Награди
Награда "Любимец 13" за Даниела Викторова
Второ отличие за поетичния талант на актрисата
◊ СЪБИТИЕТО
Актрисата Даниела Викторова от Варненския драматичен театър бе отличена с една от националните награди "Любимец 13" – Димитровград 2017.
Отличията, в памет на големия актьор Апостол Карамитев, визират всяка година различни теми. Мотото на 2017-та "Многоликият талант на българския актьор - Другото лице на актьора“ е съвсем по мярката на Даниела Викторова, защото освен артистично, тя притежава и поетично дарование.
◊ ПОЕТЕСАТА
Колегите и приятелите на Дънда, както я наричат всички, знаят, че лиричното вдъхновение нерядко я осенява по време на репетиции: „Много стихотворения съм написала, докато репетирам. Сама съм се изненадвала, че едновременно текат два творчески процеса в главата ми и единият се захранва от другия. Изникнали в съзнанието ми зад кулисите, по време на репетиция или представление, те не са провокирани непременно от конкретния сюжет. По-скоро това е една думичка от текста, от драматургията, от анализа, която отключва въображението ми и задава тема за стихотворение.“
Досега Даниела Викторова е издала лиричните книги „Среднощен блус” изд. „Книгата”, 2011 и „Писма без подател”, изд. „Колор Принт”, 2012, но междувременно е натрупала материал за още няколко стихосбирки. През 2013 г. идва и първото литературно признание с Първа награда от Националния конкурс за поезия „От заник слънце озарени…” – Яворови дни, Поморие. Към него сега се прибавя и наградата „Любимец 13“ от Димитровград. „За мен е огромна привилегия и необяснимо вълнение да получа за поетичните си вдъхновения статуетка и диплом на името на великия Апостол Карамитев“, казва Даниела Викторова.
◊ АКТРИСАТА
Даниела Викторова завършва Театралната академия със специалност Актьорство за куклен театър при проф. Боньо Лунгов, играе известно време в Русенския театър, а от 2000 г. е част от състава на драматичния театър в родния град. Изиграла е много роли на варненска сцена, сред които през последните години се открояват Ангустиас в “Домът на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка, реж. Стоян Радев Ге. К. (номинация АСКЕЕР за всички актриси в постановката); Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Ствънсън, реж. Стоян Радев Ге. К. (номинация АСКЕЕР, награда ВАРНА за екипа); Дойна в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К.; Лаура в „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров; Мадам дьо Воланж в „Опасни връзки“ от Кр. Хамптън“, реж. Стилиян Петров; Моли във „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, по сценарий на Марк Норман и Том Стопард, реж. Пламен Марков; Наталия Петровна в „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров и най-новата й роля - Феята на сдобряването в „Сън“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Г. К.
„Ценя актьорските си превъплъщения, постигнати заедно с Явор Гърдев, Стилиян Петров, Маргарита Младенова, Стоян Радев Ге. К. и всички режисьори, които съм срещнала в творческия си път. Доверието между актьора и режисьора е взаимно, ако двамата гледат в душите си. Истината е, че актьорът не може без режисьора. Аз не съм от актрисите, които умеят да се спасяват сами на сцената. Дали това е професионализъм, не знам. Напоследък избягвам да давам имена на нещата, защото утре е съвсем различен ден, нещата се променят, няма рецепта, театърът е живо изкуство, то не трябва да се обяснява, а да се преживява. На всеки спектакъл актьорът трепти на различни честоти и на мен ми харесва това, че никога не е едно и също“, обобщава отношението си към театъра и живота Даниела Викторова.
В поетичен ключ:
АКО МОЖЕШЕ ЖИВОТЪТ ДА СЕ РЕПЕТИРА
Ако можеше животът да се репетира,
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно.
И нямаше да бъркам свои реплики със чужди,
да търся себе си във друга плът – и там да се намирам,
да бъда вятър без посока и да имам нужда от теб.
Да можеше животът да се репетира.
Декорът щеше да е същият – морето е логичен фон
за всяка драма, стих или пък проза,
и всяка моя дума – трепет от веронския балкон,
а всеки ден – спектакъл сред аплаузи и червени рози.
И пак ще искам моя син и моя дом, и тази моя есен,
и слънчева ще бъда, без усмивката насила да гримирам,
дори любов отново да ме срещне, зная, че ще бъде лесно...
Да можеше, да можеше животът първо да се репетира.
Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
23.10.2017 г. 14:34
Етикети:
Посетено:
1160
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/36/news/26508-nagrada-lyubimets-13-za-daniela-viktorova