Издания / премиери

Премиера на стихосбирката "Стъпала в пясъка" от Катя Белчева

Съвременна българска поезия

Премиера на стихосбирката "Стъпала в пясъка" от Катя Белчева


◊ СЪБИТИЕТО

Издателска къща "
Жанет-45" и Културен център Тракарт имат удоволствието да ви поканят на

Премиера на стихосбирката "
Стъпала в пясъка" от Катя Белчева

Представя Екатерина Йосифова

18 ноември (четвъртък), 18:30 ч.,

Културен център Тракарт,
(Подлез Археологически)

Вход свободен

***
Преведи ме на много езици.
Разкажи ме от самото начало.
Започни от първа глава,
там, където съм бяла,
почти невидима.



◊ ЗА АВТОРА

Катя Белчева е родена и живее в град Пловдив. Завършила е славянска филология в ПУ „Паисий Хилендарски” и втора специалност "История". Сътрудничи на различни литературни издания с лични творби и превод на поезия и проза от полски език. Има публикации във вестниците „Труд”, „Литературен глас”, „Литературен вестник”, „Марица”, „Арт Клуб”, „Северняк”, „Пловдивски университет”, „Български студент” и списанията „Родна реч”, „Страница”, „Участие”, „Море”, „Кръг”, „Славянски диалози”, „Пламък” и др. Участвала е в много конкурси и е била лауреат на някои от тях: Национален поетичен конкурс „Веселин Ханчев”, Конкурс на в. „Пловдивски университет”, Конкурс за превод от полски език на Полския културен институт, Втори поетичен конкурс на Фондация "Млада Полония", посветен на името на Збигнев Херберт, Варшава, 1999 г., Конкурс „Младежта – следа от бъдещето” на сп. „Мисъл”, Пети национален конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе – награда за стихотворение, Конкурс „Яворов” – Поморие, Студентски поетичен конкурс – Шумен, Втори национален поетичен конкурс „Стара Загора – 2003”.
 

◊ ДУМИ ЗА КНИГАТА

Стъпала в пясъка
от Катя Белчева


Приятно ми е да споделя добрата си изненада от дебютния ръкопис на Катя Белчева: няма никакво неуверено пристъпване; има младост, която разбира себе си и своя свят. И вярва на своето разбиране; вярва на своя усет – за хората и за нещата, за думите за тях – и за продължаващото извън думите. За поезията. И успява (е, в повечето случаи) да ме убеди и мен да й вярвам.

Прехвърлям страниците, спирам напосоки. Ето:  

                  Пролетта е
                                       ...полазила като мравка по дърветата.
                                       Опипва все още с недоверие
                                       ледената кора.

                   Денят е
                                  ...неприкрито бременен.

И така нататък – неочаквано, немногословно, хубаво.

Катя Белчева пише кратки стихотворения, понякога само от 2-3 стиха (без да ги нарича с японски или други названия). Особено харесвам няколко от по 6 и 7 стиха. Без украси. Няма пози – от наивност до мъдруване, – а това е трудно и рядко качество. Особено когато се усеща младостта: опитът й идва преди всичко от детството; връщането е все още заради потвърждаване, не от носталгия и не за спасяване; властта на чувствеността се отхвърля спокойно, понякога и насмешливо. Млада зрялост – и никак не невинност и не нетърпение; и никъде не оплакване – а достойно съгласие:

                                       Живот подобен на дърво –
                                       връх и корен.
                                       В центъра е стволът –
                                       разпнат.


Използвах вече две от думите, които може би най-вече отговарят на цялостното ми усещане след прочита на ръкописа: достойно съгласие. Мога да ги допълня с още няколко, за самосъзнанието, за правещата себе си личност (за което никак не са й необходими условия) и т.н. – но най-добре пак да цитирам едно (любимото ми) петстишие:

                                       Не съм свикнала
                                       всеки ден да бие камбана.
                                       Между бетонните стени
                                       времето отмерва
                                       Личният бог.


Има вътре, разбира се, достатъчно по-лесни неща, има игри – за сам човек и за двама, има животинки и птици – нищо лошо. Има силни портрети, направени с по едно-две драсвания (“Тежи портата...”, “Човек като къртица...”). Има маски, преобличания... И нека.

Препоръчвам стихосбирката “Стъпала в пясъка” – от сърце.

А Катя Белчева добре си дава сметка за оттук нататък:

                                       Ако изрека част от себе си на глас,
                                       вече няма да е репетиция.


Екатерина Йосифова
София, 2010 г.

Автор: ИК "Жанет 45"
14.11.2010 г. 16:05
Посетено: 1722
Етикети: Премиера
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/11153-premiera-na-stihosbirkata-stapala-v-pyasaka-ot-katya-belcheva