Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Премиера на "Безлунния" - сборник с есета на Асен Валентинов
19 приказни есета - истинско жанрово откритие
◊ СЪБИТИЕТО
Премиера на "Безлунния" - сборник с есета на Асен Валентинов
На 27 октомври, сряда, от 19,30 ч.
в Червената къща, ул. "Любен Каравело"в 15.
Колко далеч стига в съня при пълнолуние онзи, който не бил виждал луната? За да научите отговора, отгърнете на есето, дало име на книгата.
Еднакво поетични и сурови, интригуващи и проницателни, есетата на Асен Валентинов отвеждат на места, вдъхновени от стремително въображение, дръзка игра с времето и пространството и деликатно чувство за хумор. Построените градове и пейзажи, къщи и крепости никога не са точно такива, каквито изглеждат – не и докато не настъпи неизменната смяна на измерението, след която всичко изглежда обърнато навътре, навън, настрани или просто наопаки, подобно на летящите над гълъбите катедрали и земята, опряла хълбоци в небето.
Не само Безлунния, но и останалите герои в сборника с 19 приказни есета обитават едновременно видимото и невидимото, реалното и въображаемото. Всички те – чудодейци, прокарващи осветление между тоя и оня свят; спящи вестоносци, болни от безсъние; умопомрачени, увеличили детската си възраст, за да оцелеят; старица с гълъби в сърцето; поет на немите думи и още много – често сменят посоката, но винаги стигат там, закъдето са тръгнали.
Също като тях, с „Безлунния” поемаме на пътешествие из пределно чудатия и смътно познат, подобно сянка или сън, свят отвъд реалното. Свят, който може и да не съществува, но от който „всички имаме спомени”.
◊ ЗА КНИГАТА
Сборникът съдържа 19 приказни есета, които, по думите на поета Румен Леонидов, са „истинско жанрово откритие”. Създадени са в периода 1996-2009 г. Интересно е да се знае, че едно от най-кратките, „Разваляне на братството”, е писано в продължение на две години, а „Ние, чудодейците”, което заема пет страници от книгата, е продиктувано само за девет минути. „Kafka” разглежда близостта между Прага, известния писател и дългогодишната му приятелка Фелице Бауер по особено интригуващ начин, като в него е засегната и темата за демоничната връзка с баща му (вж. „Писмо до баща ми”). „Безлунния” е с тънък политически оттенък – създадено е по времето между първата и втората интифада, когато част от палестинските активисти за независимост са натикани в затвора от самия Ясер Арафат. „Катедралите летят към небето” е най-неуловимото, най-въздушното и поетично от всички.
Книгата е отпечатана в Издателско ателие "Аб", дизайнер на корицата е Емил Кожухаров.
◊ ЗА АВТОРА
Асен Валентинов (р. 1968) публикува в сп. „Факел”, както и в много чуждестранни издания. Редактор е на стихосбирката на Георги Борисов „Точно в три”. Сборникът с есета „Безлунния” е дебютната му книга.
Авторът разделя времето си между София и друга европейска столица, има особен поглед и собствено мнение за света, в който живеем, и е особено интересен събеседник.
◊ ИЗ "НИЕ, ЧУДОДЕЙЦИТЕ"
Казваха ни, че всички ние сме пришълци, небесни строфи и звуци, боязливо откъснати от божественото творение или, с други думи, чудновати младежи и девойки, държащи в ръцете си зелени клончета. Искаха от нас безкористно да построим Пътя, да прекараме електрическо осветление между тоя и оня свят, между видимото и невидимото. За целта кметският наместник ни изпрати някакви смахнати ангели, които, освен че обираха прахта от двора на училището с опършавелите си крила, за друго нищо явно не можеха да послужат.
Докога ли щяхме да слушаме причудливия хор на момичетата, облечени в бяло, издокарани специално за случая да ни асистират с благоухаещите си във въздуха гласове. Първо трябваше да изберем материал, а след това да облагородяваме поверените ни парцели, свързвайки външната с вътрешната природа. Тъй като местата не бяха големи, набързо ги измазахме с вар, а после извикахме свещеника от съседната църква „Света София” да отслужи тържествена литургия.
Историята започваше за нас там, където свършваше за другите, и затова не пропускахме да демонстрираме превъзходството си и да се държим като съвсем автентични герои. Много хора ни мразеха, но трябваше да ни търпят, защото ние бяхме горите, които щяха да покълнат в бъдещето и да облеят света със спокойната и мека светлина на отвъдното. Не отричам, че си прекарвахме прекрасно, този град беше един греховен остров, по чиито ниски хълмове вечер се катерехме и обсъждахме в тишината безкрайните възможности.
Така си живеехме, далече...
Автор:
Ани Иванова
Публикация:
22.10.2010 г. 00:03