Издания / премиери
Представяне на една непозната Хроника за историята на българите
Век преди Паисиевата "История славяноболгарская"
◊ СЪБИТИЕТО
Една Хроника за историята на българите, която е написана на о-в Корфу през 17. век, ще бъде представена по повод издаването й в Гърция със заглавие „За Вулгари. Една непубликувана семейна хроника”.
Изявата със заглавие „По дирите на една история” организират Представителството на Гръцката фондация за култура в София и Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
На 12 януари 2011 г., сряда, 18:30 ч.
Нова конферентна зала на Софийски университет
Участват:
. Стефанос-Константинос Вулгарис, изследовател на историята на Йонийските острови
. Николаос Карапидакис, професор по средновековна история в Йонийския университет и председател на Управителния съвет на Гръцкия държавен архив
. Доц. д-р Димитриос Румбос, директор на Представителството на ГФК, София
. Проф. Христо Матанов, декан на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
. д-р Пенка Данова
Координатор на събитието – акад. Васил Гюзелев
◊ ЗА КНИГАТА
Тази семейна хроника на семейство Вулгари е написана на о-в Корфу някъде след 1677 г. Това е първият исторически разказ за историята на българите и предхожда с почти един век първата "Славянобългарска история" на Паисий Хилендарски, написана в Света гора през 1762 г. и публикувана много по-късно, считана за основополагащ текст на българската история.
Интересното на Хрониката е, че историята на българите не се разглежда като национална история със съвременното значение на думата, а като семейна история, което й позволява да определи по-добре общественото положение на семейството. Семейната история предхожда националните истории, както и историята на управляващите династии на Европа, на църквата и на монашеските ордени, а също така и историята на градовете. На Корфу се развива този вид исторически разказ, защото е една от малкото гръцки области, която не попада под османска власт.
Хрониката, чрез изворите, които е използвал съставителят й, разкрива историческото образование, което е имал един книжовник от втората половина на 17. век. Използвани са извори от византийската историография, както и такива, намиращи се в италиански библиотеки като Ватиканската, библиотеката на Падуа, Марцианската във Венеция и др.
Една Хроника за историята на българите, която е написана на о-в Корфу през 17. век, ще бъде представена по повод издаването й в Гърция със заглавие „За Вулгари. Една непубликувана семейна хроника”.
Изявата със заглавие „По дирите на една история” организират Представителството на Гръцката фондация за култура в София и Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
На 12 януари 2011 г., сряда, 18:30 ч.
Нова конферентна зала на Софийски университет
Участват:
. Стефанос-Константинос Вулгарис, изследовател на историята на Йонийските острови
. Николаос Карапидакис, професор по средновековна история в Йонийския университет и председател на Управителния съвет на Гръцкия държавен архив
. Доц. д-р Димитриос Румбос, директор на Представителството на ГФК, София
. Проф. Христо Матанов, декан на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
. д-р Пенка Данова
Координатор на събитието – акад. Васил Гюзелев
◊ ЗА КНИГАТА
Тази семейна хроника на семейство Вулгари е написана на о-в Корфу някъде след 1677 г. Това е първият исторически разказ за историята на българите и предхожда с почти един век първата "Славянобългарска история" на Паисий Хилендарски, написана в Света гора през 1762 г. и публикувана много по-късно, считана за основополагащ текст на българската история.
Интересното на Хрониката е, че историята на българите не се разглежда като национална история със съвременното значение на думата, а като семейна история, което й позволява да определи по-добре общественото положение на семейството. Семейната история предхожда националните истории, както и историята на управляващите династии на Европа, на църквата и на монашеските ордени, а също така и историята на градовете. На Корфу се развива този вид исторически разказ, защото е една от малкото гръцки области, която не попада под османска власт.
Хрониката, чрез изворите, които е използвал съставителят й, разкрива историческото образование, което е имал един книжовник от втората половина на 17. век. Използвани са извори от византийската историография, както и такива, намиращи се в италиански библиотеки като Ватиканската, библиотеката на Падуа, Марцианската във Венеция и др.
Автор:
Цветелина Атанасова
Публикация:
04.01.2011 г. 17:24
Етикети:
Посетено:
2426
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/11457-predstavyane-na-edna-nepoznata-hronika-za-istoriyata-na-balgarite