Премиера на "Иначе казано" - стихове от Иванка Могилска

◊ СЪБИТИЕТО

Издателство "Жанет 45" и Галерия U P.A.R.K.

Ви кани на премиера на книгата "Иначе казано" - стихове от Иванка Могилска.

редактор София Несторова
художник Румен Жеков

Мария Донева ще говори за стиховете, автора и каквото й хрумне.

Актьорът Троян Гогов ще ни почете.
Ако вече имате книгата, и вие може да ни прочетете нещо.

После може би авторът ще вземе думата. За малко!

Иначе казано - надяваме се да ни е приятно заедно.


17 февруари (четвъртък), 18:30 ч.

U P.A.R.K. Gallery
ул. "Отец Паисий" № 24, Пловдив
(вход свободен)

Заповядайте!


◊ РЕЦЕНЗИЯ ЗА КНИГАТА*

Срещата с поет носи небивала радост. Тъжно е, че досега не бях чел нищо от Иванка Могилска, не бях чувал името дори. Но тези стихове... Живее някъде някаква жена, може би анонимно, може би не, може би никой не наднича в прозореца й, а може би я наблюдават много очи, но както и да е, тази прави от чуждите очи своя поезия. Всъщност може би тя е, която наднича. В себе си. И го прави тъй дискретно, тъй красиво, мъчително даже.

Разбирам, че И. М. е издала две книги. То, и да не бе тъй, книгата й за мен е първа. И в кратките, и в не тъй кратките си стихотворения, тя е еднакво добра, лично аз предпочитам кратките, то си е лично моя, професионална деформация.

ЧОВЕК
Птица, която
сънува крилата си.

Или

ЗА ИСТИНАТА
Никога не получава отговора,
който иска.
Не я успокоява мисълта,
че й казват винаги истината.
За какво й е истина,
когато не тя е верният отговор.

Или

ПРИТЕЖАНИЯ
Времето,
в което я забравяш,
е времето,
в което
някой друг си я спомня.

Не зная красиво ли е да се рови в хубавите стихове. И кое точно е хубаво. В тези стихове определено е чувството за началото и края. Всъщност те не започват и не свършват. Разположени са в пространството като двама, които се обичат. Достатъчни са си. Иванка Могилска е ежедневната жена с глобално мислене. Тя е точно това, което би трябвало да е поетът: тя извън себе си, наблюдаваща се с очите на някой, който е не-тя. Трудно е, но го прави по твърде вдъхновяващ начин. Облетява самата себе си, намира себе си за световно притежание, вниква в човека, който наблюдава, разпознава се, обаче не е тя. Тази поезия навремето биха нарекли „тиха”. Е, точно обратното. Дори е дръзко да се пише така във време, когато модернизмът  е пост-, а пост-ът е демоде.

Позволих си да отбележа най-доброто, макар че други хора биха си направили чудесна книга от останалото. При все това си мисля, че лишена от част от себе си, книгата би била по-цялостна.


* Рецензията е писана след преглед на първоначалния ръкопис, изпратен на издателство „Жанет-45”. След няколко допълнителни прочита и пренареждания, се съгласих с повечето препоръки на Николай Заяков. Доста стихотворения отпаднаха от книгата и така се оформи историята, която всъщност исках да разкажа, за което му благодаря. (Иванка Могилска)


◊ ЗА АВТОРА

Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата й книга със стихове „ДНК” спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. С втората си книга, романът "Места за загубване", авторката участва на срещата на европейските  романисти дебютанти по време на Международния фестивал на книгата в Будапеща през 2008 г.