Пример-но

Денят на Заека в Англия

Законите в тази страна са железни, но традициите – също

“Миналата  година, на 11-ти ноември собственик на магазинче за дребни домашни животни завел няколко от тях на ветеринарен лекар, а като се връщал, нямало къде другаде да спре камиончето си и въпреки, че било досами магазинчето, наложило се да паркира  на забранителната двойна жълта линия. Това траяло няколко минути, докато разтовари “пациентите” си. Не щеш ли, веднага отнейде изникнал кондуктор по паркингите, т.е. фуражка, която лепи глоби по стъклата на колите, веднага щом ги съзре, че са паркирали неправилно. Фуражката се опитала да сложи  карнетка под чистачките на стъклото, но собственикът само като я съзрял, веднага се провикнал “Не, не, хич и не си помисляй да ме глобяваш, спрял съм пред собствения си магазин и разтоварвам за минути!” На фуражката това й минало покрай ушите и казала, че шофьорът е паркирал неправилно и като така някой трябва да вземе глобата. Шофьорът й отговорил, че въобще не е права и, че никаква глоба няма да вземе, защото няма къде другаде да спре, а и камионът само разтоварва. Фуражката пак отговорила същото, но и шофьорът не се давал. Фуражката казала, че ако не шофьорът, все пак някой друг трябва да вземе глобата. На шофьора и през ум не му минавало такова нещо, защото бил абсолютно убеден, че правото е на негова страна.

След препирни дошло време да разтовари и последния пътник от колата си – дългоух заек, на когото току що му били направили противошапна ваксина и сложили в клетка за по-сугурно. Шофьорът взел клетката и я понесъл към магазина си. Заекът кротко си преживял в нея, но ушите му все пак стърчали отвън. Тогава фуражката се затърчала и “връчила” карнетката на заека, т.е. боцнала я на едното му ухо. Шофьорът се прибрал кротко и начаса написал жалба до съда. Не след дълго получил призовка да се яви . Минало дело, минало второ, накрая магистратите повикали експерти на помощ. Експертите изчели все що има Закони в Кралството и посъветвали магистратите, че тъй като карнетктата била връчена на заек, който в момента на връчването й нямал шофьорска книжка и не се очертавало да има такава в бъдеще, то следователно последната да се смята за нищожна.”

Тази история за лабиринтите на английската бюрокрация прозвуча по Радио Би Би Си 4 навръх всенародния празник 11-ти ноември. Законите в тази страна са железни, но традициите – също.


В “единадесет часа на единадесетия ден от единадесетия месец” в Англия празнуват Деня на Мака (Poppy Day), ден на загиналите във войните. Празник, който България отбелязва на Втори Юни. Традицията води начало от ноември 1918, когато край Ипър (Белгия) е поставен краят на Първата Световна война. “Година по-късно Мелбърнският журналист Едуърд Хъни в писмо до лондонския “Ивнинг Нюз” предлага този ден да бъде отбелязван всяка година – напомня в кратък обзор неделният “Таймс”. Дворецът в лицето на Крал Джордж Пети се съгласил и оттогава  до днес на 11-ти ноември англичаните се кичат с хартиени макове, мълчат по 2 минути, после полагат венци от маковете, изрязани от хартия, маршируват и отиват на църква.

По традиция на този ден се разменят мисли и спомени  за “най-вълнуващия” 11-ти ноември през живота.

“Моят най-запомнящ се 11-ти ноември беше, когато бях на 13 години и семейство ни се записа в томбола за билети за посрещането на Нейно Величество” – споделя пред в. Телеграф г-жа Гейл Макинтош от провинция Есекс. “Това беше исторически ден за цялия ни град и аз чаках с нетърпение да видя Кралицата и нейния екскорт. Когато дойде нашият ред на опашката и охраната започна да сверява имената, с недоумение установихме, че никой от нас го няма в списъка. След три дни получихме извънредно голям и тежък плик с препоръчано писмо, в което Бъкингамският дворец ни се извиняваше и ни пращаше перо от шапката на Нейно величество.”

...Докато едни имат пера, други се кичат с хартиени макове. Всяко макче струва една лира. Хартиените макове се забождат на ревера, или по автомобила, а също и по домашните любимци - коне, кучета, котки, стига да имат нашийник.

С парите от разпродажбите се купуват инвалидни столчета за ветераните от войната, плаща се за поставяне на асансьори в къщите на по-немощните от тях, поемат се разходите за обслужването на други, а трети – отиват на почивка зад Океана.  


Един ден това ще стане и в България... И  на заека ще му признаят  шофьорската книжка, къде ще ходят…
Автор: Ани Койчева
12.11.2007 г. 09:46
Посетено: 2961
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/35/news/4849-denyat-na-zaeka-v-angliya