Награди
Георги Мишев с наградата "Райко Алексиев"
Награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата
◊ СЪБИТИЕТО
На тържествена церемония на 7 март Тодор Попов (кмет на гр. Пазарджик) връчи Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата „Райко Алексиев" - 2014.
Това е петото издание на конкурса, чиито лауреати досега са били Радой Ралин и Марко Ганчев (2002 г.), Йордан Попов (2005 г.), Васил Сотиров и Михаил Вешим (2008 г.) и Мирон Иванов (2011 г., посмъртно). Тя се присъжда на всеки 3 години и се връчва на 7 март, рождения ден на Райко Алексиев.
Наградата е израз на преклонение към паметта на родения в Пазарджик сатирик, карикатурист и философ, измъчван и убит без съд и присъда като „враг на народа“ на 18 ноември 1944 г.
◊ НАГРАДИТЕ ТАЗИ ГОДИНА
Тази година жури в състав: Анжела Димчева (председател), Йордан Попов, Хари Хараламбиев, Калин Калинов и Димитър Дънеков, разгледа творчеството на 10 номинирани известни български писатели и единодушно определи Георги Мишев за лауреат.
В съпътстващия конкурс за автори от Пазарджишка област наградите отидоха при: Рангел Славов (поезия), Радостина Минчева (проза) и Славчо Славчев (карикатура).
Тържеството се състоя в художествената галерия „Станислав Доспевски“, където Румяна Пенчева откри изложба за живота и творчеството на Райко Алексиев, състояща се от архивни материали от фонда на Държавен архив, Архив - Пазарджик и Национален литературен музей.
* * *
Преди повече от 70 години Райко Алексиев написва: „Заемът и политиката си приличат по това, че и при единия, и при другия случай лихвата плаща народът.“ Прозренията му са не по-малко актуални и днес.
В спомените на неговата съпруга Весела четем: „Райко Алексиев беше някакъв изключителен конгломерат от художник, писател, карикатурист и журналист... Редакция на „Щурец“ нямаше. Райко правеше вестника вкъщи. Той се затваряше в кабинета си, пишеше и рисуваше с часове, понякога и цяла нощ. Единствените му ободрителни средства бяха цигарите и кафето. Пушеше ужасно, а когато се затваряше да работи, вземаше и сладко – беше голям любител на българските сладка. Пишеше само на ръка – никаква машина. Беше невероятно продуктивен и ръката му сякаш не можеше да спре, водена от мислите.“
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ЛАУРЕАТА ГЕОРГИ МИШЕВ
Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникум по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“, Ловеч (1953), и специалност журналистика в Софийския държавен университет (1958).
В периода 1958-1967 г. е окръжен кореспондент на в. „Септемврийче“ в Ловеч. Член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.
Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967-1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в „Киностудия Бояна“ (София).
Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са „Осъмски разкази“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Адамити“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“ и „Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.
Той е определян от критиката като живия класик на българската сатира. И с основание. Едни от най-цитираните му афоризми са следните: „Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.“; „Журналистиката отговаря на въпросите какво, къде, кога, а изкуството – на въпроса защо. В моя живот винаги ме е интересувало това защо. Търся причините, корените на нещата.“