Издания / премиери
Андрей Слабаков в блатото на поезията
Премиера на стихосбирката „Разклати след употреба”
◊ СЪБИТИЕТО
Режисьорът Андрей Слабаков каза ”хоп!” и за втори път скочи в блатото на поезията. Втората му стихосбирка се нарича „Разклати след употреба. Писоарна лирика”, първата беше „Разклати преди употреба”, а авторът й вече обещава, че третата ще се нарича само „Разклати”.
Вторият поетичен проект на Слабаков е с марката на издателство „Захарий Стоянов”, а негови съюзници в осъществяването му са художниците Васил Мичев-Графа и Иван Цонов и редакторът на книгата - великият цензор Румен Леонидов, който е написал следното „оправдание”: Слабаков обича неприличните думи. И те го обичат и му служат по-добре, отколкото той на тях. Може би, защото не му отива да служителствува, да прислужва, да бъде слуга дори на собствените си слова. Той знае, което не всеки знае: мръсни думи няма, има мръсни души, има мръснишко подсъзнание, има вулгарен цинизъм. А присмехулникът нито хули, нито умира от смях – той се присмива на съвършенството да си глупак.”
◊ КНИГАТА
Книгата, която сам авторът определя като „писоарна лирика”, „не се препоръчва за лица без чувство за хумор, дори със съгласието на родителите”.
Книгата има упътване за употребата й – тя е продукт без срок за годност, без доказани качества и консистентност. Има и странични ефекти от четенето й: гадене, повръщане, всеобщо омерзение от шибания живот, който живеем. Още: безсмислен смях, кикот и подхилване. Може да се появят прояви на сарказъм към държавните институции, обществени организации и индивиди от същия пол, както и склонност към рецитация на публични места, будеща недоумение у околните. Слабаков признава, че в тази книга има повече абсурд, отколкото призиви за въоръжена борба с войнстващата посредственост. Тя изразява и отвращението от безкрайния преход в нашето Отечество, от глобалното затопляне, от свинския грип, който не съществува, както и от измислената икономическа криза, превърнала неговата вродена доброта в безпричинен гняв. Авторът дава още един съвет, който да се използва при употребата: „Напийте се с евтина ракия без бандерол и позвънете в Топлофикация, Софийска вода, ЧЕЗ, НЕК, НАП, ДАИ, ДАНС или кое да е друго съкращение. Кажете им какво мислите за тях. На сутринта, въпреки махмурлука няма да имате чувство за вина.” Не случайно прологът „През зимата на наш`то недоволство” е посветен на „Топлофикация”: „Какво от туй, че нямата пари?/ Какво от туй, че вън е люта зима?/ Щом изглеждаш жив или почти,/ Значи има смисъл да те има”.
И тъй като няма по-голямо зло от това да преразказваш поезия, особено пък писоарна, ще ви напомним само как авторът е нарекъл циклите в книгата си: „Любовна лирика”, „Плод и зеленчук”, „Оптимистични”, „Червено”, Басни и притчи”, Н2О, „На животните с любов”, „Идилии”, „Песни” и „Интимно”. И не забравяйте да разклатите след употреба.
• Повече ще научите на премиерата, която ще се състои на 13 декември, понеделник, от 18 ч. в зала 7 на Националния дворец на културата. Стиховете изпълняват Катерина Евро и Герасим Георгиев.
Автор:
Бонева
Публикация:
11.12.2010 г. 14:07