Книга за българския корен

◊ СЪБИТИЕТО

 На 15 декември от 17.00 ч. в заседателната зала на Военноморски клуб Варна издателство „Фрувег” ще представи мемоарната книга на Христо Милков „Легенда за яснооките”, в която авторът се опитва да проследи родословното си дърво във вековете назад.

◊ КНИГАТА

Неизчерпаем е този наш български род. Все още от дебрите на Балкана продължават да идват към нас сенките на предците и да ни напомнят да знаем своя род, да ни подсещат, че сме българи. Неслучайно се казва, че словото е дарено на човека от Бога, за да има човечеството памет за миналото.

Българската литература е един от примерите за това. И досега в трудни и решаващи за съдбата ни часове се връщаме не към друго, а към словото, към книгата. Препрочитаме не някой друг, а Йордан Йовков. За да укрепим вярата първо в себе си, в нашия род. Или пък Димитър Талев. Съдено е тяхното слово да ни крепи в особени мигове на равносметка, на мъка по отминалото. Това е една последователна линия в българската литература, която в по-ново време продължават автори като Антон Дончев, Генчо Стоев, Йордан Вълчев, Тодор Ризников.

Българският корен. Високо е дървото, но коренът му е още по-дълбок. Към него е тръгнал и Христо Милков в творбата си “Легенда за яснооките”, изд. „Фрувег”, Варна 2010. Четем за съдбата на един род, за неговите митарства и постепенно усещаме,че разказът се превръща в поема за българския дух, за неговата неизчерпаема сила да се бори с ударите на съдбата и да оцелява. Сещаме се за своя род и се връщаме назад, питаме се какво знаем за нашите деди, откъде са дошли, как са оцелели. И на още много мисли ни навежда авторът. Подсеща ни да се върнем в детството си и да се запитаме такива ли бяха обичаите, които помним, такъв ли беше битът на нашите дядовци и баби? Защото освен че умее да разказва, Христо Милков се е постарал да навлезе в областта на етнографията и ни описва с много подробности бита и ежедневието на някогашните българи. И което е най-важно − търси корена на българското. А той, ако се замислим, е толкова разклонен, че е неизчерпаем. Българите от Странджа и Сакар, но българите и от Мала Азия (има такива и те съществуват там от векове), българите от областта на Казан и откъде ли още не.

Това загатва в книгата си и Христо Милков, но задачата му е друга. Чрез съдбата на собствения си род да ни подсети, че сме българи, че и нашите родове живеят на тази земя, че и ние трябва да се обърнем, колкото можем, назад във времето, ако имаме сърце и воля. Иначе ще си останем само жители на света, без род и родина. Такива примери вече има много. И за да не се множат тези примери, идват до нас книги като “Легенда за яснооките”. Дай боже, те да стават все повече!