Боян Ангелов е носител на Националната Вазова награда за 2021 г.

◊ НАЦИОНАЛНА ВАЗОВА НАГРАДА 2021

Боян Ангелов е носител на Националната Вазова награда за 2021 г.

Носител на Детската Вазова награда е авторският колектив на последния брой на списание „Любословие“.

През 2021 г. отбелязваме 171 години от рождението на Иван Вазов и 100 години от смъртта на Патриарха на българската литература. Община Сопот организира традиционните Вазови тържества, чиято кулминация е връчването на Националната Вазова награда за литература и Детската Вазова награда. Тази година събитията се провеждат под патронажа на Президента на Република България г-н Румен Радев.

Носителите на наградите бяха определени от комисия в състав: инж. Николай Новаков, заместник-кмет на община Сопот, доц. Григорий Вазов, почетен гражданин на гр. Сопот, Иван Гранитски, носител на Вазовата награда за 2016 г., д-р Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив, Катя Зографова, уредник на Националния литературен музей, Валерия Велева, носител на награда на името на Съба Вазова за 2018 г., Катя Адърска-Даскова, директор на ПГ „Ген. Владимир Заимов“, Борислава Петрова, директор на къща-музей „Иван Вазов“, Диана Кушева, секретар на НЧ „Иван Вазов – 1871“, Васко Попов, главен специалист „Спорт, туризъм и младежки дейности“ и Иванка Виришапкова, началник на отдел „Хуманитарни и социални дейности“ към община Сопот.

Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършва Философия и Българска филология в Софийския университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при БАН и през 1992 г. получава научната и образователна степен доктор след защитен докторат.

Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 г. е главен редактор на сп. „Читалище“. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища, след това – председател на фондация „Читалище-1870“, издател на сп. „Читалище“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология. От края на 2012 г. е директор на издателство „Български писател“. От юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели.

Член е на Съюза на българските журналисти.

Негови творби като самостоятелни книги или участия в сборници и периодични издания са превеждани на редица езици: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски и др. Превежда от немски, руски, френски и гръцки език.

„Поезията на Боян Ангелов следва поетиката на Иван Вазов. В една от последните му книги има цял раздел, който обхваща стихотворения, посветени на големи български творци“, заяви Иван Гранитски.

„Всеки човек има мечти и блянове. Това, което днес ми се случва, е над бляновете“, сподели Боян Ангелов. Авторът избра да коментира новината за избирането му за носител на Националната Вазова награда за литература за 2021 г. със стиховете "Иван Вазов" и "Демир Хисар", посветено на Димчо Дебелянов от стихосбирката "Реставрация на обелиска".

Носител на Детската Вазова награда е авторският колектив на последния брой на списание „Любословие“. Изданието дава пространство за изява на млади творци, които подхождат отговорно към словото и таланта си. То поставя теми, свързани с устоите и ценностите, които вълнуват човечеството от древността до днес и ни напомня на какво и кого не бива да изменяме в съвремието си.

Зрелостта на учениците, тяхното разбиране за традиция, образ и слово не позволява излъчването на един от тях като персонален победител, но ни задължава да насочим вниманието си към имената на тези деца и да следим развитието им в бъдеще.

Заглавието „Любословие” изразява неангажиращата и чиста любов към словото на десетки ученици и учители, минали през училището в изминалите повече от 40 години от съществуването му. То представлява здравата връзка с първата половина на българския XIX век, когато личности като Константин Фотинов са поставили началото на това, което днес приемаме за даденост: наличието на медии и журналисти, които да ги поддържат, независимо на какво ниво.

С решението си след 13 години прекъсване да възстановят издаването на гимназиалния алманах „Любословие”, наследник на Фотиновото списание, учениците от училище, посветило се на изучаването на миналото, се заемат с отговорната и прекрасна задача да пълнят страниците на изданието със стихове и разкази за любов, приятелство, картини и различни герои, като не позволяват фалшивите тонове на словото на омраза и противопоставяне да размиват изкуството им.