Вера Мутафчиева - носител на Вазовата награда за 2005-та

Родният град на Иван Вазов – Сопот, е домакин на националните чествания на 155-годишнината от рождението на писателя. Те ще преминат под патронажа на президента Георги Първанов. В рамките на тържествата от 27 юни до 10 юли се отбелязва и 70-годишнината от възстановяването на родната къща на поета. Тя е обявена за музей от цар Борис през 1935 г.

Програмата за 9 юли, когато е кулминацията на тържествата, включва откриване на "Център на старите занаяти", поетично-музикална програма в къщата музей "Иван Вазов" и завършва с фолклорен концерт-спектакъл на Николина Чакардъкова.

По време на тържествата в Сопот, посветени на юбилея, ще бъде връчена и традиционната Вазова награда, която се дава за изключителен принос към българското културно наследство. От 1970 година насам сред имената на отличените са Йордан Радичков, Валери Петров, Стефан Цанев, Милена Цанева, а през тази година за наградата са се състезавали Вера Мутафчиева и Антон Дончев.

Носител на Вазовата литературна награда за 2005 г. е Вера Мутафчиева - писател и историк. Наградата се връчва за цялостното й творчество, както и за нейния принос в областта на литературата, културата и обществения живот.

Призът е бюст на патриарха на българската литература Иван Вазов, изработен от скулпторката Нина Канарова. Две хиляди лева осигурява към наградата културното министерство.


▪ повече за Вера Мутафчиева

Вера Мутафчиева е изтъкнат учен-историк, един от най-популярните съвременни български писатели, чиито исторически романи са преведени на много езици. Родена е в София. Баща й - проф. Петър Мутафчиев, е виден историограф. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Като студент се насочва към изследвания в трудната област на османистиката, където става световно признат учен. Професионалната й кариера започва от асистент в Ориенталския отдел на Народната библиотека, преминава през докторант и научен сътрудник на Института по история при БАН, до професор в Института по балканистика и Института за литература при БАН. Директор на Българския изследователски институт в Австрия, заместник-председател на БАН, председател на Комитета за българите в чужбина. Автор е на 79 научни статии по османска и българска история и 6 монографии, както и на 21 романа, преведени на 13 езика, 1 пиеса и 2 сценария на филми. Носител на Хердерова награда (1980), Награда на СБП (1979; 1992), Орден "Кирил и Методий" I ст. (1982), Наградата на град София (1985), Наградата за журналистика "Джон-Дими Паница" (1995), доктор хонорис кауза на Нов български университет (2000).