Пример-но

Познаваме ли внуците си?

Среднощни размисли на един неуспял българин

Вярвам, че на този свят няма човек, който да не е мечтал за малко повече късмет, за подреден живот, въобще да живее, както казват - като бял човек. Но ние, прехвърлилите петдесетака, трудно се „климатизираме”, соцвъзпитанието толкова ни е изнежило, че се страхуваме без топлата закрилата на партията (БКП) да не настинем, пък и тогава ни учеха на соцпатриотизъм и т.н. На младите им липсват нашите скрупули. В осъществяване на мечтите си, те често понасят житейски несгоди, огорчения, трудностите на непознатото, но всичко това в името и очакването на едно пълноценно съществуване.

Преди години границите на България бяха затворени за много българи и за истинския живот по чужбина те узнаваха оскъдно от телевизията и радиото, при това истината, разбира се, но... само българската. Днес светът е отворил прозорците и вратите си и те имат пълната възможност да се запознаят с другия „лош” свят, да поемат дългата емигрантска тегоба и да проверят късмета си с труд и учение.

Младите хора побегнаха от България, нищо, че тя им отвори очите, даде им образование и... много обещания. Първо, не им предлага работа, второ, ако намерят такава, то заплатата е толкова ниска, че могат само да си купят кафето за месеца. Освен това новоизлюпените бизнесмени правят така, че да унижат младия човек, защото полученото е просто милостиня и подигравка.


Завъртам се към стената и аха да заспя, телефонът звъни. Скачам, сигурно оттатък Океана ме търсят - внуците. Жената ме дръпва и вика: „Пак ли чуваш звънци? Я се кротни! Нещо ти щрака в главата!”...

Вярно, сега тук е нощ, а там ден - работят, учат. Кой ще ме търси, там времето е пари.  Ей, не мога да ги разбера – една петилетка изкараха там и вече - американци. Понякога ми пишат писмо - трудно го чета, там са родени и не знаят родния си език, мислят, че живея в гората, че ядем доматите с колците, че сме голи и се намятаме с кожи. И само едно „Сори, дядо, сори, бабо!” Къде изчезна патриотизмът на бащата и майката? Не им трябва това изтъркано, голо перчене с патриотизъм! Един поет беше казал „Що е отечество?”, не му отговориха на него, сега на мен ли, и кой?  

Някой веднага може да ме упрекне, кога калайджия, кога гащите... Къде остана любовта към отечеството?  Патриотизмът - истинската любов към отечеството, е нещо особено. Трябва да си почувствал какво е мястото му в твоята душа.


Лежа по гръб и гледам сенките по тавана. Не слагаме от няколко години пердета, няма нужда. Съседите отгоре се преместиха в Испания, другите в Италия, тези зад нас са в Америката и пак ме човърка патриотизмът като стар ревматизъм. Ами не е ли срамно, или по-точно обидно, да си завършил висше, та дори и две, и да отидеш там и да слугуваш някому. У нас не слугуваш, но и не получаваш. Младите могат да се огънат в името на бъдещето си и те го правят. Те намират равновесието в живота си – преборват се с илюзията, че всеки момент животът тук ще стане по-добър, преборват се с дълга към родината, с пътя на неизвестното в чужбина... Но пътят е вечното движение и те опитват.

Преди време приятел ми каза: “Ами ако всички млади хора отидат по чужбина, кой ще строи капитализма у нас? Ние ли, че нас вече за нищо не ни бива!”

Въпрос, на който не мога да отговоря и не мисля. Може и да се върнат, ама дали ще ги дочакаме. Да, те ще се върнат с парите и опита си, и вярвам, че ще иззидат една нова България. Глупости, за какво да се върнат, за да видят как е парчатосана между разните феодални валии държавата... И  отново да слугуват на разни мутри.

Не съм виждал внуците си, жал ми е за тях, но пò щеше да ми е жал, ако си дойдат и аз с жалката си пенсия не мога да им купя сладолед или шоколад...

Да, в този момент те не са нужни, те са излишни на Родината, защото тя нищо не им дава, защото ги кара да живеят в оскъдица тук, а те са даровити, талантливи, работливи и упорити, и техният път е към света.

Вече се унасям. Страх ме е и да заспя и насън същите размисли ме тормозят. Дано ме заболи зъб, та да не мисля.


Автор: Благой Ранов
10.03.2009 г. 09:48
Посетено: 1923
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/35/news/7453-poznavame-li-vnutsite-si