Излезе от печат кн.6/2010 г. на списание “Философски алтернативи”

◊ СЪБИТИЕТО

В края на 2010 г. излезе от печат брой шести на сп. „Философски алтернативи”, който има ясно открояваща се физиономия, определена от водещата проблематика в него – българската философска култура.

Книжката започва с интересния текст на професора по история от университета Илиной (Урбана-Шампейн), САЩ Мария Тодорова (Maria Todorova) - автор на много книги, посветени на историята на Балканите от модерния период, сред които и преведената на повече от десет езика “Балкани и балканизъм”, на тема: “Балканите между клишето и европейското бъдеще”. Публикацията представлява лекция, изнесена на семинар в известния и авторитетен Виенски Институт за изследвания на човека (27 май 2010 г.) и анализира променящото се място на Балканите в европейския исторически контекст, определяно в “канцелариите на стара Европа”. Въпросът за бъдещето в общочовешки план се третира по оригинален начин от руския анализатор Александър Неклеса: икономическата криза, менталната криза, културата на смъртта, развитието на капитализма са разнообразните оптики, чрез които се “сканира” културата на бъдещето.

Начините, по които българската философска култура също става съпричастна към миналото и бъдещето на човечеството са в центъра на вниманието на този брой. В основния блок „Методология в изследването на българската философска култура” са включени текстове от Т. Батулева, К. Жабилова, Я. Захариев, Л. Латев и Д. Тодоров, в които се анализират проблеми на инструментариума, използван при осмисляне на философстването в страната.

В раздела „История на българската философска култура” са включени статии на Нина Димитрова, В. Кулов и Димитър Цацов, посветени на конкретни явления в развоя на родната философска мисъл. В рамките на рубриката „Български философски архив” са поместени непубликувани досега лекции по „Философия на историята” на Димитър Михалчев, които хвърлят нова светлина върху делото на големия български философ. Тук са публикувани и два кратки текста на Атанас Илиев – „Историята на философията като философско мислене” и „Има ли философска мисъл у нас?”, които интригуват както с поставените проблеми, така и с предложените решения.

Статиите, посветени на Хезиод, Сократ и Камю разширяват във времето и пространството българския философски контекст на този брой.

Приятно четене.



◊ СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ

Списание „Философски алтернативи”, Кн. 6/2010

Културата на бъдещето

. Мария Тодорова – Балканите между клишето и европейското бъдеще
. Александър Неклеса - Непознатата култура. На какъв език говори бъдещето?

Методология в изследването на българската философска култура

. Латьо Латев - Около двата юбилея и отвъд тях
. Ясен Захариев - Перспективи и недоразумения в дискусията за периодизацията на българската философска мисъл от 60-те години на ХХ век
. Камелия Жабилова - Картография на българското философско наследство, или как българската философска общност „чете” историята си (1989-2009)
. Добрин Тодоров - Понятието философска култура – ценно методологическо наследство
. Татяна Батулева – Философската рецепция. Теоретични аспекти

История на българската философска култура
. Нина Димитрова - Жените в българската философска култура – първата половина на ХХ век
. Димитър Цацов - Конфликт на интерпретации - български контекст
. Венцеслав Кулов - Едно негативно мнение за диалектическия материализъм

Български философски архив
. Ясен Захариев - Записките от лекциите по философия на историята при Димитър Михалчев
. Философия на историята (записки по лекциите на проф. Димитър Михалчев)
. Атанас Илиев - Историята на философията като философско мислене ; Има ли философска мисъл у нас?

Антична философска култура
. Иван Върбанов - Хезиод – първият „икономист”?
. Бисера Колева - Сократовият метод на етическо познание: между теорията и живия диалог

Модерна философска култура
. Николай Турлаков – Абсурд и автентичност

Отзиви
. Латьо Латев - Значителен принос към българското историко-философско изворознание
. Максим Лазаров – Една монография, граничеща с фундаменталността. Отзив за “Социалната философия на Хосе Ортега-и-Гасет”