Премиера на сензационния ръкопис "Родопските помаци"

◊ СЪБИТИЕТО

На 23 юни от 18 ч. в пиано-бар Social Club на Столичната библиотека ще се състои премиера на студията „Родопските помаци”, непубликуван досега ръкопис на акад. Михаил Арнаудов, издание на „Български писател”.

За книгата ще говорят Хубен Стефанов (спонсор на изданието), Тодор Коруев (автор на предговора), Анжела Димчева (редактор), Воймир Асенов и всички, които се чувстват съпричастни към темата и личността на М. Арнаудов.

◊ КНИГАТА

Вестник „Словото днес” в брой 32 от 26 ноември 2009 г. публикува откъс от неиздаден ръкопис на акад. Михаил Арнаудов. Изключителна находка, граничеща със сензация. Да, но откритието във вестника на Съюза на българските писатели не предизвика широк отзвук в обществото. Тъкмо обратното би станало, ако живеехме в нормална държава, в която културата и науката не са набутани под миндера. Но този мой неприятен извод не може да хвърли сянка върху направеното от Искра Арнаудова, снаха и пазителка на архива на академика. Именно тя откри този „ръкопис от чекмедже” и го предостави заедно с непубликувани снимки на вестник „Словото днес” и СБП, който чрез своето издателство го изважда на бял свят.

Студията носи заглавие „Родопските помаци” и е писана в началото на 50-те години на ХХ век. Тя съдържа 44 страници на пишеща машина, работен план на ръкописа и рецензия от д-р Цветана Вранска, датирана на 31.Х.1956 г. Още в първите редове големият учен определя задачата си – да изследва „потеклото, националната принадлежност и историческата съдба на т.нар. помаци в областта на Родопите (Тракия)”.

Студията има подзаглавие „Народописно-исторически преглед”, което, от една страна, подсказва, че авторът се разграничава от многото издирвания и обсъждания на „помашкия въпрос”, свързани с политическите отношения на Балканите, а стъпва на здравата почва на историческите източници, на резултатите от езиковедски, етнографски, фолклористични и народопсихологически изследвания. Този подход и предумишленото разграничаване от всякакви политически конюнктурщини гарантират дълбочината и всеобхватността на изследването.

Из предговора на Тодор Коруев „Истината – изключително от научно гледище”

Заключение

От фактите, които изнесохме в краткия си очерк и бихме могли да увеличим значително, ако трябва да се детайлизира картината на народен живот, поетически традиции, език и историческо минало на помаците в Родопите, се налагат следните безпристрастни изводи, чиято обективна стойност не може да бъде отречена.

1. Помаците в пределите на България или отвъд южните й граници в Западна Тракия са по народностна принадлежност чисти българи и спадат към племенната група “рупци”, която населява по-голямата част от южна България. В пълно съгласие с истината се намира Fresneaux, когато твърди в книгата си "L’ Orient les Osmanlys Chretiens des Balkans" (Paris, 1892, 262), че българо-мохамеданите между Марица и Беломорието са по потекло българи, говорят български и пазят вярно българските си народни обичаи, това мнение се поддържа от всички компетентни европейски учени, които боравят с етнографията и историята на Балканския полуостров и познават основно въпроса за помаците (като например Константин Иречек).

Откъс от финалните страници на „Родопските помаци”