Награди

Георги Мишев с наградата "Райко Алексиев"

Награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата

Георги Мишев с наградата "Райко Алексиев"


◊ СЪБИТИЕТО

На тържествена церемония на 7 март Тодор Попов (кмет на гр. Пазарджик) връчи Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата „Райко Алексиев" - 2014.

Това е петото издание на конкурса, чиито лауреати досега са били Радой Ралин и Марко Ганчев (2002 г.), Йордан Попов (2005 г.), Васил Сотиров и Михаил Вешим (2008 г.) и Мирон Иванов (2011 г., посмъртно). Тя се присъжда на всеки 3 години и се връчва на 7 март, рождения ден на Райко Алексиев.

Наградата е израз на преклонение към паметта на родения в Пазарджик сатирик, карикатурист и философ, измъчван и убит без съд и присъда като „враг на народа“ на 18 ноември 1944 г.


◊ НАГРАДИТЕ ТАЗИ ГОДИНА

Тази година жури в състав: Анжела Димчева (председател), Йордан Попов, Хари Хараламбиев, Калин Калинов и Димитър Дънеков, разгледа творчеството на 10 номинирани известни български писатели и единодушно определи
Георги Мишев за лауреат.

В съпътстващия конкурс за автори от Пазарджишка област наградите отидоха при: Рангел Славов (поезия), Радостина Минчева (проза) и Славчо Славчев (карикатура).

Тържеството се състоя в художествената галерия „Станислав Доспевски“, където Румяна Пенчева откри изложба за живота и творчеството на Райко Алексиев, състояща се от архивни материали от фонда на Държавен архив, Архив - Пазарджик и Национален литературен музей.

* * *

Преди повече от 70 години Райко Алексиев написва: „Заемът и политиката си приличат по това, че и при единия, и при другия случай лихвата плаща народът.“ Прозренията му са не по-малко актуални и днес.

В спомените на неговата съпруга Весела четем: „Райко Алексиев беше някакъв изключителен конгломерат от художник, писател, карикатурист и журналист... Редакция на „Щурец“ нямаше. Райко правеше вестника вкъщи. Той се затваряше в кабинета си, пишеше и рисуваше с часове, понякога и цяла нощ. Единствените му ободрителни средства бяха цигарите и кафето. Пушеше ужасно, а когато се затваряше да работи, вземаше и сладко – беше голям любител на българските сладка. Пишеше само на ръка – никаква машина. Беше невероятно продуктивен и ръката му сякаш не можеше да спре, водена от мислите.“


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ЛАУРЕАТА ГЕОРГИ МИШЕВ

Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникум по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“, Ловеч (1953), и специалност журналистика в Софийския държавен университет (1958).

В периода 1958-1967 г. е окръжен кореспондент на в. „Септемврийче“ в Ловеч. Член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.

Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967-1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в „Киностудия Бояна“ (София).

Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са „Осъмски разкази“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Адамити“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“ и „Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.

Той е определян от критиката като живия класик на българската сатира. И с основание. Едни от най-цитираните му афоризми са следните: „Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.“;  „Журналистиката отговаря на въпросите какво, къде, кога, а изкуството – на въпроса защо. В моя живот винаги ме е интересувало това защо. Търся причините, корените на нещата.“ 

 

 

Автор: Анжела Димчева
07.03.2014 г. 17:58
Посетено: 2637
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/36/news/18726-georgi-mishev-s-nagradata-rayko-aleksiev