Премиера на "Мошеница тъга" от Васил Тоновски

Книга с поезия, която съдържа 31 текста и три авторски илюстрации

◊ СЪБИТИЕТО

Премиера на първата книга на Васил Тоновски “Мошеница тъга”,

Художествен музей “Георги Велчев”, ул. “Радко Димитриев” № 8
четвъртък, 21 октомври от 18 часа


• Предвидена е и пресконференция същия ден по обед, 12 часа.


◊ ЗА КНИГАТА

Ако поезията е състояние на временна лудост, Васил Тоновски определено има тази диагноза, казва Людмил Станев, редактор на “Мошеница тъга”. Първата стихосбирка на варненския журналист е побрана в 48 страници. Книгата съдържа и три илюстрации от автора, а типографията е дело на “Сталкер Холдинг”. Издаването става възможно благодарение на спечелена субсидия по Програма за творчески проекти на община Варна, като част от кандидатурата й за европейска столица на културата през 2019.

В книгата си той всъщност отрича да е поет: “Аз не съм поет, (...) нито вятърът, възседнал плетеният стол, напред-назад, ми е приятел.” Вселитературната литературност в “Мошеница тъга” се разпростира от глобалността на “въздуха в света, който без конци пришива”, през “похвалното хвърчило”, което “пада в разстояния от ветрове”, чак до поднебесната слюнка по височините на хълма... на читателското оригами – едно изцяло въображаемо устройство.

Маската на рецитатора е спестена в напева на вибриращите славеи отсреща, изтръпнали в искрометните ниши на биологичното живеене. И без това тиражът е като за приятели – 500 копия. Безплътната госпожа с алегоричните ветрила се явява насън и наяве, но в “Мошеница тъга” не бива да търсим метрика на римувана строфичност.

Не че съвсем нищо не е останало от силабиката и тоническите размери на ритмическите определители, но нали след постмодернистите от “бетонните клоунади на предградията” в Символа не остава нищо, “освен тази теглилка, и това пътуване... към думите на себе си” (“Изпарявам се”).

И ако си позволим един истински цитат, този път на изгнаника в непоправимото Емил Чоран: “В свят без меланхолия славеите биха се оригвали.” Поуката на поуките би била “естетическото удоволствие”, а меланхолната естетика винаги е надживявала канона и индивидуалността, преобразявайки ги в анонимността на очевидното.


●

ще вечеряме на тревата така каза
зеленото да е под възбрана нощта тъмно синя
пеперуди с хоботи като бастуни
да клатушкат пияни любовта на въздуха

●

ах, черното було на едно писмо
което никога не пристига в мълчание
и този безглас пощальон
този пощенски плик тялото ти

Автор:

Виолета Тончева

Публикация:

19.10.2010 г. 23:26

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Премиера

Посетено:

1292

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/10953-premiera-na-moshenitsa-taga-ot-vasil-tonovski