Пример-но

Прощално слово на Спас Ташев

Създател и пръв Директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие

◊ СЪБИТИЕТО

Прощална вечер по повод отстраняването на Спас Ташев, създател и пръв Директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие, се състоя на 26 юни 2009 г. и премина в емоционална атмосфера, многократно прекъсвана от присъствалите.

Ето прощалното слово на Спас Ташев:

Скъпи приятели,

Всеки мандат има своето начало и край. Обикновено в такива прощални мигове човек дава отчет за извършеното от него. Вие обаче сте свидетели на всичко станало и нестанало, има достатъчно информации в медиите, поради което няма да ви занимавам с това. Иска ми се обаче да ви разкажа за две познанства в моя живот, които оставиха трайни следи в мен и със сигурност са повлияли при формирането на характера ми.

Единият човек се казваше Методи Кърпачев, деец на младежката ВМРО. Когато през Втората световна война Беломорска Македония не е освободена, той се записва доброволец в т.н. Охрана и се сражава с оръжие в ръка, отстоявайки българските интереси. Идва обаче 9 септември 1944 г., България е победена, каузата на българщината е обречена. И в тези мигове на безпътица, когато четниците се разделят и оставят оръжието, последните им думи са „Три пъти ура за България”.

Другият човек бе мой съгражданин – Кирил Дупов, роден в Горенци, Драмско. Пак след тази дата 9 септември, както много българи от Македония преди това, сред които и някои мои предци, тръгва да търси спасение в България. Там обаче не намира покой. Натоварват ги като добитъци на камиони и ги изпращат насила в Титова Югославия. За този ужасен период от живота си той е писал в своите спомени, че с 20-те си нокти е драпал да иде в най-милото си нещо на света – България, но тя го изгонила. Той обаче пак със същите тези 20 нокти ще драпа, за да се завърне при същото това най-мило нещо на света. Ето това се нарича истинска любов по родината. Защото тя не носи вина и отговорност за безчестията на управляващите я.

Ще ви разкажа и един случай от моя живот. Като 16 годишен ученик през 1984 г. станах член на една тайна организация, която имаше за цел да отстоява истината за Македония. Цел благородна и би било логично да бъде насърчена. Но не стана така. На 17 г. ме арестуваха в училище и отведоха насила в МВР. Почти две години ДС ме подлагаше на профилактика заради моята „противодържавна агитация и пропаганда”. Ако не знаете какво е да бъдеш профилактиран от ДС, ето едно признание от 1991 г., от зората на българската демокрация: „В нарушение на изискванията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на конкретни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е образувано предварително производство; в отделни случаи са провеждани цели разследвания без да се оформи процесуална документация, съгласно изискванията на закона. Особено засилени са били подобни действия в периода на т.нар. „възродителен процес”, „прояви на дисидентство” и други подобни. За съжаление не разполагаме с точни данни за броя на т.нар. „профилактирани лица”, по отношение на които са провеждани следствени действия, включително и задържане под стража, без да са образувани предварителни производства, а в отделни случаи и без знанието и съгласието на прокурора. Само през 1989 г. т.нар. „профилактирани лица” са били 1300… Анализът на разследваните дела по ДС сочи, че са преобладавали случаите на престъпления по чл. 108 (противодържавна агитация и пропаганда)”.

Ето това се случи с мен. Въпреки всичко станало, аз продължих да обичам със същата жар България, не се отказах от идеите си и с радост посрещнах промяната в края на 1989 г.

Дейността ми през последвалия период е добре известна на една голяма част от вас. Помагах с каквото мога на хората в Македония, често идвах тук, популяризирах българската култура, осъществявахме контакти, правехме общи програми. Стремях се да направя България достъпна за вас. Затова никога не съм казвал, че съм дошъл в Македония през 2006 г., когато започна мандата ми като директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие. Когато заедно с всички вас го създавахме, започнах почти от нулата. Българското посолство подари 200 книги. В един момент достигнаха към 7000. И всичките събрани от дарения. Освен тях вие знаете колко хиляди български книги съм ви подарил. Сега имате библиотека, читалня, компютърна зала с интернет, кинозала, галерия. Общата стойност на даренията е над 30 хиляди лева. И всичко това е направено само за 2 години и половина. Стремях се поне два пъти в месеца да ви гостуват български творци, вие да участвате в творчески срещи, в дискусии, да можете да отправяте послания, да изразявате задоволства, но и критики и препоръки. Защото факт е, че някои хора в България все още не разбират какво е Македония. Уж на всички е ясно, но обикновено се сблъскваме или с високомерие, или с нихилизъм. Малко са хората на златната среда, които намират верния път. Много пъти съм се питал дали и аз го намирам, дали не съм понякога краен. Вашето присъствие и подкрепа обаче са истинския отговор. С някои от вас не мислим еднакво, но нали в разнообразието е нашето богатство. А взаимното уважение, толерантност и честност е това, което ни свързва. Ние заедно вървяхме по пътя, взаимно си влияехме и коригирахме, когато е необходимо. И така без да губим основният ориентир, отстоявахме чист образът на България.

Както не дойдох през 2006 г., така не си тръгвам и сега през 2009 г. Във вече далечните 1984-1985 г. не можаха да ме накарат да изоставя идеите си. Това съвсем не е възможно да се случи в условията на демокрация. Аз съм свързан родово, емоционално, житейски с Македония и пак ще бъда сред вас, въпреки че някои може би точно това не желаят. Освен новите си запознанства с хора от Македония, изградих близки контакти с политици, учени, журналисти, културни дейци, бизнесмени, с колеги от другите чуждестранни мисии тук и най-вече с техните културни отдели. С всички тях аз ще продължа да общувам. Без значение дали ще се реализирам в бъдеще на попрището на журналистиката, бизнеса или дипломацията, Македония винаги ще бъде част от мен. Имам конкретни идеи, някои от тях са в напреднал стадий на реализация. Така че ние пак ще се виждаме често.

Затова не си взимам сбогом с вас, искам само да се чукнем за повече здраве и късмет и нека Бог да пази България.


◊ РЕАКЦИИ

След приключването на прощалната вечер, група македонски граждани създадоха инициативен комитет, който в близките дни започва събирането на подписка по повод отстраняването на Спас Ташев. Освен тях, организацията „Босилеградско”, която обединява около 20 хиляди българи от Босилеградско, преселили се и живеещи на територията на Р Македония, също застава в подкрепа на Спас Ташев и вече е подготвила отворени писма с идентичен текст до Президента на Република България Георги Първанов, до Министър-председателя Сергей Станишев, до Министъра на културата Стефан Данаилов и Министъра на външните работи Ивайло Калфин.

PR-akcenti напомня, че случая с БКИЦ Скопие нашумя, след като за негов нов директор бе избрано лице, отстояващо идеята за самостоятелен „македонски език” и за необходимостта от „превод” от и на български, което е в разрез с досегашната българска политика по този въпрос.
Автор: PR-akcenti
28.06.2009 г. 23:49
Посетено: 2981
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/35/news/8187-proshtalno-slovo-na-spas-tashev