Издания / премиери

Премиера на три издания от енциклопедична поредица "Виж България"

Нови книги на Румен Теофилов, Николай Ников, Димитър Овчаров

Премиера на три издания от енциклопедична поредица "Виж България"


◊ СЪБИТИЕТО

Издателство "
Български бестселър", Национален музей на българската книга и полиграфия и списание „Български дипломатически преглед“
имат удоволствието да ви поканят на

премиера на на три издания от енциклопедична поредица „Виж България”:


• "
Всекидневният живот в Тракия I-IV век" - Румен Теофилов
• "Празниците на българите. Какво Да или Не правим" - Николай Ников
• "Художествената керамика в българските земи" - Димитър Овчаров


На 26 май 2010 г. (сряда), 17.30 ч.
в клуб-ресторант „Яйцето“,
Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски“, бул. „Цар Освободител“ №15

Енциклопедичната поредица „Виж България” включва още и книгите:
. "
Християнството в миналото и днес" - Тотю Коев, Георги Бакалов
. "Римски градове в България" - Румен Теофилов


◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГИТЕ И АВТОРИТЕ

Всекидневният живот в Тракия І-ІV век
Румен Теофилов

Запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония.


Проф. дин Румен Теофилов Иванов
е роден на 28 септември 1956 г. в София. Завършва история и антична археология във Великотърновския университет (1978). Специализира римска провинциална археология в Германия и Англия. Работи в Секцията по антична археология при Археологическия институт с музей към Българската академия на науките. Изследванията му са в областта на структурата на римската войска, фортификационната система, някои аспекти на градоустройството в Мизия и Тракия, античната картография. Археологическите му проучвания и обработка на материали са свързани с обектите: римски град Улпия Ескус (при с. Гиген, обл. Плевен), Никополис ад Иструм (с. Никюп, обл. Велико Търново), легионния лагер Нове (Свищов), тракийското светилище от римската епоха край Трявна (обл. Габрово).

Автор е на книгите „Никополис ад Иструм", том I (в съавт.) (1994), „Улпия Ескус", том I (в съавт.) (1998), „Римската отбранителна система на долния Дунав между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий" (1997, Германия). „Римската отбранителна система на долния Дунав между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий" (1999), „Строителна керамика от долния Дунав" (2002), „Римската провинция Тракия" (2006. Германия), "
Римски градове в България", както и на над 100 студии и статии.

Член е на Американската академия на науките в Ню Йорк.


Празниците на българите. Какво ДА или НЕ правим
Николай Ников

Дава отговор на много въпроси, свързани с традиционната култура на българите – какво празнуват, как и защо празнуват? Какво може в описаните повече от 80 празника и как да си обясним неможенето в празнуването. Какво правят дедите ни при раждане, сватба и смърт, защо ходят кукерите, как кръщава кръстницата и как благославя кумът, къде сол се ръси и кога мълчана вода налива. Слова и ритуали, преминали през годините на времето, но запазили колорита на типично нашенското, непреходното, оставено като духовна жарава, от която винаги може да заискри българщината в буен огън за душата ни.
 

Николай Ников е главен асистент по фолклористика в Департамента за езиково обучение при СУ „Св. Климент Охридски", хоноруван преподавател в НБУ и лектор в университети в Украйна, Молдова, Казахстан, Киргизия и Турция. Съпредседател на Асоциацията за образование, култура и изкуство, зам.-председател на Културно-просветното дружество за връзка с българите в Бесарабия, Таврия и Крим, член на Консултативния съвет към ДАБЧ при МС и член на редакционните съвети на алманах „Родолюбец" и списание „Българе".

Като етнолог посвещава повече от 30 години на събирателска и изследователска дейност, свързана с проучване и популяризиране на класическите и съвременните форми на фолклорната култура. Определен е приносът му в изследване на съхранените фолклорни образци сред българските общности зад граница. Съавтор е на сборниците „За по-висока култура в бита", „Билкови рецепти и лекуване с пчелни продукти", „Ямбол, пак Ямбол", „Блажена гора зелена" и автор на книгата „Празниците на българите с легенди и предания", в превод на 5 езика. Има над 40 научни публикации и повече от 600 научнопопулярни статии в масмедии у нас и в чужбина.

Участвал е в международни симпозиуми и конгреси в България, Франция, Германия, Швейцария, Полша, Македония, Украйна, Молдова, Русия и др.


Художествената керамика в българските земи
Димитър Овчаров

Представя феномена на българската етнокултура – художествената керамика, нейното историческо развитие и неповторимата хубост на съдове, които по форми и глазури нямат равни на себе си. Създадени от най-простата материя – глината, тези образци носят в себе си народния усет и вкус за естетика в бита, изразяват националното своеобразие и душевност на българина. Отработвани векове, напълно функционални и сега, те украсяват дома и трапезата днес. Разглеждат се най-характерните и значими художествени и керамични образци, открити и запазени по българските земи.

Димитър Овчаров е археолог, ст.н.с. I ст. в Археологическия институт и музей при БАН. Работи в областта на средновековната българска и византийска култура. Вниманието му е насочено към проблемите на средновековното изкуство, езическата религия на прабългарите, характера на военната и култовата архитектура. Защитава кандидатска дисертация на тема „Ранновизантийско крепостно строителство в българските земи V-VII в." (1973) и докторска – „Средновековните рисунки-графити от българските земи – извор за историята, материалната и духовната култура" (1987). Автор е на повече от 200 научни труда, между които няколко монографии: „Византийски и български крепости V-X в." (1982), „Български средновековни рисунки-графити" (1982), „Човек и добре да живее, умира" (1992), „Омортаг хана сювиги от Бога владетел на българите" (2002), „Въведение в прабългарската култура" (2002), "
Първопрестолна Плиска" (2003), "Ранновизантийска култура по българските земи IV - VI век" (2008). В сътрудничество с други автори: „Паметници на ранновизантийското изкуство от България IV–VII в." (1978), „Стари български столици – Плиска, Велики Преслав, Търновград" (1980), „Големият царски дворец във Велики Преслав. I. Преславската патриаршия през X в." (1991). Повече от 30 години провежда разкопки на 15 археологически обекта, сред които централно място заема втората българска столица Велики Преслав

Автор: Ралица Згалевска
21.05.2010 г. 16:34
Посетено: 1835
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/10022-premiera-na-tri-izdaniya-ot-entsiklopedichna-poreditsa-vizh-balgariya