Награди
Ивайло Диманов е новият носител на Националната награда "Георги Джагаров"
Поезия и надежда или сметки и бездуховност
На официална церемония в галерия-книжарница „София-прес“ председателят на СБП Николай Петев връчи на Ивайло Диманов Националната литературна награда „Георги Джагаров“ за 2011 г.
В словото си той се спря на непоетичните измерения в българското политическо пространство, на краха на културните ценности, които нашите големи поети предусещаха в творчеството си.
Николай Петев: „Събрали сме се за връчването на наградата на името на един голям български поет... Но първо искам да говоря за нещо друго: Току-що имаше пресконференция, в която участваха всички председатели на творчески съюзи, за трагедията, наречена Национален дворец на културата, който в последните години е под ръководството на Министерство на финансите и може би поради тази причина е на финансови загуби. Всички знаем, че българската литература и култура са изгонени от НДК. Днес ние призовахме да имаме възможност да контактуваме с по-културни хора от финансистите и настояваме НДК да се върне към Министерството на културата.
Разбирането, че културата може да върви по пътя на продажбата на макарони и търсенето непрекъснато на финансови печалби, е нещо изключително пагубно, миризливо, неприятно.
Ето защо с наши сили ние връчваме тази награда всяка година на 14 юли (рождения ден на Г. Джагаров) – падането на Бастилията!
Жури в състав Петър Андасаров, Захари Иванов, Михаил Белчев и моя милост реши Националната литературна награда „Георги Джагаров“ за 2011 г. да се присъди на поета Ивайло Диманов.
Няма да говоря за неговите поетични постижения, вие всички много добре ги знаете. Искам само да кажа, че този „млад“ поет – с побеляла коса – е изключително силен характер, а това за поезията е много важно. Той е творец, който се стреми към нови подходи в стиха и най-важното – човек с бъдеще според нас!“
В оригинален стил, парафразирайки Джагаров, Ивайло Диманов отправи носталгичен поглед към миналото и се взря в онзи хоризонт, където вече изгряват нови таланти.
Ивайло Диманов: „Не всеки ден поетите получават награди... Благодаря на Съюза на българските писатели, благодаря на журито, което някак така набързо се е доверило на моя скромен талант. Може би един ден ще съжалява, но във всеки случай аз съм длъжен да прочета няколко стихотворения, за да се опитам да го убедя, че не е сбъркало.
Днес идвам от един международен младежки фестивал на изкуствата – „Музите“, който се провежда в Созопол. Там бях потопен в таланта на нашите млади българи и няма как да не се сетя за онова приветствие, писано някога от големия български поет Георги Джагаров и отправено към идващото младо поколение писатели. Разбира се, някои от тях след това го разочароваха... Но истината е, че всеки ден в България се раждат много талантливи млади хора. И ако не бе това упорство на финансовия министър да обръща гръб на младите творци, уверявам ви, България щеше да е далеч по-известна не с христостоичковците си и с „бистришките тигри“, а с младите си поети, музиканти, художници, които събират от стотинките си за закуски, за да си купят бои и материали.
Но какво да се прави... Магазинчето на Джани Родари е дадено под наем. Ако някой потърси метафората, може да я открие и в НДК. Там, в това хубаво магазинче за надежда днес може да си купим чорапогащи от Тайван и боксерки от Турция, но все по-трудно е да се намерят книгите на младите български писатели. Защото освен всичко друго творбите им са обложени с данъка-убиец от 20%! Ние сме единствената държава в Европа, която продължава да облага учебници и книги с пълна ставка ДДС.
Гордейте се, българи, с прекрасния си финансов министър!...
Доколкото си спомням, мисля, че беше лятото на 1990-та, бях пуснал във вестник „Стършел“ една пародия на емблематичното стихотворение „Земя, като една човешка длан“. Ще ви прочета само финала на тази пародия. Струва ми се, че макар и писана преди 22 години, тя е актуална и днес:
Земя, като една човешка длан,
протегната безпомощно за милостиня,
не чакай Чичо Сам и Дядо Иван,
сами ще трябва да изгазим тая тиня.“
Ивайло Диманов прочете още свои пародии по стихове на Джагаров, а за финал предизвика аплаузите на публиката с най-доброто от неговите изключително популярните стихосбирки „Добър вечер, г-жо Тъга!“ и „Ешафод".