по обруганата българска земя? Защо върви замислен сред множеството, от което стои по-горе, защо погледът му е мрачен, лицето - тъжно? Не е ли непосилна неговата „самота“, личната драма на гения, потиснат от обществената действителност, от културната действителност, от апатията и примитивизма на средата, в която живее?
Защо в тази бавност и мудност на времето той е така нетърпелив да буди, да разтърсва съвести? Защо е толкова язвителен към безразличието и лъжепатриотизма, защо отчаянието и гнева са му чести спътници?
Защо с такава неотслабваща сила търси и най-малката надежда, преоткрива вярата в борбата, чака „събуждането на народите“?
Не е ли защото Христо Ботев мери всичко с мярката на бъдещето!
По онова време Ботев е един от най-големите и будни умове на Европа. Бил неизвестен сред известните нему Гарибалди, Кошут, Бакунин, Пизакане. Ала стоял по-високо от тях като духовен пример, като самороден талант, като идеолог.
Учил се от Херцен, от Чернишевски. Ученикът в много отношения бил равен с учителите си, в някой творчески изяви стоял по-напред от тях.
... В речника му често се появяват думите „епоха“, „история“, „човечество“... Имал е усещането за своето предназначение, за желязната якост и яркост на своя слънчево взривен талант. И даде началото на новия български художествен език. След 500-годишно тлеене в отоманските окови, езикът ни заблестя в невероятен, съвършен вид в Ботевата поезия и публицистика. Толкова е ясно, истинско и просто всичко, че ние не винаги се замисляме над величието му:
кръстът е забит в живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости.
Или невероятното:
Настане вечер – месец изгрее
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее,-
Балканът пее хайдушка песен!
Христо Ботев изравни литературата ни с европейските и световни литературни мерки и величини. Ето защо
той не умира... Него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят."
Автор:
Илиана Илиева
Публикация:
31.05.2011 г. 15:05
Етикети:
Посетено:
1936
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/12600-predstavyane-na-almanah-okolchitsa