Шест поетически книги бяха номинирани за наградата в Националния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2025 г.

Шест поетически книги бяха номинирани за наградата в Националния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2025 г. 

На днешния ден, 28 февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяваме излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67 книги с поезия, издадени от 37 български издателства в периода от 1 октомври 2023 до 31 декември 2024. 

Журито е в състав: Мирела Иванова – председател, Кристин Димитрова и Георги Гочев. 

Списъкът с номинираните включва следните поети и стихосбирки, със съответните аргументи за номинацията:

●  Александър Байтошев, „Анима“, Жанет 45

„Анима“ на Александър Байтошев завладява с непосредственото си емоционално въздействие. Смайващо е откритото говорене за страданието, което не може да се сведе до конкретна травматична случка в миналото. За онова страдание, различно от депресията, което е образувало порочен енергиен кръг с живота, което черпи от живота и се е превърнало в източник на живот.

●  Валери Валериев, „Мястото е свободно“, ВС Пъблишинг

„Мястото е свободно“ от Валери Валериев се отличава със смесването на две редки за поезията и в частност за българската поезия средства: от една страна, това е иронията, а от друга – пунктуалността. Резултатът е усещане, че онова, за което искаш да си най-точен и коректен – отговорът на въпросите кой си, какъв си и как си, ти се изплъзва най-много и винаги е нещо друго.

● Владислав Христов, „Пойни птици“, Ерго

     „Пойни птици“ от Владислав Христов успява да долови и гласовете на живите, и мълчанието на мъртвите, и невинността на хищника, и достойнството на жертвата, и лекотата на битието, и неумолимостта на второто му лице. За разлика от много други книги, тази отговаря на заглавието си. Авлигата, щиглецът, свраката, сойката, козодоят, чинката, вторачени в скромните си всекидневни нужди, са видени с научна прецизност и през техния живот прозира нашият, заедно с всичко, което сме получили и отнели от този свят. Със спокоен тон сме върнати към природата, по-мъдра от страховете и желанията на всеки от нас.

 ● Йорданка Белева, „Централна емисия“, Жанет 45

Поетическата книга на Йорданка Белева „Централна емисия“ е едно от най-човечните четива, на които можем да попаднем в ожесточения напоследък въздух. Авторката не се изкушава от леснината на унищожителното отрицание, но не прави и обратното, не идеализира отминалото, а е избрала неподражаемо сложния и смислен начин да съгради своя поетична и ценностна територия, която не остава самовлюбено при фойерверка на хрумванията си, не стига прибързано до самоцелни поанти, а избира почерка на бавното и търпеливо приобщаване. Цялостна книга, която ненатрапчиво и милостиво ни въвлича в озарения си свят.

 ● Станимир Семерджиев, „Всички същества на рамото ми“, Скрибенс

Дебютната поетична книга на Станимир Семерджиев „Всички същества на рамото ми“ изненадва с неподражаемия си модерен език, на който са назовани болезнените събития, преживявания и опитности на съвременността. Едновременно чувствена и мъдра, впечатляваща с различието си книга на млад автор, която разговоря с интелигентните читатели на всяка възраст и ги превръща в съучастници в едно радостно словесно откривателство.

 ●  Яна Букова, „Черно хайку“, Жанет 45

„Черно хайку“ от Яна Букова не е за лиричните души, които искат да си помечтаят над няколко любовни рими. Книгата работи с идеосинкретична поетика, удря тежко, като твърд предмет – и точно както физиката обяснява – при смяна на фокуса този предмет изчезва в пространствата между атомите си, за да се сглоби в нова същност чрез постулатите на друга наука. Дзен коани, кликбейт новини, исторически странности, цитати от стихотворения, философски тези и бележки от фракталната геометрия построяват един метасвят, сякаш словесен макет на съществуващия, чиято същина съдържа вселенската самота на човешкия копнеж за смисъл.

(Заб. Списъкът е по азбучен ред на авторите.)

 По регламент в конкурса нямат право да участват книги с „избрано и/или събрано съдържание“, а също и „съдържащи наред с лирическите текстове и такива от други литературни жанрове“. Поради тази причина някои от изпратените за разглеждане книги не са били предложени на журито за обсъждане.

 При обсъждането комисията е взела решение от конкурса да бъдат изключени и книгите, редактирани от членове на журито. Това са „Хляб, любов и други ангели“ от Станислава Станоева (с редактор Мирела Иванова) и „Как ни спасяват природните закони“ от Оля Стоянова (с редактор Кристин Димитрова). В протокола (прилага се) се отбелязва: Правим това със съжаление, защото вярваме във високата стойност на книгите, но сме наясно, че не бихме могли по друг начин да изчистим каквито и да било съмнения в безпристрастността на оценката ни. 

Журито е взело също така решение по време на официалната церемония по връчването на голямата награда да се почете участието в конкурса на покойния вече Захари Захариев с възпоменателни думи за него и книгата му „Дзен пиян“.

Носителят на наградата „Иван Николов“ ще бъде излъчен измежду шестте номинирани книги при повторно заседание на журито.

Наградата ще бъде обявена и връчена на победителя в конкурса на тържествена церемония, която ще се проведе в Пловдив на 21 март 2025 г. от 18:00 часа в галерия „Димитър Георгиев“ (ул. "Съборна" 23, Старинен Пловдив).

Националната награда за поезия „Иван Николов“ се връчва за 28-и път тази година. Учредена е през 1994 г. от Издателство „Жанет 45“. Награденият получава плакет, изработен от художника Христо Гочев, и парична премия в размер на пет хиляди лева. Първият носител на наградата през първата година от съществуването ѝ е Христо Фотев. Сред лауреатите през годините са Елин Рахнев, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Иван Методиев, Екатерина Йосифова, Георги Борисов, Кристин Димитрова, Станка Пенчева, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Георги Господинов, Валентин Дишев, Красимир Вардиев, Яна Букова, Надежда Радулова, Цочо Бояджиев, Кръстьо Раленков, Златозар Петров и др. 

Иван Николов (1937– 1991) е български поет, журналист и преводач от руски език. От 1969 г. е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. Автор е на над 20 книги, а в спомените на читателите освен с прекрасните си стихове, той остава и с брилянтните си преводи на руска поезия и проза, между които произведения на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, Булат Окуджава.