◊ ЖЕЛЕЗЕН ОРДЕН ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ 2015
Друг/ият/ път
Съвременната действителност предлага различни пътища на изкуството и културата, които са модификации на две състояния – официалното изкуство + мейнстрийм и маргиналното изкуство + ъндърграунд.
Основаването на ”Железният орден” преди пет години заяви една възможност за търсене на друг път за легитимиране на хора, идеи и изкуство, които по никакъв начин не могат да се определят като маргинални, нито са разпознати от официалните репрезентативни канали на обществото като важна част, като опит за надмогване на провинциалността на битието на деградираща културна идентичност на популация в рамките на 110 хил кв.км с разядена (ерозирала) ценностна система, чиито свлачища са все повече и по-мащабни. Пътищата в културата и изкуството са блокирани от свличащи се маси с различни имена и жанрове – „Комиците”, риалити формати, умилителни картини с пейзажи, снимки на кучета, деца, манджи... жълтото не е жълто, а калта е версия на истината за живота ни, Слави може би е бинев, може и да е трифонов. Телевизионни свлачища, култура на свлачища. Репрезенативните магистрали на културата впечатляват единствено с дупки, липси и кръпки... Железният орден търси друг път.
На първи май 2015 може да се проследи един път, който тръгва от едно село в региона на Димитровград, преодолява локалното, без да се задържа в него и става глобален, при това буквално, през съвременните сателитни технологии за наблюдение. Земята се оказва поле за изкуство. Човешкото като потребност от създаване на смисъл има свойството да преодолява собствените си граници на мислимото. Пътят излиза извън орбитата на Земята, пак буквално, мащабът на мислимото като изкуство се разполага в Слънчевата система. Артистът посмява да мисли немислимото като човешко.