Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Пратеник от Леванта заговорничи срещу Османската империя
Историко-приключенски роман от Вълко Мишев
◊ СЪБИТИЕТО
На 14 октомври 2010 г. в Зала "Гигантски кристали" на Националния музей "Земята и хората" се състоя премиерата на една необикновена книга - дебютния историко-приключенски роман "Пратеникът от Леванта", чийто автор Вълко Мишев от Монтана е по-известен на изкушените от изпятата поезия като поет с китара, участник във фестивалите на бардовското изкуство в Ловеч, Несебър, Шумен, София и другаде.
Вълко Мишев, чиито корени са от Чипровския край, е издал вече една поетична книга - "Муза", през 1999 г., както и два диска с авторски песни. Носител е на множество поетични и бардовски призове, участвал е в телевизионни и радиопредавания, между които и "Полет над нощта" на БНТ.
Но тази вечер той поднесе една наистина голяма изненада, представяйки пред многобройна публика първия си роман от поредицата "Жарава в пепелта" под интригуващото заглавие "Пратеникът от Леванта", издадена от ИК "Христо Ботев". Художественото оформление е дело на Валентин Георгиев. ИК "Христо Ботев" не съществува след преждевременната смърт на собственика й Красин Кръстев, но едно от неговите желания е било книгата на Мишев непременно да види бял свят, защото според него тя "ще окаже голямо въздействие върху литературния живот в България", както сподели един от представителите на издателството по време на премиерата.
◊ ОЩЕ ЗА ПРЕМИЕРАТА И КНИГАТА
Вечерта бе водена от журналистката Зоя Крачунова. Книгата бе представена от нейния редактор поета Георги Драмбозов и от проф. Димитър Димитров.
Откъси от произведението прочете актрисата Цвети Лозанова, а за непринудената и ненатрапчиво артистична атмосфера допринесоха песенните изпълнения на Хари и Мелинда Христови.
Романът "Пратеникът от Леванта" почива на старателно проучени от автора исторически документи, факти и обстоятелства, въпреки че основните му герои - Георги Кипрович, Дара, Илие Дапчевич, Зорица, са рожби на неговото богато романтично въображение; при все това те са събрали в себе си чертите, характерите и съдбите на немалко от живелите в годините преди Чипровското въстание българи от източноправославното и католическото християнско вероизповедание.
И не само българи, защото действието се развива в много страни от тогавашната политическа карта на Европа, включително Черна Гора, Дубровник, Венецианската република, Ватикана, Свещената римска империя на германската нация, Полша, Унгария, а повествованието проследява един от опитите на всички поробени балкански народи да се обединят - въпреки различията и нерядко неприязънта помежду си - и с помощта на западните държави и Ватикана да се освободят от все по-жестоко утвърждаващото се турско робство...
В канавата на историческия фон на романа са "вместени" още и исторически личности като папа Инокентий ХІ, император Леополд, султан Мехмед ІV, великия везир Кара Мустафа, Имре Тьоколи - унгарския граф на турска служба, чието военно формирование всъщност потапя в кръв Чипровското въстание, дожът на Венеция Луиджи Контарини и много други...
Проф. Димитров съобщи радостната вест, че към преведения от д-р Владимир Манчев и на руски език роман "Пратеникът от Леванта" са проявили нескриван интерес видни руски кинематографисти и че вече се работи върху създаване на телевизионен сериал по произведението на Мишев.
Романът е написан увлекателно, действието е напрегнато и динамично, героите са романтично извисени, атмосферата от края на 17. век - автентично предадена, за което способстват както умело стилизираният език, така и богатото авторово въображение, което с лекота пренася читателя из цяла Европа и в Османската империя.
А за подобна премиера гигантските кристали на музея "Земята и хората" бяха повече от подходящ декор...
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
15.10.2010 г. 09:06
Посетено:
1929
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/10907-pratenik-ot-levanta-zagovornichi-sreshtu-osmanskata-imperiya