Награди
Захари Карабашлиев е носителят на две от най-престижните литературни награди в един ден
Авторът на „Опашката“ бе отличен на 11 май с приза „Цветето на Хеликон“ и голямата награда Роман на годината на НДФ „13 века България“
Захари Карабашлиев е носителят на две от най-престижните литературни награди в един ден
Романът на Захари Карабашлиев „Опашката” стана едновременно носител и на най-голямата литературна награда Роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България“, и на пластиката „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга през 2021 г. сред общо 12-те номинации на веригата книжарници.
Церемониите по връчването на двете награди се проведоха на 11 май – Деня на българския библиотекар.
„Опашката” е избран за носител на Единадесетата литературна награда за български роман на годината от жури в състав: председател проф. Боян Биолчев и членове проф. Амелия Личева, писателката Здравка Евтимова, проф. Пламен Дойнов и доц. Атанас Капралов. Съставът на журито бе пазен в тайна до самия час на обявяване на победителя, за да се гарантира липса на всякакви опити за лобиране. От общо 34 романа, издадени през 2021 г., журито номинира първоначално шест произведения: „Жена на вятъра“ от Александър Секулов (изд. „Хермес“); „Мисия Туран“ от Алек Попов, (изд. „Сиела“); „24 часа труд“ от Васил Панайотов, (изд. „Жанет 45“); „Шестият пръст“ от Деляна Манева, (изд. „Сиела“); „Т като Ташкент“ от Христо Карастоянов, (изд. „Жанет 45“) и „Опашката“ от Захари Карабашлиев, (изд. „Сиела“). „Беше по-лесно да отсеем шестимата номинирани, отколкото впоследствие да излъчим като победител един от тях”, каза проф. Биолчев.
При приемането на почетната награда Захари Карабашлиев благодари на фонд „13 века България” и изтъкна, че тази награда е най-голяма чест и стимул за всеки, който работи в това поле, а всеки един от номинираните писатели би бил подходящ за тази награда.
Той припомни, че: „Културата, тази култура, която води човечеството напред, културата на Просвещението и прогреса започва с КНИГИТЕ! Във време на фундаментално разделение и цивилизационен разлом (и то не някъде навън, а вътре, у нас) ние, българите, използваме едни и същи букви, едни и същи думи и почти едни и същи изречения да се нараняваме едни други. Но какво да се прави?
Мой ангажимент като писател е не да помирявам и утешавам (за това служи религията), нито пък да поучавам (за това е образованието), а да съм достатъчно близо до тревогите на времето, в което живея, но и на достатъчна дистанция, за да мога да ги преработвам в писане… Надявам се книгите ми да бъдат освен всичко друго документ както на това, което Бог ми е отредил като способности, също на моя труд, но и на времето, в което живея. Така, както съм го видял.“
Издателство „Сиела“ благодари на Захари Карабашлиев за доверието и се гордее с отличието му.
„Опашката”, по който Явор Гърдев създаде едноименната пиеса с участието на Владимир Карамазов и Михаил Билалов, се появи в началото на 2021 г. Това е интимен и откровен разговор за измамната красота на илюзиите и пътешествие към най-дълбоките кътчета на човешката душа.
През страната и света преминава вълна от безредици, всеобщото недоволство изглежда е достигнало критична точка, а с наближаването на президентските избори напрежението между власт и гражданско общество нараства. Настъпило е времето за действие, но някой трябва да направи решителна крачка и да поведе страната към един нов ред.
Павел Панов, писател и драматург, намерил любовта на живота си в лицето на красивата и интелигентна Невена, получава изненадващо предложение да се включи в политическата надпревара като независим кандидат. Изглежда, съдбата на държавата зависи от него, но пък това залага на карта и отношенията с любимата му.
Случва се и нещо изумително – в нощта, в която той ѝ предлага брак, става ясно, че докато годеницата му е била в командировка, необяснимо как се е сдобила с опашка. Съвсем истинска опашка, за която тя отказва да говори, но която разтърсва из основи света му.
Как и дали тази опашка променя идеалната жена, докъде е готов да стигне Павел в надпреварата към властта и може ли доброто да се самосъхрани сред отломките на разпадащия се свят?