Проф. дфн Иван Станков - носител на XII Национална награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков"

◊ СЪБИТИЕТО

На 28 септември 2017 г. в гр. Златарица ще се проведат традиционните литературни празници и връчването на Дванадесетата национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков”.

Съучредителите на националната награда – катедра „Българска литература” при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и ръководството на Община Златарица, представлявано от кмета г-н Пенчо Чанев, присъждат наградата на проф. дфн Иван Станков.


Досегашни нейни носители са – ст.н.с. Сабина Беляева (посмъртно), проф. Никола Георгиев, проф. Светлозар Игов, проф. Иван Радев, проф. Радосвет Коларов, проф. Михаил Неделчев, проф. Симеон Янев, проф. Чавдар Добрев, проф. Милена Кирова, проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, доц. Пламен Дойнов.


◊ ОЩЕ ЗА СЪБИТИЕТО

Във връзка с честванията ще се проведе кръгла маса, посветена на книгата на Иван Мешеков „П. К. Яворов. Поет богоборец. С писмо от д-р Асен Златаров и есе върху критиката“ (1934), преиздадена през 2017 г. от издателство „Дар-РХ” със спомоществователството на Община Златарица. Автори на предговора и послеслова са проф. Антония Велкова-Гайдаржиева и проф. Димитър Михайлов.


◊ ИЗ СЛОВОТО ЗА ЛАУРЕАТА ПРОФ. ИВАН СТАНКОВ

(…) Проф. дфн Ив. Станков е автор на шест монографични книги.  Всяка една от тях е посветена на творчеството на етапни, представителни автори в историята на българската литература – на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов. Поети и писатели, които оформят каноничното ядро на модерната българска класика. Литературоведът впечатлява с историософските си наблюдения, с въздействащия си „екстатичен” интерпретаторски „глас” и „почерк”. Изследванията му, без изключение, въвличат в световете на трагическото и метафизическото.

Публикуваните десетки статии на лауреата в научни сборници и специализирани филологически издания потвърждават професионалния му интерес както към утвърдени заглавия и имена в литературната история, така и откривателския му естетико-ценителски усет за значимото ново, за стойностното съвременно. В тази посока са разгърнатите му оценки за творчеството на Емил Андреев, Анчо Калоянов, Теодора Димова, Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов, Ивайло Иванов, Мирча Картареску и др.

Във всичките си изследвания нашият уважаван колега постига нещо много повече от конкретната си изследователска задача – той живее емблематичните текстове на българския литературен XX век, тъй като съсредоточава усилията си върху онези художествени визии, които носят като свой интимен опит боготърсаческите човешки усилия.

Проникновен анализатор на дълбинните структури на текста, Ив. Станков преобръща втвърдени в родната критика клишета, преакцентира познати смисли и послания.  Впечатляващи са не само изтънчените интерпретаторски умения, концептуалните аналитични дисекции на художествените творби, конгениалните прониквания в творческия светоглед на избраните писатели, но и характерната иванстанковска есенциалистка метафоризация на словото.

Книгите на този автор постигат органическа текстуална и концептуална цялост – и чрез единството на проблематиката, и чрез „патоса” на езика, и чрез конструирането на собствен интерпретаторски свят. И най-важното, изследователят оборва прословутия мит за трезво обективната, грубо реалистичната българска литература. Ако през 20-те години на миналия век за модерния ерудит Б. Пенев самозабравянето на родния писател в невероятните светове на фантастичното, великото и безграничното е само една критическа утопия, то през първите десетилетия на XXI в. вдъхновените усилия на Ив. Станков ни убеждават в дълбоката потребност на българската литература от екстазите на мистичното, ирационалното, религиозното съзнание, от отвъдните блаженства. (…)

Познавач на наследството на Иван Радославов и почитател на тълкувателските прозрения на Иван Мешеков, Иван Станков е достоен носител на дванадесетата национална награда за литературна критика на тяхно име.