След препирни дошло време да разтовари и последния пътник от колата си – дългоух заек, на когото току що му били направили противошапна ваксина и сложили в клетка за по-сугурно. Шофьорът взел клетката и я понесъл към магазина си. Заекът кротко си преживял в нея, но ушите му все пак стърчали отвън. Тогава фуражката се затърчала и “връчила” карнетката на заека, т.е. боцнала я на едното му ухо. Шофьорът се прибрал кротко и начаса написал жалба до съда. Не след дълго получил призовка да се яви . Минало дело, минало второ, накрая магистратите повикали експерти на помощ. Експертите изчели все що има Закони в Кралството и посъветвали магистратите, че тъй като карнетктата била връчена на заек, който в момента на връчването й нямал шофьорска книжка и не се очертавало да има такава в бъдеще, то следователно последната да се смята за нищожна.”
Тази история за лабиринтите на английската бюрокрация прозвуча по Радио Би Би Си 4 навръх всенародния празник 11-ти ноември. Законите в тази страна са железни, но традициите – също.
В “единадесет часа на единадесетия ден от единадесетия месец” в Англия празнуват Деня на Мака (Poppy Day), ден на загиналите във войните. Празник, който България отбелязва на Втори Юни. Традицията води начало от ноември 1918, когато край Ипър (Белгия) е поставен краят на Първата Световна война. “Година по-късно Мелбърнският журналист Едуърд Хъни в писмо до лондонския “Ивнинг Нюз” предлага този ден да бъде отбелязван всяка година – напомня в кратък обзор неделният “Таймс”. Дворецът в лицето на Крал Джордж Пети се съгласил и оттогава до днес на 11-ти ноември англичаните се кичат с хартиени макове, мълчат по 2 минути, после полагат венци от маковете, изрязани от хартия, маршируват и отиват на църква.
По традиция на този ден се разменят мисли и спомени за “най-вълнуващия” 11-ти ноември през живота.
“Моят най-запомнящ се 11-ти ноември беше, когато бях на 13 години и семейство ни се записа в томбола за билети за посрещането на Нейно Величество” – споделя пред в. Телеграф г-жа Гейл Макинтош от провинция Есекс. “Това беше исторически ден за цялия ни град и аз чаках с нетърпение да видя Кралицата и нейния екскорт. Когато дойде нашият ред на опашката и охраната започна да сверява имената, с недоумение установихме, че никой от нас го няма в списъка. След три дни получихме извънредно голям и тежък плик с препоръчано писмо, в което Бъкингамският дворец ни се извиняваше и ни пращаше перо от шапката на Нейно величество.”
...Докато едни имат пера, други се кичат с хартиени макове. Всяко макче струва една лира. Хартиените макове се забождат на ревера, или по автомобила, а също и по домашните любимци - коне, кучета, котки, стига да имат нашийник.
С парите от разпродажбите се купуват инвалидни столчета за ветераните от войната, плаща се за поставяне на асансьори в къщите на по-немощните от тях, поемат се разходите за обслужването на други, а трети – отиват на почивка зад Океана.
Един ден това ще стане и в България... И на заека ще му признаят шофьорската книжка, къде ще ходят…