Награди
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Високо признание за академик Атанас Куртев
Медал „Пушкин“ за известния ни пианист
На сн.: Акад. Атанас Куртев, удостоен с медал "Пушкин". Фотография Анжела Димчева
◊ СЪБИТИЕТО
Посланикът на Руската федерация в България Юрий Н. Исаков връчи медал „Александър Пушкин“ на световноизвестния български пианист акад. Атанас Куртев на официална церемония, състояла се в Руското посолство на 20 декември 2011 г. Указът за отличието е подписан от президента на Русия Дмитрий Медведев.
През последната една година акад. Куртев е бил канен два пъти в Кремъл да получи отличието, но заради неотложни концерти по света не е успял да се отзове.
В обръщението си към нашия изтъкнат музикант Юрий Н. Исаков каза:
„Вие сте забележителен син на българския народ! Вие сте допринесли много за сътрудничеството между нашите две култури. Биографията Ви е уникална: професор, преподавател, музиковед, вече и академик, гений на музиката, който е възпитал цяла плеада български музиканти. Изнесли сте стотици концерти, организирали сте десетки конкурси, Вие сте посланик на руската музикална култура – създадохте и музикалното общество "Рахманинов-Скрябин".
На мен ми е изключително приятно в този ден пред всички вас – неговите приятели, ученици и почитатели, да изпълня поръката на президента Дмитрий Медведев и да връча това високо отличие – медал „Пушкин“ – на Атанас Куртев! Човекът и творецът, отдаващ цялото си време и цялата си душа на сътрудничеството между нашите две страни...“
Развълнуван от топлите думи на посланика, акад. Куртев благодари за високата чест да бъде носител на отличието и в пространното си слово отбеляза:
„С радост приемам тази висока награда на Президента Дмитрий Медведев. В моя творчески път високата руска култура постоянно ми служеше като мощен духовен магнит и ценностен ориентир. Благодарен съм на моите родители, че навреме ми вдъхнаха уважение и любов не само към руската музикална култура, но и към руската поезия, литература, философия. Със своята психологическа задълбоченост и грандиозен художествен размах, със своята окрилена духовност и нордична искреност, руската култура винаги ме е тласкала към нови творчески идеи и решения... Имах щастието да уча години наред при гениални руски музиканти, сред които моя незабравим учител проф. Павел Серебряков. А по-късно – да обиколя с концертни турнета и майсторски класове редица големи и малки руски градове чак до Далечния Изток. И ето че сега при мен, като пазител на духовни ценности, придобити чрез руската култура, идват да учат млади пианисти и от Русия. Моят клас по пиано в НМА осъществи (в десетки напълно различни концерти) интеграли на творбите за пиано на Скрябин, Рахманинов, Чайковски, на сонатите на Прокофиев и редица други. Вече успешно реализирахме шест конкурса за пианисти на руска тематика, а сега подготвям голям проект за Първи международен конкурс „Скрябин-Рахманинов“.
Работата ми ме увлича все повече и ме прави истински щастлив... И все пак понякога ми става обидно, виждайки как по нашите централни медии ежедневно се тиражират коментари с явна или умело прикрита русофобска насоченост, които насаждат трайна антипатия и подозрителност към почти всичко руско. Не всички обаче си дават сметка, че тези добре планирани порции от инсинуации идват от мозъчни тръстове и идеологически корпорации, завзели не от вчера основния дял от световното медийно пространство. Жалко, че хората с по-скромен жизнен опит (и не по тяхна вина) дори не подозират, че са обект на тенденциозно заострено представяне на фактите и на ежедневна информационна манипулация. За мен, като индивид с достатъчно силна вътрешна мотивация и незаглушена съвест, тези недостойни прояви не внасят нищо друго освен съжаление (да не кажа – презрение). Очертаващата се следваща година под знака на 140-годишнината на Скрябин още отсега ми поставя сериозни творчески предизвикателства и дори изпитания за издръжливост и висока работоспособност.
Още веднъж Ви благодаря за високата чест, господин Посланик!“
◊ ОЩЕ ЗА АТАНАС КУРТЕВ
Проф. д-р Атанас Куртев е от фамилия с богати музикални традиции. Негов първи преподавател по пиано е Саша Ламбрева-Куртева. Той започва висшето си музикално образование в Държавна музикална академия – София (1964 г., в класа на Лили Атанасова). Завършва Санкт-Петербургската консерватория „Римски-Корсаков“ (1969 г., в класа на Павел Серебряков) и Брюкселската консерватория „Кралица Елизабет“ (1973 г., в класа на Едуардо дел Пуейо). Специализира в Унгария в класовете на Дьорд Шебьок и Пал Кадоша и във Франция (1978 г., в класа на Ивон Лефебюр). Завършва редовна аспирантура и защитава докторат по проблемите на агогиката в интерпретацията на клавирното творчество на Скрябин (1977). От същата година преподава пиано в Национална музикална академия „П. Владигеров“, където придобива професура през 1995 г. Преподавал е клавирна стилистика в Шуменския университет „Епископ К. Преславски“.
Има над 950 сценични изяви, от тях над сто като солист на симфонични оркестри в България и в 18 европейски страни, в Средна Азия, Турция и Япония, сред които и в Голямата зала на Берлинската филхармония, в залите на Московската консерватория „П. И. Чайковски“, на Петербургската филхармония и Императорската капела, във Виенската зала „Й. Брамс“, в Токийската зала „Топан“ и др. С негови клавирни изпълнения са издадени три грамофонни плочи, четири компактдиска, седем телевизионни филма-рецитали. Осъществил е над сто аудио и видео записи за Българско национално радио, Българска национална телевизия и в чужбина, в това число и над 40 премиерни изпълнения.
Сред множеството солови концерти на пианиста се откроява крупната поредица от тридесет стилни (напълно различни) монографични рецитала в репертоарния диапазон от Моцарт, Бетовен и Шуберт до Франк, Скрябин и Барток (изнесени на концертния подиум през периода 1975-2002 г.), както и концертният цикъл „Клавирната фантазия през вековете“, представящ жанра фантазия за пиано в творчеството на 27 композитори (реализиран през 1986-1987 г.).
Паралелно с концертната си дейност Атанас Куртев се занимава с активна просветителска, музикално-изследователска и текстологична работа, подготвяйки за печат няколко нотни издания, книгата „Пиано-пианисимо“ (1982), множество статии и рецензии. Той е инициатор за създаването в България на Музикално общество „Фредерик Шопен“ и негов председател (1997-2010), съучредител е на Музикални дружества „Франц Шуберт“ и „Рихард Вагнер“. През 2010-2011 г. по негова лична инициатива възникват Музикални сдружения „Сергей Рахманинов“ (почетен председател) и „Александър Скрябин“ (председател). Участвал е в международни научни симпозиуми, водил е майсторски класове в десет европейски страни, работил е в състава на жури на повече от двадесет национални и международни клавирни конкурса в България и чужбина. През 2011 г. в Бургундския град Витто, Франция, е основан Международен фестивал за пианисти на името на Атанас Куртев.
Акад. Атанас Куртев е основател на шест периодично провеждащи се международни конкурса за пианисти в България: „Chopin in memoriam“ (Варна), „Франц Шуберт“ (Русе), „Класика и съвременност“ (Ст. Загора), „Лист-Барток“ (София), „Руска музика“ (Плевен), „Шуман-Брамс“ (Пловдив), както и на други национални състезания за млади пианисти. Неговият клас по пиано в НМА е изнесъл публично 81 напълно различни стилни концертни програми от предкласика до съвременна музика, сред които и пълни интеграли на клавирното творчество на Шопен, Вагнер, Скрябин, Рахманинов, Равел, Барток (общо в 33 концерта) и други крупни жанрови интеграли (сонатите на Шуберт в 5 концерта).
Негови студенти са лауреати на над 80 награди от национални и международни конкурси. Сред тях са доц. Ростислав Йовчев, Петър Петров (Белгия), доц. Мартин Бъчваров (Франция), проф. д-р Йордан Гошев, проф. д-р Явор Конов, Ивайло Иванов, Гърма Ифрашеуа (Етиопия), д-р Айохито Маеда (Япония), Радослав Николов, Георги Черкин, Светослав Лазаров, Бисер Генев, Андрей Ангелов, Георги Гаджев, Дамян Туджаров (Италия), Христо Рачев (Германия), Александър Лиалиос, Петър Андонов (Англия), Паскал Паскалев, Светлин Христов, Галина Врачева (Швейцария), Елена Велчева, проф. д-р Снежана Симеонова, Елена Немцова, Мария Софиянска (Германия), Богомила Няголова, Детелина Маринкева, Буй Тхан Тхао (Виетнам), доц. Милена Сотирова, Недиана Павлова (САЩ), доц. Евгения Симеонова, доц. Албена Кехлибарева, Светлана Койчева (Финландия), Десислава Радева (Холандия), д-р Савелина Кънчева (Англия), Марина Савова (Германия), Емилия Ташева (Швейцария), Веселинка Иванова, Нели Врачева (Швейцария), Елена Грозева (Германия), Марина Савова (Англия), Павлина Кангалова, Цветана Гигова (Белгия), Елена Скачкова (Швейцария), Христина Танева (Германия), Ивайла Иванова, Елена Пъргавелова, Георгия Петрова, Анелия Господинова, Бояна Палич (Сърбия), Нона Кринчева, Павлина Рангелова (Дубай), Анастасия Каминская (Гърция), Ина Иванова, Колина Вълкова, Дарина Титкова, Ана Йованович (Сърбия), Светомира Рачева, Невена Тодорова, Влада Беспалова (Русия) и др.
Национални и международни награди и отличия:
. 1995 г. Специална награда „Золотая муза“ за популяризиране на руската култура в България.
. 1998 г. „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
. 1999 г. „Златно перо“ – Класик ФМ и Софийска община.
. 2001 г. Орден за значителен културен принос от Министерство на културата на Унгария.
. 2002 г. Орден за особени заслуги към Полската култура от Министерство на културата на Република Полша.
. 2003 г. Гран-при „Золотая муза“ за върхови постижения в музикалната култура.
. 2005 г. „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
. 2005 г. Почетен член на Софийската филхармония.
. 2005 г. Награда „Проф. Люба Енчева“.
. 2006 г. „Музикант на годината“ – Българско национално радио.
Признания за Атанас Куртев:
. 2009 г. Книга „Атанас Куртев - поет на пианото“, Университетско издателство, София.
. 2010 г. Името на проф. д-р Атанас Куртев е внесено в Енциклопедия „Научната слава на България“.
. 2010 г. Почетен член на Научния съвет на Мемориален Музей „А. Скрябин“ в Москва.
. 2010 г. Почетен медал „Александър Пушкин“ за големия принос в развитието на руско-българските културни връзки (Указ №1250 от 14.10.2010 на Президента на Руската Федерация Дмитрий Медведев).
. 2011 г. Името на проф. д-р Атанас Куртев е внесено във „Всемирная энциклопедия – Who is who“.
. 2011 г. Кавалерски кръст към Ордена за заслуги към Полша от Президента на Република Полша Бронислав Коморовски за изключителен принос в световната шопениана (Указ от 21.01.2011).
. 2011 г. Почетен медал за принос в развитието на световната музикална култура от Президиума на Международния съюз на музикалните дейци – Москва.
◊ СЪБИТИЕТО
Посланикът на Руската федерация в България Юрий Н. Исаков връчи медал „Александър Пушкин“ на световноизвестния български пианист акад. Атанас Куртев на официална церемония, състояла се в Руското посолство на 20 декември 2011 г. Указът за отличието е подписан от президента на Русия Дмитрий Медведев.
През последната една година акад. Куртев е бил канен два пъти в Кремъл да получи отличието, но заради неотложни концерти по света не е успял да се отзове.
В обръщението си към нашия изтъкнат музикант Юрий Н. Исаков каза:
„Вие сте забележителен син на българския народ! Вие сте допринесли много за сътрудничеството между нашите две култури. Биографията Ви е уникална: професор, преподавател, музиковед, вече и академик, гений на музиката, който е възпитал цяла плеада български музиканти. Изнесли сте стотици концерти, организирали сте десетки конкурси, Вие сте посланик на руската музикална култура – създадохте и музикалното общество "Рахманинов-Скрябин".
На мен ми е изключително приятно в този ден пред всички вас – неговите приятели, ученици и почитатели, да изпълня поръката на президента Дмитрий Медведев и да връча това високо отличие – медал „Пушкин“ – на Атанас Куртев! Човекът и творецът, отдаващ цялото си време и цялата си душа на сътрудничеството между нашите две страни...“
Развълнуван от топлите думи на посланика, акад. Куртев благодари за високата чест да бъде носител на отличието и в пространното си слово отбеляза:
„С радост приемам тази висока награда на Президента Дмитрий Медведев. В моя творчески път високата руска култура постоянно ми служеше като мощен духовен магнит и ценностен ориентир. Благодарен съм на моите родители, че навреме ми вдъхнаха уважение и любов не само към руската музикална култура, но и към руската поезия, литература, философия. Със своята психологическа задълбоченост и грандиозен художествен размах, със своята окрилена духовност и нордична искреност, руската култура винаги ме е тласкала към нови творчески идеи и решения... Имах щастието да уча години наред при гениални руски музиканти, сред които моя незабравим учител проф. Павел Серебряков. А по-късно – да обиколя с концертни турнета и майсторски класове редица големи и малки руски градове чак до Далечния Изток. И ето че сега при мен, като пазител на духовни ценности, придобити чрез руската култура, идват да учат млади пианисти и от Русия. Моят клас по пиано в НМА осъществи (в десетки напълно различни концерти) интеграли на творбите за пиано на Скрябин, Рахманинов, Чайковски, на сонатите на Прокофиев и редица други. Вече успешно реализирахме шест конкурса за пианисти на руска тематика, а сега подготвям голям проект за Първи международен конкурс „Скрябин-Рахманинов“.
Работата ми ме увлича все повече и ме прави истински щастлив... И все пак понякога ми става обидно, виждайки как по нашите централни медии ежедневно се тиражират коментари с явна или умело прикрита русофобска насоченост, които насаждат трайна антипатия и подозрителност към почти всичко руско. Не всички обаче си дават сметка, че тези добре планирани порции от инсинуации идват от мозъчни тръстове и идеологически корпорации, завзели не от вчера основния дял от световното медийно пространство. Жалко, че хората с по-скромен жизнен опит (и не по тяхна вина) дори не подозират, че са обект на тенденциозно заострено представяне на фактите и на ежедневна информационна манипулация. За мен, като индивид с достатъчно силна вътрешна мотивация и незаглушена съвест, тези недостойни прояви не внасят нищо друго освен съжаление (да не кажа – презрение). Очертаващата се следваща година под знака на 140-годишнината на Скрябин още отсега ми поставя сериозни творчески предизвикателства и дори изпитания за издръжливост и висока работоспособност.
Още веднъж Ви благодаря за високата чест, господин Посланик!“
◊ ОЩЕ ЗА АТАНАС КУРТЕВ
Проф. д-р Атанас Куртев е от фамилия с богати музикални традиции. Негов първи преподавател по пиано е Саша Ламбрева-Куртева. Той започва висшето си музикално образование в Държавна музикална академия – София (1964 г., в класа на Лили Атанасова). Завършва Санкт-Петербургската консерватория „Римски-Корсаков“ (1969 г., в класа на Павел Серебряков) и Брюкселската консерватория „Кралица Елизабет“ (1973 г., в класа на Едуардо дел Пуейо). Специализира в Унгария в класовете на Дьорд Шебьок и Пал Кадоша и във Франция (1978 г., в класа на Ивон Лефебюр). Завършва редовна аспирантура и защитава докторат по проблемите на агогиката в интерпретацията на клавирното творчество на Скрябин (1977). От същата година преподава пиано в Национална музикална академия „П. Владигеров“, където придобива професура през 1995 г. Преподавал е клавирна стилистика в Шуменския университет „Епископ К. Преславски“.
Има над 950 сценични изяви, от тях над сто като солист на симфонични оркестри в България и в 18 европейски страни, в Средна Азия, Турция и Япония, сред които и в Голямата зала на Берлинската филхармония, в залите на Московската консерватория „П. И. Чайковски“, на Петербургската филхармония и Императорската капела, във Виенската зала „Й. Брамс“, в Токийската зала „Топан“ и др. С негови клавирни изпълнения са издадени три грамофонни плочи, четири компактдиска, седем телевизионни филма-рецитали. Осъществил е над сто аудио и видео записи за Българско национално радио, Българска национална телевизия и в чужбина, в това число и над 40 премиерни изпълнения.
Сред множеството солови концерти на пианиста се откроява крупната поредица от тридесет стилни (напълно различни) монографични рецитала в репертоарния диапазон от Моцарт, Бетовен и Шуберт до Франк, Скрябин и Барток (изнесени на концертния подиум през периода 1975-2002 г.), както и концертният цикъл „Клавирната фантазия през вековете“, представящ жанра фантазия за пиано в творчеството на 27 композитори (реализиран през 1986-1987 г.).
Паралелно с концертната си дейност Атанас Куртев се занимава с активна просветителска, музикално-изследователска и текстологична работа, подготвяйки за печат няколко нотни издания, книгата „Пиано-пианисимо“ (1982), множество статии и рецензии. Той е инициатор за създаването в България на Музикално общество „Фредерик Шопен“ и негов председател (1997-2010), съучредител е на Музикални дружества „Франц Шуберт“ и „Рихард Вагнер“. През 2010-2011 г. по негова лична инициатива възникват Музикални сдружения „Сергей Рахманинов“ (почетен председател) и „Александър Скрябин“ (председател). Участвал е в международни научни симпозиуми, водил е майсторски класове в десет европейски страни, работил е в състава на жури на повече от двадесет национални и международни клавирни конкурса в България и чужбина. През 2011 г. в Бургундския град Витто, Франция, е основан Международен фестивал за пианисти на името на Атанас Куртев.
Акад. Атанас Куртев е основател на шест периодично провеждащи се международни конкурса за пианисти в България: „Chopin in memoriam“ (Варна), „Франц Шуберт“ (Русе), „Класика и съвременност“ (Ст. Загора), „Лист-Барток“ (София), „Руска музика“ (Плевен), „Шуман-Брамс“ (Пловдив), както и на други национални състезания за млади пианисти. Неговият клас по пиано в НМА е изнесъл публично 81 напълно различни стилни концертни програми от предкласика до съвременна музика, сред които и пълни интеграли на клавирното творчество на Шопен, Вагнер, Скрябин, Рахманинов, Равел, Барток (общо в 33 концерта) и други крупни жанрови интеграли (сонатите на Шуберт в 5 концерта).
Негови студенти са лауреати на над 80 награди от национални и международни конкурси. Сред тях са доц. Ростислав Йовчев, Петър Петров (Белгия), доц. Мартин Бъчваров (Франция), проф. д-р Йордан Гошев, проф. д-р Явор Конов, Ивайло Иванов, Гърма Ифрашеуа (Етиопия), д-р Айохито Маеда (Япония), Радослав Николов, Георги Черкин, Светослав Лазаров, Бисер Генев, Андрей Ангелов, Георги Гаджев, Дамян Туджаров (Италия), Христо Рачев (Германия), Александър Лиалиос, Петър Андонов (Англия), Паскал Паскалев, Светлин Христов, Галина Врачева (Швейцария), Елена Велчева, проф. д-р Снежана Симеонова, Елена Немцова, Мария Софиянска (Германия), Богомила Няголова, Детелина Маринкева, Буй Тхан Тхао (Виетнам), доц. Милена Сотирова, Недиана Павлова (САЩ), доц. Евгения Симеонова, доц. Албена Кехлибарева, Светлана Койчева (Финландия), Десислава Радева (Холандия), д-р Савелина Кънчева (Англия), Марина Савова (Германия), Емилия Ташева (Швейцария), Веселинка Иванова, Нели Врачева (Швейцария), Елена Грозева (Германия), Марина Савова (Англия), Павлина Кангалова, Цветана Гигова (Белгия), Елена Скачкова (Швейцария), Христина Танева (Германия), Ивайла Иванова, Елена Пъргавелова, Георгия Петрова, Анелия Господинова, Бояна Палич (Сърбия), Нона Кринчева, Павлина Рангелова (Дубай), Анастасия Каминская (Гърция), Ина Иванова, Колина Вълкова, Дарина Титкова, Ана Йованович (Сърбия), Светомира Рачева, Невена Тодорова, Влада Беспалова (Русия) и др.
Национални и международни награди и отличия:
. 1995 г. Специална награда „Золотая муза“ за популяризиране на руската култура в България.
. 1998 г. „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
. 1999 г. „Златно перо“ – Класик ФМ и Софийска община.
. 2001 г. Орден за значителен културен принос от Министерство на културата на Унгария.
. 2002 г. Орден за особени заслуги към Полската култура от Министерство на културата на Република Полша.
. 2003 г. Гран-при „Золотая муза“ за върхови постижения в музикалната култура.
. 2005 г. „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
. 2005 г. Почетен член на Софийската филхармония.
. 2005 г. Награда „Проф. Люба Енчева“.
. 2006 г. „Музикант на годината“ – Българско национално радио.
Признания за Атанас Куртев:
. 2009 г. Книга „Атанас Куртев - поет на пианото“, Университетско издателство, София.
. 2010 г. Името на проф. д-р Атанас Куртев е внесено в Енциклопедия „Научната слава на България“.
. 2010 г. Почетен член на Научния съвет на Мемориален Музей „А. Скрябин“ в Москва.
. 2010 г. Почетен медал „Александър Пушкин“ за големия принос в развитието на руско-българските културни връзки (Указ №1250 от 14.10.2010 на Президента на Руската Федерация Дмитрий Медведев).
. 2011 г. Името на проф. д-р Атанас Куртев е внесено във „Всемирная энциклопедия – Who is who“.
. 2011 г. Кавалерски кръст към Ордена за заслуги към Полша от Президента на Република Полша Бронислав Коморовски за изключителен принос в световната шопениана (Указ от 21.01.2011).
. 2011 г. Почетен медал за принос в развитието на световната музикална култура от Президиума на Международния съюз на музикалните дейци – Москва.
Автор:
Анжела Димчева
Публикация:
23.12.2011 г. 21:15
Етикети:
Посетено:
3416
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/36/news/13848-visoko-priznanie-za-akademik-atanas-kurtev