Всяка литературна антология е своеобразен портрет на времето, в което е създадена. Тя събира различни гласове, светогледи и творчески съдби, за да ги превърне в общ разказ за литературата и хората, които я създават.
На 2 ноември 2026 г. в Камерната зала на Народно читалище „Славянска беседа 1880“ в София Съюзът на свободните писатели в България отбеляза Деня на народните будители с представянето на новата си антология „Съзвучие“, връчване на литературни отличия и празнична програма.
Срещата започна с поздравление от Лиляна-Цезия Механджиева, заместник-председател на Съюза и председател на Софийския филиал. В залата се събраха автори от столицата и други градове, обединени от принадлежността си към литературната общност и от стремежа да съхраняват и развиват българското слово.
От „Съцветие“ към „Съзвучие“
Новата антология „Съзвучие“ представя произведения на 81 автори от цялата страна. Сред тях са осем представители на Варненския филиал и седем на Бургаския филиал на Съюза.
Изданието продължава линията на предишната антология „Съцветие“, представена през 2024 г., в която участват 66 автори.
Двете заглавия очертават интересна символична последователност. „Съцветие“ насочва към многообразието на отделните творчески индивидуалности, а „Съзвучие“ - към възможността тези индивидуалности да намерят общ език, без да изгубят своята самобитност.
Увеличаването на авторските участия от 66 на 81 свидетелства за разширяването на представителството в колективните издания на организацията.
В „Съзвучие“ намират място различни литературни жанрове, сред които поезия, проза и преводна литература. Сред публикуваните творби е и преводът на индийската легенда „Бъди благословена“ от книгата „От дълбока древност“ на Хенрик Сенкевич.
„Благословено време за изпитания и творчество“
Предговорът към антологията е написан от проф. д-р Стефан Влахов-Мицов и носи заглавието „Благословено време за изпитания и творчество“.
В него проф. Влахов-Мицов поставя въпроси, които надхвърлят конкретното литературно издание. Какво означава да бъдеш творец във време на бързи технологични промени? Как се съхранява индивидуалността на художествения почерк? Каква е ролята на естествения човешки интелект в епохата на изкуствения?
Проф. Влахов-Мицов разглежда предизвикателствата пред съвременното творчество и защитава значението на личния опит, оригиналното мислене и човешката чувствителност.
Така „Съзвучие“ придобива и друго измерение - на литературен отговор на времето, в което живеем. Различните авторски гласове се срещат не за да звучат еднакво, а за да изградят общо пространство на творческа свобода.
Хората зад антологията
Създаването на подобно издание изисква не само авторско участие, но и значителна редакторска и организационна работа.
Редакционната колегия на „Съзвучие“ е в състав:
Лиляна-Цезия Механджиева - отговорен редактор, Сесил Костадинова - технически редактор, Диляна Йорданова, Йордан Василев, Мария Атлиман, Надежда Радева, Наталия Бояджиева, Радка Илчева и проф. д-р Стефан Влахов-Мицов.
Благодарение на съвместната им работа автори от различни региони и поколения намират място между кориците на едно общо литературно издание.
Петима съвременни будители
В празничната вечер бяха обявени традиционните отличия на Съюза „Народни будители 2026“, присъдени на петима творци от София, Бургас и Русе.
Поетесата Радосвета Гюлева, член на Софийския филиал, беше отличена за триезичната си книга „Морска геометрия“, издадена от издателска къща „Знаци“. Книгата представя хайку и терцети на български, английски и френски език, съчетани с калиграфия на Александър Бинчев и икебана композиции на Станка Пенчева.
С отличието беше удостоен и сатирикът Фиме Рановски от Софийския филиал за книгата „Фимевки“, която представя неговия авторски поглед към човешките характери и обществените отношения чрез средствата на сатирата.
Сред наградените от Бургаския филиал са Стоя Винар (Стойка Маринова) - за цялостно творчество, и Тонка Янакиева - за поетичната ѝ книга „Танц на прима виста“.
От Русенския филиал отличието получи писателката Нина Стоянова за белетристичната книга „Открехване“.
Отличията на авторките от регионалните филиали бяха обявени по време на срещата, като част от наградените не присъстваха лично.
Петте награди очертават разнообразието на литературните жанрове - от лириката и кратките поетически форми през сатирата до художествената проза.
Поезия, музика и приемственост
Празничната програма продължи с литературно четене на автори, чиито произведения са включени в „Съзвучие“.
Специално внимание беше отделено и на членовете на Софийския филиал, които отбелязват юбилеи през 2026 г. Те бяха поздравени с адреси по повод своите годишнини.
Музикалната част на вечерта беше поверена на Петра и Георги Карагюлеви, ученици от школата по пиано към Народно читалище „Славянска беседа 1880“, с ръководител Анастасия Дамянова.
Участието на младите музиканти придаде на събитието и символично измерение - среща между поколенията, между словото и музиката, между натрупания творчески опит и таланта, който тепърва се развива.
Будителството като живо присъствие
Денят на народните будители традиционно насочва вниманието към личностите, съхранили българската духовност и култура. Но празникът поставя и въпроса за хората, които продължават тази работа днес.
Литературните общности имат своята роля в този процес - чрез създаването на нови произведения, издаването на книги, подкрепата за авторите и поддържането на културния обмен между различни поколения и региони.
Съюзът на свободните писатели продължава да изгражда своя литературна история, в която всяко ново издание е свидетелство за творческата енергия на съвременните български автори. Осемдесет и един гласа, събрани между кориците на една книга, показват, че будителството има своето живо продължение - в свободата на мисълта, в силата на словото и в отговорността да оставим на следващите поколения не само памет за миналото, но и духовно наследство, създадено днес.
