Homo stupidus

… И създаде Бог накрая Човека и му даде и другарка, за да има с кого да си играе. И беше вече Седмият ден и седна Той да си почине. И понеже по свой Образ и Подобие ги беше създал, остави ги за кратко самички в Рая, като мислеше, че са разумни. И като всички деца, те започнаха да вършат пакости. И ги наказа Бог, защото знаеше поговорката: Който обича – наказва. И им остави Образа, но им взе Подобието Божие. И ги изпрати да се скитат немили-недраги по земята, която току-що беше създал. И тръгна Човекът с другарката си да пътува. И ги съжали Господ, защото босички бяха, а земята камениста беше. И им даде коня с каруцата. И се дивяха двамата – що за чудо е това. И решиха, че каруцата ще е отпред, а конят ще я следва, нали Подобието Божие ги беше напуснало. И посмя се Господ, като ги видя как бутат сами каруцата, а конят си пасе на ливадата. И нали Завет им беше дал: плодете се и се множете, си рече да изчака. И се появиха Народите и Царете. И нали Подобието Божие ги беше напуснало, поръчаха на книжниците Книга за Царете да напишат. И забравиха за Народите. И съжали ги пак Господ и им изпрати Един, който да ги научи да се обичат. И нищо не разбраха хората от Поуката и продължиха да се избиват. И даже Неговото име намесиха във войните, които заляха земята. И се нажали много Господ. А те забравиха, че Подобието им беше отнето и се обявиха за sapiens, сиреч Разумни. И твърде много се възгордяха. И вече не си спомняха, че за Него Всеки е Негово творение. И постъпваха винаги, както в началото: поставяха каруцата пред коня, владетелят пред поданиците, феодалът пред крепостните селяни, държавата пред хората, за които е създадена, велможите пред гражданите…

И бяха минали вече четири хиляди години по техните сметки. И още две хиляди. А за Него това само един миг беше. И харесваше Той Творението свое и му се искаше към Образа, който му беше дал да му върне и Подобието. И все го чакаше, чакаше да порасне…

17 януари 2022 г.