Награди
Минчо Минчев с Националната награда за поезия "Георги Джагаров"
За литературен талант и отговорно отношение към българската литература, публицистика, към обществения и политически живот
◊ СЪБИТИЕТО
На 16 юли 2007 в препълнената зала № 7 на НДК председателят на СБП Николай Петев връчи на поета и редактора на в. “Нова зора” Минчо Минчев Националната награда за поезия на името на Георги Джагаров.
Наградата се присъжда от 4 години не само като признание за литературен талант, но и за отговорно отношение към българската литература, публицистика, към обществения и политически живот.
А правнукът на знаменития автор на “Видрица” поп Минчо Кънчев съчетава всички тези качества и съвсем заслужено стана нейния четвърти носител.
◊ ПОВЕЧЕ
Има много общи черти между Георги Джагаров и Минчо Минчев, каза в поздравителното си слово проф. Чавдар Добрев.
Те и двамата са поети на борбата и на вярата в доброто, изповядващи веруюто, че човекът е роден за свободата. И двамата са от поетите, у които всеки ред се превръща в съдба. И двамата са спонтанни, искрени и мощни натури, движени от високо гражданско чувство, от невъобразим стремеж да преобразуват човека и света. И двамата не допускат в стиховете си нищо изкуствено скроено и всичко при тях протича в артериите на съвестта, всичко е динамика, всичко кипи и бърза напред. Като влак, устремен към бъдещето, дори “в дни като сажди, когато спасява ни капчица кръв – върху ризата, от ветровете издухана”.
И двамата, според проф. Добрев, откъснаха скъпоценни дни и нощи, месеци и години от дарованието си, за да служат на Отечеството си безкористно и без сметки за облаги.
А това доказва, че традициите на българската нация и култура са живи и непрекъсваеми, така както и българският дух остава жив и възкръсващ, дори и от пепелта.
Приемайки с благодарност наградата, Минчо Минчев отговори на поздравите по оригинален начин със своя молитва. В нея той каза, че дори и да не може да начертае с кръвта си кръст, като великия чирпанлия, и да не може да е поне четник от смъртната дружина на великия Войвода при Вола, то поне моли Бога на поезията и живота да го дари със силата да допише недописаното, да извърви пътя си, по който по-добре да пада по очи, но не и на колене, какъвто е и лирическият пример на Георги Джагаров.
На 16 юли 2007 в препълнената зала № 7 на НДК председателят на СБП Николай Петев връчи на поета и редактора на в. “Нова зора” Минчо Минчев Националната награда за поезия на името на Георги Джагаров.
Наградата се присъжда от 4 години не само като признание за литературен талант, но и за отговорно отношение към българската литература, публицистика, към обществения и политически живот.
А правнукът на знаменития автор на “Видрица” поп Минчо Кънчев съчетава всички тези качества и съвсем заслужено стана нейния четвърти носител.
◊ ПОВЕЧЕ
Има много общи черти между Георги Джагаров и Минчо Минчев, каза в поздравителното си слово проф. Чавдар Добрев.
Те и двамата са поети на борбата и на вярата в доброто, изповядващи веруюто, че човекът е роден за свободата. И двамата са от поетите, у които всеки ред се превръща в съдба. И двамата са спонтанни, искрени и мощни натури, движени от високо гражданско чувство, от невъобразим стремеж да преобразуват човека и света. И двамата не допускат в стиховете си нищо изкуствено скроено и всичко при тях протича в артериите на съвестта, всичко е динамика, всичко кипи и бърза напред. Като влак, устремен към бъдещето, дори “в дни като сажди, когато спасява ни капчица кръв – върху ризата, от ветровете издухана”.
И двамата, според проф. Добрев, откъснаха скъпоценни дни и нощи, месеци и години от дарованието си, за да служат на Отечеството си безкористно и без сметки за облаги.
А това доказва, че традициите на българската нация и култура са живи и непрекъсваеми, така както и българският дух остава жив и възкръсващ, дори и от пепелта.
Приемайки с благодарност наградата, Минчо Минчев отговори на поздравите по оригинален начин със своя молитва. В нея той каза, че дори и да не може да начертае с кръвта си кръст, като великия чирпанлия, и да не може да е поне четник от смъртната дружина на великия Войвода при Вола, то поне моли Бога на поезията и живота да го дари със силата да допише недописаното, да извърви пътя си, по който по-добре да пада по очи, но не и на колене, какъвто е и лирическият пример на Георги Джагаров.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
26.07.2007 г. 15:04
Посетено:
1059
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/36/news/4332-mincho-minchev-s-natsionalnata-nagrada-za-poeziya-georgi-dzhagarov