Издания / премиери

Фолкер Шльондорф представя книгата си "Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми"

За първи път легендата на световното кино представя у нас режисьорската версия на шедьовъра си "Тенекиеният барабан"

Фолкер Шльондорф представя книгата си "Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми"


◊ СЪБИТИЕТО

Фолкер Шльондорф представя книгата си „Светлина, сянка и движение.Моят живот и моите филми
от поредицата „Амаркорд“ на „Колибри“

На 11 март, петък, от 14 часа в кино „Люмиер“
Вход свободен!

Фолкер Шльондорф гостува в България по покана на София Филм Фест, в партньорство с издателство „Колибри” и Гьоте Институт.

Фолкер Шльондорф, носител на „Оскар”, отличен със „Златна палма”, един от бащите на „новото немско кино”, създал 38 филма, донесли му 26 награди и 14 номинации, разказва в автобиографичната си книга „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми” с нежност за другите и безмилостно за себе си. Първата му любов са книгите. Втората – филмите. Жените? Те са повод за полети във висините и за дълбоки житейски кризи. Шльондорф не спестява нелицеприятните подробности и не се смущава да свали шапка пред величието.

Книгата е в превод на Жанина Драгостинова, 464 стр.


◊ ШЛЬОНДОРФ, ФИЛМИТЕ, КНИГАТА

За първи път легендата на световното кино представя у нас режисьорската версия на шедьовъра си “Тенекиеният барабан”

Легендарният немски режисьор Фолкер Шльондорф ще бъде специален гост на София филм фест. Неговото присъствие в София е още един от подаръците на Европейската филмова академия за юбилейното издание на СФФ. Визитата му е организирана в партньорство с издателство “Колибри” и Гьоте-институт.

Създал 38 филма в кариерата си до момента, донесли му 26 награди и 14 номинации, Фолкер Шльондорф е един от най-продуктивните европейски режисьори, известен с творбите си на няколко поколения киномани по цял свят. У нас той ще представи книгата си „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми”, която излиза като част от поредицата „Амаркорд” на издателство "
Колибри", и режисьорската версия на шедьовъра му “Тенекиеният барабан”, представена за първи път в Кан през 2009.

В една от най-престижните и търсени колекции на издателство "Колибри" - библиотека „Амаркорд” до момента са излезли 28 авторски автобиографични книги на хора, посветили живота и творческата си енергия на света на киното. През 2004 г. библиотека „Амаркорд” получи Голямата награда на Асоциацията на българските книгоиздатели „Бронзов лъв” за най-добър издателски проект. Тази година издателството празнува своя 20-годишен юбилей!

Най-новата творба, задължителна за колекцията на всеки киноман, е автобиографичната книга „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми”. Носителят на „Оскар”, отличеният със „Златна палма”, един от бащите на „новото немско кино” Фолкер Шльондорф разказва с нежност за другите и безмилостно за себе си. Първата му любов са книгите. Втората – филмите. Жените? Те са повод за полети във висините и за дълбоки житейски кризи. Как се работи с Брижит Бардо и Жан Моро, с Дъстин Хофман и Ален Делон, как се екранизират текстове на
Артър Милър, Гюнтер Грас и Макс Фриш – Шльондорф не спестява нелицеприятните подробности и не се смущава да свали шапка пред величието. „Светлина, сянка и движение” почва пътя си от София, за да ни отведе до интернат на йезуитите във Франция, бохемата на Париж, революционния Мюнхен от 68-а, разрушения Бейрут, полската „Солидарност”, никога незаспиващия Ню Йорк, парещото слънце на Калифорния, необятен Казахстан… Живот, отдаден на киното и сам достоен за филм.

В душата на родения на 31 март 1939 г. във Висбаден творец се борят две стихии - дисциплинираността на немския произход и артистичният хаос на френското възпитание. Шльондорф завършва френския лицей „Хенри V” и след това Сорбоната, където специализира политология и икономика. На режисурата се посвещава в Института по кинематография в Париж. Известно време живее във Франция и работи като асистент-режисьор на Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. През 1966 г. реализира своя кинодебют „Младият Тьорлес” - притча за безапелационния възход на нацизма в Германия. Филмът успява да предизвика противоречиви реакции в киногилдията, спечелва вниманието на голям брой зрители и се превръща в хит в боксофис класацията на Германия. „Младият Тьорлес” е удостоен със специалната награда на критиката на фестивала в Кан – приз, който отваря вратите на европейската сцена не само за него, но и за цяло поколение режисьори от Новото немско кино, като Райнер Вернер Фасбиндер и Вим Вендерс.

В продължение на 20 години Шльондорф е женен за не по-малко известната Маргарете Фон Трота (1971 до 1991). Преди да се посвети само на филмовата си кариера, Шльондорф режисира няколко известни опери във Франкфурт, Берлин и Париж. През 1973 г. създава своя филмова компания заедно с няколко приятели - „Биоскоп филм”, която продуцира много от бъдещите му проекти.

Известният режисьор е бил член на журито на филмовия фестивал в Кан (1970) и председател на журито на Берлинале (1991). Работил е като изпълнителен директор на германската компания „Бабелсберг” (бившата ДЕФА). Фолкер Шльондорф е носител на френското почетно звание „Рицар на националния орден на Почетния Легион”, с което е удостоен през 2002 година. Сред известните му филмови шедьоври е „Изгубената чест на Катерина Блум” (1975) – унищожителен разказ за млада жена, която понася ужасни изпитания заради факта, че си е позволила да прекара една нощ с мистериозен мъж.

Емблематичната и може би най-гениална творба сред филмите на Шльондорф е „Тенекиеният барабан” (1979), който ще бъде показан в неговата режисьорска версия в програмата на 15-ия София филм фест.

Заснет по едноименния роман на Гюнтер Грас, „Тенекиеният барабан” е разказ за възхода и рухването на Третия Райх, видян през очите на малкия Оскар. Той е необикновено момче - отказва да се роди, докато майка му не го съблазнява с обещание за тенекиен барабан като подарък за третия му рожден ден. Осъзнавайки двуличното поведение на своето немско-полско семейство, Оскар решава да спре да расте и завинаги да остане на 3 години – решение, което превръща в реалност, падайки от стълбите в мазето. Докато дните отминават, Оскар остава недокоснат от времето. Вечно със своя барабан, той безмилостно го бие винаги, когато нещо го ядоса. Когато един ден баща му се опитва да вземе барабана, младежът открива още един неподозиран талант – способността да крещи така високо, че стъклата наоколо му се превръщат в сол. От този момент Оскар вече знае как да манипулира хората около себе си...

„Тенекиеният барабан” представя сюрреалистичен и тревожен портрет на хора, живеещи във време на крайна несигурност. А протестът на Оскар е насочен срещу лудостта в навечерието и по времето на Втората световна война. Творбата на Шльондорф е носител на „Оскар” за чуждоезичен филм и на „Златна Палма” от фестивала в Кан.

„Една любов на Суан” (1984) е един най-харесваните филми на Шльондорф, създаден по сценария на Питър Брук и Жан-Клод Кариер и реализиран с брилянтен актьорски състав - Джеръми Айрънс, Ален Делон, Орнела Мути, Фани Ардан. През 1985 г. Шльондорф дебютира и в Америка с телевизионната продукция „Смъртта на търговския пътник” с участието на Дъстин Хофман и Джон Малкович. През следващите години продължава да снима, насочвайки се към прочути романи и така се раждат „Хомо Фабер” (1991, по едноименния роман на Макс Фриш, със Сам Шепард и Джули Делпи в главните роли), „Горски цар” (1996, по книгата на
Мишел Турние, с участието на Джон Малкович), „Палмето” (1998, по едноименния роман на Джеймс Хадли Чейс, с Елизабет Шу, Уди Харелсън), „Легендите на Рита” (2000) – противоречив филм за живота на една западногерманска терористка, която загърбва революционните идеи и отива да живее в Източна Германия с нова самоличност, осигурена от местните служби за сигурност.

В рамките на IX София филм фест киноманите имаха възможност да видят „Деветият ден” – филм, създаден по истински случай, който събира в себе си най-доброто от работата на режисьора и бележи завръщането му към немското кино след голям период от време, посветен предимно на англоезични заглавия.

Фолкер Шльондорф казва за киното „Езикът - това не са само думите, това са репликите, мелодията, позите в един филм. Защото чрез тях човек може да усети кое е истина и кое лъжа, дори на език, който не разбира!”.

Фолкер Шльондорф беше удостоен с Наградата на София на Столичната община за своя принос към света на киното на 10-то издание на София филм фест.


◊ ИЗ КНИГАТА

Фолкер Шльондорф „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми“

През март 2007 г. работех в София по подготовката на голяма международна копродукция. Бяхме почти готови, имахме проекти за декора в студия „Бояна“, бяхме намерили места за снимки край Дунав, в планината и край морето, имахме екип, когато внезапно и за първи път в живота ми бях „уволнен“. Така България стана родно място на тази книга. Проектът се наричаше „Папесата“. Сценарият, създаден по нашумялата тухла на американска писателка, трябваше да разкаже как в далечната 830 г. една жена успява да докаже превъзходството си над мъжете и да се възкачи на Светия престол. Как би изглеждал светът днес, християнският и другият, ако в последните хиляда години сред папите e имало и жени? Седем години се занимавах с този въпрос: докато пишехме вариантите на сценария, избирахме места за снимки и търсихме актриса. След което получих съобщението за уволнението си, съставено от адвокат. Ние, продуцентите и аз, гръмогласно взаимно се обвинявахме, че другият иска да направи „грешния филм“. Накрая получих някакво нищожно обезщетение и изведнъж се оказах с много свободно време. Исках да го използвам. Отдавна различни издатели ми бяха предлагали да публикуват автобиографията ми; трябвало само няколко дни да си поприказвам с определен журналист или „ghost writer“, после те щели да направят книгата. Само приятелят ми
Михаел Крюгер бе достатъчно честен с мен и ме предупреди: ако искаш книга, трябва сам да си я напишеш. За този съвет днес съм много благодарен.

На тавана си бях натрупал – мъкнейки цял живот от една квартира в друга – кашони и куфари, пълни с писма, снимки и дневници. Пренесох ги в нает в съседство работен кабинет и ги струпах, подредени по години, върху две големи маси. По цял ден ровех из прашасалите папки. От детството в Таунус, от младостта във Франция, от годините в Мюнхен, Ню Йорк и Берлин ми шепнеха меланхолични, укоризнени и нежни гласове, че най-после е дошло времето да си спомня и за тях. Дневниците, най-често започнати в мигове на възход или отчаяние, бяха прекъсвани след няколко дни или пък водени години наред, като се е отбелязвал и най-незначителният детайл. Това не интересува никого, а пък мен най-малко, казах си аз и отново оставих папките настрана. Безразборно почвах да записвам всичко, което ми хрумваше в момента – в смели скокове напред и назад през живота ми. Постепенно добрата стара хронология беше възстановена, само от време на време проверявах из документите и дневниците точността на някое изречение или дата, а понякога просто цитирах оттам. След половин година бях нацапал с мастило 650 листа хартия. В киното бих нарекъл този проект „груб монтаж“ – следваше да се направи финият, което означаваше мъчителното отказване от вече сътвореното…

Един добър приятел веднъж ме бе упрекнал, че съм страдал от болезнена скромност. Този текст доказва колко много се е заблуждавал. Имам здраво самочувствие – по рождение, от детството или откъдето и другаде да е – „този носи много“, казваха за мен в училище. Затова и в последвалия текст нямах милост към себе си, но и към другите още по-малко.

В края на краищата след почти трийсет филма всичко трябва да се каже. Иначе защо да се пише още една книга? Тъй като често съм бил обвиняван, че не се показвам във филмите си, че се крия зад събитията…

Така е, собствените ми преживявания не винаги са ми се стрували важни. Но пък това, което съм чувствал при четене, винаги е било за мен откровение: едва след като открих в литературата собствените си чувства, започнах да ги възприемам сериозно; и дори при четенето се сблъсквах с неща, които години по-късно щях да преживея в действителност. Искам да разкажа за това променящо се взаимодействие, за книгите, които съм чел, за филмите, които съм направил, за живота, който съм изживял – и как всичко това се слива в едно.

Винаги съм искал да разбера: как го правят другите? Отговорът дойде първо от книгите, и то по доста емоционален начин. При четенето почти винаги има магически момент, в който книгата разкрива тайната си, в който определени изречения изведнъж почват да вибрират, в който започваш да чувстваш, че заради това изречение, заради точно тази ситуация авторът е написал цялата книга…

При писането на сценарий, при пробите с артистите, при снимките, при монтажа ние винаги изживяваме такива мигове на истина. Тази скрита енергия се усеща и при екранизацията. Никой не бива да се тика напред – режисьорът също. Колкото по-малко се намесва той, толкова по-добре могат да работят всички останали. При първия ми филм (Младият Тьорлес) по някое време Франц Рат – операторът, ме попита какво всъщност правим, за какво става дума. Отговорих – без да се сещам за мита за пещерата – на родния си хесенски диалект: „Ей, Франц, малко светлина, малко сянка, малко движение.“

Светлина, сянка и движение – тези три думи впоследствие описват на терен как ние се отнасяме към видимото и постижимото. Разбира се, че става дума и за много повече, разбира се, че има послания, намерения, „дълбок смисъл“, разбира се, че трябва и някои – прекрасни и болезнени – преживявания също да бъдат включени, но моля ви, ако може, между редовете. Всичко всъщност би трябвало да се съдържа във филмите; а това, което сега следва, е дълъг поглед назад към приятели и книги, жени и страни, към онова, което е било.

Бабелсберг, 27 март 2008 г.

Автор: Жаклин Вагенщайн
10.03.2011 г. 21:51
Посетено: 1519
Етикети: филми, книгата
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/11856-folker-shlyondorf-predstavya-knigata-si-svetlina-syanka-i-dvizhenie-moyat-zhivot-i-moite-filmi