Христо Димитров: Концертите ни успяват да събудят българщината

◊ ВИЗИТКА

Национален фолклорен ансамбъл „Българе” е създаден на 1 октомври 2002 г. от Христо и Елена Димитрови. В началото броят на танцьорите е общо двадесет, а сегашният състав включва 25 мъже и 25 жени професионални танцьори. Солист на ансамбъла е Албена Вескова – по това време солистка на „Мистерия на българските гласове”. „Българе” е най-големият частен фолклорен ансамбъл в Европа. Преди осем години съставът за първи път стъпва на сцена с „Това е България”. Благодарение на свежите идеи на главния хореограф, сценарист и режисьор на ансамбъл „Българе” – Христо Димитров, до момента са създадени три зрелищни и изключително въздействащи спектакъла: „Това е България”, „България през вековете”, „Албена”. Не могат да се подминат и солистите от вокално трио „The Unique Voices”, които вдигат на крака публиката независимо в коя страна концертират. Те са уникални изпълнители, излъчват невероятна енергия и въздействат на всеки, който ги слуша.

◊ ИНТЕРВЮ

- Г-н Димитров, как се оцелява по време на криза, как се правят качествени концерти?

- Ансамбъл „Българе” е най-големият и частен ансамбъл в Европа. С всички редукции, които успяхме да направим, в ансамбъла работят близо 70 души, които всеки месец получават своите възнаграждения, осигуровки и т.н. Това е много тежък бюджет, от държавата не получаваме нито една стотинка. Ние сме единственият ансамбъл, който не взема пари от държавата, а напротив - дава й. Издръжката ни става изцяло от концертната ни дейност и от спонсорите, които ни подкрепят. Изключвам Елена и Ян Андерсон, които са инвестирали милиони в ансамбъла. Става въпрос за всички останали наши спонсори – официални, генерални, отделящи всеки месец от бюджета си въпреки тежката криза, за да може ансамбълът да продължи да съществува, да развива своята дейност и да бъде острието на Второто българско възраждане. Това е движението, което инициирахме с нашата концертна дейност. Лошото е, че по време на криза бизнесът страда все повече и на него му е все по-трудно да ни подкрепя. Решихме да обединим повече наши съмишленици, спонсори, приятели и финансово да ни подпомогнат. В същото време ние сме визитната картичка на България, направили сме концерти в 37 държави. Както във Второто българско възраждане са строени читалища, университети и училища, така и ние трябва да съумяваме да обединим много съмишленици, които да финансират нашата кауза. За съжаление, тъкмо бяхме изправили глава и ни откраднаха камиона с цялата ни техника за осветление и озвучаване. За това оборудване сме теглили кредит, който все още изплащаме. Без нея (техниката) не бихме могли да изпълняваме концертна дейност.


- Може би имате конкуренция, която търси начин как да ви елиминира?

- Едва ли. Ние продължаваме сега да работим, само че тази техника трябва да я наемаме, това от своя страна отежнява бюджета ни.

Както се казва, злото не идва само, но се надяваме, че ще преодолеем тази криза и ще радваме публиката и нашите почитатели с изявите си.


- Как преминават турнетата ви в България?

- Никога не преставаме да изнасяме концерти, например тук, в Русе, играем на 28 април, на следващия ден сме в Плевен. Концертната ни дейност не трябва да спира, защото така умира ансамбълът. Трябва постоянно да играем, да напомняме за себе си.


- Пълнят ли се залите на вашите концерти, колкото и тривиално да звучи този въпрос?

- Да, винаги. Но това не ни удовлетворява. Продадените билети не покриват разходите ни, затова търсим спонсори и институции да помагат. Съществуваме, общо казано, с божията намеса! Ако зависим само от нас, нищо няма да можем да направим.


- Кои са инициаторите да ви има като частен ансамбъл?

- Създателите на ансамбъла сме аз, моята сестра Елена и съпругът й Ян Андерсон. Съпругът на сестра ми отначало даде 30 хиляди долара, но после сумата стана милиони. Нямах представа, че този англичанин е толкова заможен и може да ни спонсорира.


- Оказва се, че Ян Андерсон е човек, който уважава нашите традиции, фолклор?

- Той цени българската култура повече от много българи. Но заслугата не е само негова. Зад гърба ни сега стоят Стефан Шарлопов, Емил Костадинов, Благой Козарев, това са крупни бизнесмени, които всеки месец отделят средства от техните бюджети, включително и от личните им. За мен това са уникални хора, те са новите последователи на Евлоги Георгиев в България.

Ансамбълът е уникално явление не само за нашата страна или Европа, но за целия свят. Никъде няма такъв частен ансамбъл. В частните ансамбли съставите са съставени от непрофесионалисти - учители, лекари... Докато в „Българе” танцът е професия, хората са събрани след прецизен кастинг, всички работим в София.

Средната възраст танцьорите при мъжете е 27 години, а при жените - 24 години.


- Попадна ми част от рецензията на „Ню Йорк таймс”, която твърде критично поглежда на присъствието ви в САЩ.

- Да, този вестник винаги има критично отношение към всички изяви. Медиите в САЩ не са като медиите в България. „Ню Йорк таймс” написаха статия, която тук нашите медии интерпретираха по свой начин, за да стане по-интересно за читателите. Истината е, че „Ню Йорк таймс” има положителни отзиви за синхрона, за солиста ни Веселин Кузмов и моя милост. Шансът да попаднеш в полезрението на вестника е малък, хубаво е, че пишат за нас, стига да не сбъркат имената ни. Имаше неща, които бяха написани, че музиката ни е предварително записана, а не на живо възпроизведена. Журналистката на статията няма представа, че музиката ни се свири на 120 инструмента. Ако трябваше да ги вкараме в залата, нямаше да има място за публиката.

Ние представяме изкуството по наше виждане, представяме танца, а не музиката. Желанието на журналистката да слуша българска музика на живо не отговаря на нашата концепция.

Мога да направя спектакъл с жива музика, но ефектът няма да е същият. В началото на спектакъла направихме експозе с документален филм, описващ историята на България. Там се разказваше за хан Тервел, който спира пред Константинопол многохилядна арабска армия и спасява Европа от набезите на арабите. Другите араби - 20 000 на брой, влизат през Испания и остават в Европа 800 години. Този исторически факт вероятно е подразнил и пишещата журналистка. Друго, което искам да подчертая, е, че българският фолклор е вечен и уникален, той е неповторим.


- Над какви нови спектакли работите?

- Трябва да оцеляваме, но въпреки трудностите филмирахме спектакъла „България” с участието на актьора Георги Черкелов. Създадохме продукт - различен жанр, спектакъл, който се играе в реална обстановка. Имаме нови идеи, върху които работим като концепция и ще се реализират във времето.


- Посланията, които отправяте към публиката чрез танца?

- Чрез концертите си искаме да кажем на публиката - държавата България не само че оцелява през робството, но запазва азбуката си, създава и най-богатия фолклор на Земята. Това е достатъчен повод да осъзнаем, че не сме случайни хора, случайна нация. Това трябва да повдигне нашето самочувствие и да бъдем обединени.

Да се уважаваме, че сме българи. Да уважаваме събратята си, сънародниците ни, тогава ще ни уважава и Европа!


- Предизвикателството да се занимавате с тази дейност, да сеете българщината?

- Приемам предизвикателството като мисия. Направих го от невежество, ако знаех трудностите, които ме очакват, нямаше да се захвана. Това е утопия. Създадох ансамбъла, защото исках да покажа, че мога да правя нещо, не ми даваха възможност за изява. Разбрах, че трябва да правя не спектакъл, а ансамбъл. Две нощи не съм спал, за да реша. Ансамбълът се получи и стана най-големият в Европа. Ние усетихме какво правим в залата, хората плачат и пишат в книгата ни мисли от сърцето си. Усетихме, че действително хората се пробуждат и започват да харесват държавата си.

Трябваха ми две години да се разделя с перспективата за яхти, за курорти, за бизнес... няма да изневеря на моята мисия, която вече съм приел, защото това е моят живот.