Представяне на книгата "Дневник на една лоша година" от Дж. М. Кутси

◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45" и Onda Coffee Break
представят

Дневник на една лоша година от Дж. М. Кутси
 
10 март 2010, четвъртък, 19.00 ч.

Onda Coffee Break
София, ул. "Бачо Киро" 26-30

. Превод Иглика Василева
. Редактор Жени Божилова
. Оформление Христо Гочев


◊ ЗА АВТОРА

Дж. М. Кутси (J. M. Coetzee) е един от най-значимите съвременни автори, пишещи на английски език.

Кутси е роден в Кейптаун през 1940 г. Завършва Университета в Кейптаун и Тексаския университет в Остин. Между 1984 до 2003 Кутси преподава в някои от водещите университети в САЩ: Харвард, Станфърд, Джонс Хопкинс, Чикагския университет и Университета на щата Ню Йорк.

Дж. М. Кутси е автор на петнайсет романа и няколко сборника с есета. Носител е на многобройни литературни награди, сред които Tait Black Memorial Prize, Geoffrey Faber Memorial Prize, CNA Prize, Irish Times International Fiction Prize, Prix Femina Étranger, Тhe Commonwealth Writers' Prize, и Jerusalem Prize for the Freedom of the Individual in Society. Той е първият писател, удостоен два пъти с „Букър“ – за „Живот и страдания на Майкъл К.“ (1983) и „Позор“ (1999). Кутси е номиниран за наградата още три пъти.

През 2003 получава Нобелова награда за литература. В словото при връчването на наградата шведската академия отбелязва "чудесно изградената композиция, ангажирания диалог и аналитичния блясък на творбите му, фокусирани върху темата за морала".

Освен като писател, Кутси работи активно като литературен критик и преводач от нидерландски и африкаанс. Виден критик на апартейда В Южна Африка. Отявлен защитник на правата на животните. Вегетарианец.


◊ ЗА ПРЕВОДАЧА

Иглика Василева е родена през 1947 година. Завършва английска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Превежда проза от английски език. Сред превежданите от нея автори са Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Пол Остър, Уолт Уитман, Владимир Набоков, Вирджиния Улф, Иън Макюън, Лорънс Дърел, Айрис Мърдок, Хенри Джеймс и Джеймс Джойс. Носител е на многобройни награди, включително национална награда “Христо Г. Данов” за литературен превод, награда за най-добър англоезичен превод на Съюза на преводачите в България, награда за художествен превод „Кръстан Дянков” и почетна грамота на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура.


◊ ЗА КНИГАТА

“Чудото на тази книга е, че е дълбоко ангажираща, саркастично-забавна и съвършено лесна за четене.“
— The New York Review of Books

„Възхитително модулирано сливане на различни гледни точки... Кутси е забавен, освободен от всякакво напрежение и свирепо-разобличителен в този проницателно-чаровен роман за измама и вярност, срам и безчестие, престъпление и наказание, красота и добросърдечност.“
— Booklist

„Разтърсващо, удивително произведение на изкуството, в което един велик съвременен романист, без страх, ходи по високо опънато въже над философски съмнения, любов, загуба и смърт.“
— О, The Oprah Magazine

„В тази книга Кутси е намерил нов източник на топлина и хумор и демонстрира живителна привързаност към своите герои.“
— Джон Банвил, The New Republic

„Разказана е с характерното за Кутси изящество... Смес от покъртителна проницателност и крехко остроумие, тя заковава вниманието ни върху всеобщи страхове, за които предпочитаме да не мислим.“
— The Washington Post

„Кутси навярно ще се окаже един от последните велики романисти, въздигнат от мощта на самоосъзнаването си и готовността, с която превръща в свой дом духовната и интелектуална безизходица, която повечето от съвременниците му дори не съзнават.“
— Панкадж Мишра, The Nation

„Дневник на една лоша година“ излиза през 2007 г. и е последната засега книга (вече не – след написването на този текст излезе "Summertime", която влезе в краткия списък с номинации на миналогодишния "Букър" – бел. ред.) на Дж. М. Кутси.


Книга, защото определението роман едва ли би било най-точното за това произведение.

Ако не шедьовър, този негов литературен триптих е най-малкото дело на голям майстор. Всяка страница от книгата е разделена отначало на две, а после на три части, но това разделяне не бива да смущава читателя, тъй като страниците се четат с по-голяма лекота, отколкото изглежда на пръв поглед. Единственото нещо, което би могло да разсее четящия, е чисто техническата особеност на самото накъсване и белите полета между частите, но структурата е добре овладяна, а темите - сръчно и страстно поднесени. Книгата включва в себе си есета, в които Кутси изказва личното си и категорично мнение по всевъзможни въпроси на нашето време – от птичия грип до Гуантанамо, от тероризма до педофилията - както и два дневника, които малко или много се свеждат до две любовни истории или по-скоро до два любовни проблема, поднесени от различни гледни точки. Макар и полифоничен, текстът звучи директно дори когато трите пласта се застъпват и за момент някоя от историите надделява над есетата, които стоят в началото на всяка страница като непоклатим стълб на книгата.

От другите две части обаче изниква образът на човека Кутси – тих и меланхоличен възрастен мъж, който реди своята лична изповед редом с огорчението, което изпитва от нашето съвремие, от модерната грубост в езика, в музиката, в човешките обноски. Тоест Кутси в едно минималистично, почти безсюжетно проявление, но същият голям писател какъвто го знаем от „В очакване на варварите” и „Позор”.
— Иглика Василева