Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Премиера на "Господин М." - нов роман от Георги Тенев
Пропадане в 70-те заедно с дисидента Георги Марков
◊ СЪБИТИЕТО
Издателство „Алтера” представя новия роман на Георги Тенев
„Господин М.”
1 октомври, петък, 19:30 часа, в Театрална работилница "Сфумато" (в парка "Заимов", зад Театър "София")
◊ ЗА РОМАНА
След „Партиен дом” и „Свещена светлина” Георги Тенев отново пише за политика и еротика. Романът ни води едновременно на пътешествие в историята и на пътешествие в космоса. Тенев избира за свой герой писателя и сценарист Георги Марков - интелектуалец, емигрант, жертва на предизвестена смърт. Сюжетът започва в края на 60-те, движи се напред и назад във времето... Безпартийният М. е драматично свързан с машината на комунистическата пропаганда, чрез нежна принуда и с чувство на интелектуално отвращение. Изведнъж обаче в живота му се случва чудо с библейски измерения.
Историята на М. събира малки и големи теми: спасяването на българските евреи, съдбата на царското семейство, Пражката пролет, откриването на пропагандната сила на телевизията, краха на социалистическата литература, написването на сценария за “На всеки километър”.
Романът е раздвоен между слабо познатите страници на историческия архив и прикритата художествена измислица, а двете нива са напълно неразграничими. В тази книга отговорът на въпроса „Кой уби Георги Марков?” не ни дава успокоителна развръзка, а поражда още повече съмнения и догадки.
Георги Тенев е автор на романите „Партиен дом” (награда ВИК „Роман на годината” 2007), „Кристо и свободната любов", „Вундеркинд", на сборника с разкази „Свещена светлина” (единствената българска книга, субсидирана за превод от Американския ПЕН-център), на пиесите „Частите на нощта" (реж. Явор Гърдев), „Атолът" (реж. Явор Гърдев), „Стриндберг в Дамаск" (реж. Иван Добчев).
◊ ИЗ РОМАНА
*
„Скъпи мои, вие знаете подробностите за кацането и излитането. Аз бих могъл само да кажа каква беше истинската причина за целия полет. Да започнем отзад напред, първо финала, мекото кацане. В мига на приводняването се отварят дроселите на баластния резервоар и за части от секундата капсулата засмуква тонове вода. Пробивът предизвиква мигновен прилив и отлив на кръв в главата, замайване, почти загуба на съзнание. На борда на кораба, в тази негова най-компактна фаза, има трима сега. Искам от името на всички да ви кажа: „Ние ви обичаме!”.
*
„М. не разбираше за какво говори Първият. Понечи да каже все пак нещо:
– Другарю Живков, вие все така умеете да изненадвате. Малко из засада...
По някакъв рефлекс опитваше да се спаси, както при миналото гостуване на Боровец, с ловджийската тема. Почти всички тези мъже бяха ловджии, поне веднъж са ходили да ловуват в дружинка №1 с Първия. Поне да ги накара да говорят за мечки и елени, за рога и за диви прасета, убити от засада. И да го оставят на мира.
*
„– Другарю Крум - каза Стругацки, - вие имате щастието вашата страна да е малка, съвсем мъничка държава.
– А вие какво, другарю - отвърна Крум, - щом вашата страна е такава голяма, какво? Това не е ли щастие?
– Знаете ли - деликатно се усмихна Аркадий Стругацки, - просто исторически, съдбата на нашата страна е велика, а великото винаги е трагическо. Нежно великото не е, но трагическо и мащабно - със сигурност.”
*
„Някои казвали, обясни им шофьорът на волгата, че бага Верга не е точно българка. Родена била в едновремешните земи на стара Албания, някъде в края на 19. век. Други разправяли, че била от торбешите, но истината, увери ги той, е, че Верга е от българските униати и се казвала Вергиния, кръстена на католическа светица със същото име. М. призна, че за първи път изобщо чува за някакви униати в България, но човекът настояваше. Години по-късно, когато опитваше да опише тези спомени, се зачете и, странно, не намери никаква света Вергиния, с изключение на една жена италианка. Виргиния от Генуа била считана за светица и тялото й се запазило нетленно, заедно с легендата за голямото й милосърдие. Но когато той провери в официалните регистри, се оказа, че не само канонизацията на Виргиния, но и беатификацията й тепърва предстоят. По календара на Ватикана това щеше да стане след десетилетия, може би едва към 1985-та. Но той може би пак е сънувал бъдещето, каза си.”
*
„– Вие, господин Марков, какво мислите за идеята: номинация на партията, по-точно на господин Живков. Нобелова награда за мир заради спасяването на евреите в България от изпращане в Аушвиц.
На М. му догадя така, както му догадяваше след неразумна загуба на карти, гузно и отчаяно. Когато просто му се искаше да падне и да спи, докато забрави.”
*
„Все тъй на сън, М. видя някакъв киносалон. Гледаше „На всеки километър”. Майор Деянов, голям и въгленово черен, стърчеше от екрана като статуя. Ако знаеше какво е това, М. щеше да е научил, че се нарича стерео-кино, но в съня си дори не разбираше, че сънува бъдещето. Прожекцията беше спряла по средата или след средата, на решително място и той беше свалил очилата си, от което картината веднага се оказа разпадната и загуби фокус. Публиката свиркаше и към екрана летяха пуканки, дъвчащи бонбони, смачкани билети.”
Автор:
Алтера
Публикация:
28.09.2010 г. 22:24
Етикети:
Посетено:
1546
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/10789-premiera-na-gospodin-m-nov-roman-ot-georgi-tenev