Интервю
Маргарит Жеков: Призванието на поета и на поезията е да приобщава към Бога
Поетичното приобщаване към Истината ще подпомогне духовното съживление
◊ ВИЗИТКА
Маргарит Жеков е роден през 1963 г. в гр. Хасково. Завършил е немска филология в Софийския университет и богословие в Германия.
Автор е на стихосбирките "Сричане на красотата" (1990), "Разговор със собственото сърце" (1992), "Небесно битие" (1993), "Биографични метафори" (1997) и на излязлата наскоро „Естества”.
Носител е на литературната награда "Светлоструй" за книгата си „Разговор със собственото сърце” и на наградата на вестник „Кръг” в конкурса „Южна пролет” за 1991 г. Негови стихотворения са превеждани на немски, френски, английски, испански, румънски и унгарски език. Самият той е активен преводач на немскоезична поезия и проза, а с превода си на романа „Събирачът на светове” от Илия Троянов бе номиниран за националната награда „Христо Г. Данов” през 2008 г. Според Светозар Игов, Маргарит Жеков е най-изтъкнатият поет в съвременната българска християнска поезия.
• Маргарит Жеков ще гостува в Кърджали по покана на Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” по случай професионалния празник на библиотечните работници 11 май. Заедно с него ще почетат празника на работещите с писменото слово и поетът–бард Гриша Трифонов, и поетесата-художничка Елена Мури.
◊ ИНТЕРВЮ
- Един английски поет казваше, че призванието на твореца е да възпява делата на Великия Творец. За някои пишещи това би изглеждало като загубено време, г-н Жеков, но не и за Вас, нали?
- Така е. За мен не е загубено време. Призванието на поета и на поезията е да приобщава към Бога, към Създателя на вселената. Най-точно е изразил това Атанас Далчев в гениалния си фрагмент: "Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема". А знаете от Евангелието, че Истината е едно от имената на Господа Бога, на Христос, Който казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът”.
- Вие сте носител на възможно най-доброто служение на тази кауза – поетичното богословие. Вие ли го избрахте, или то ви намери?
- Благодаря за добрите думи, но поезията и богословието се различават, макар че човек винаги се моли на Бога (поне при мен е така) – и преди да седне да пише, и след като е завършил произведението си, литературната творба да бъде за добро, за благословение на читателите. Една такава, предпочитана от мен, молитва има в края на книгата на Неемия в Библията: “Помни ме, Боже мой, за добро”. Наистина поезията в духовния и в богословския смисъл се явява едно свидетелство, а в Библията и висш израз на Божието откровение, тъкмо в смисъла на споменатото вече приобщаване. Като едно истинско „светско”, катадневно, чуждо на високопарната тържественост творчество-служение. Такъв пример е поезията на Атанас Далчев, а в музиката – Йохан Себастиан Бах. По начало Бог намира човека (и в този смисъл аз не съм изключение), но човек също има възможността да търси Бога – чрез молитвата.
- Още с първата си книга (”Сричане на красотата”) правите първите си стъпки по пътя към Вечната хармония. Сега с петата си книга (”Естества”) можете ли да се надявате, че донякъде сте успели да прочетете изписаното със светлинен код Слово?
- Това са големи понятия и цели. Словото като едно от имената на Христос (тъкмо в този смисъл е писано: В началото бе Словото) се чете цял живот, ще се чете до безкрай и във вечността, в Божието царство, без да може да се изчерпи. Бих казал с думите на Исус Навиев: Дотук ми помогна Господ. Успял съм да напиша това, което ме е развълнувало и което ми е дадено да прозра чрез природни образи, делнични случки и съкровени духовни опитности – в моите преживявания няма някакви тайнствени кодирания и откровения.
- Има ли грешен или верен подход към разчитането на тази азбука на Светлината? И заслужава ли си всеки опит в тази посока?
- Верният подход за разчитането на азбуката на Светлината в смисъла на природните образи, свидетелстващи за Създателя (ако въобще правилно бих могъл да изтълкувам такава метафора – ясно за мен е само понятието Светлината като име на Христос) е съзнаването на човешката ни безпомощност и молитвеното уповаване на милостта и мъдростта на Спасителя, както е в Далчевото стихотворение “Молитва”: "Научи ме, Господи велик/ да живея като всички хора." Погрешният подход е да се уповаваме на себе си, на собствената си мъдрост и собствените си представи, без да четем Библията, без да общуваме с Бога чрез вяра и молитва, без да търсим съвет и помощ от Бога за всяко нещо.
- Малкото поети, като Вас, запълват празнотата на пространството, в което се огласява Вечното Слово. Но защо все още малцина го разбират и това дали скоро ще се промени?
- Малцина разбират Словото, защото само малцина искат да го разберат. Обикновено хората отказват да се задълбочат в разбирането и живеенето в съзвучие с Божието Слово, защото схващат, че едно такова общуване изисква от тях да променят живота си, да се разделят с любимите си грехове и светски удоволствия. Все пак, ако имаме предвид не само разбирането на Бога, пресъздадено в поезията, а самото Благовестие, самата спасителна вест на Христос, все пак има Божие обещание в Библията, че в последно време ще има духовно "освежение от лицето на Господа", както е писано.
- Дали още дълго думите на творците няма да се чуват от повече хора? Имат ли шанс да станат „зърното” в „нивата-живот”?
- Поне докато книгоразпространението в България почти не работи извън София, думите на писателите няма да се чуват от по-голям брой хора и изходът е самите писатели да участват лично в литературни представяния на книгите им в различни градове из страната, както се прави и на Запад. Що се отнася до “зърното”, в книгата ми “Естества” има едно стихотворение, което е озаглавено “Рождество” и дава моя отговор на въпроса:
Думите на поетите не са зърното.
Те са плявата, плявата с горчив вкус,
върху която е лежал Исус.
- Това ли е Словото да придобие плът?
- Въплъщението на Словото е обитаването на Христос в нас чрез Духа, както е писано в Евангелието на Йоан: "Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него" (Йоан 14:23). Затова апостол Павел пише: "Не аз живея, а Христос живее в мен." А самият Спасител казва: "Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са."
- Кои са истинските „посветени”, призвани и отговорни за духовната еволюция на човечеството? Мястото на изкуството, културата, образованието в този процес?
- Всеки човек е отговорен за напредването на Божия спасителен план чрез Христос. В изкуството и в частност в поезията има примери за автори, посветени на Истината: поети като Дебелянов, Далчев, Йордан Ковачев и Янаки Петров в българската литература например, и Йоханес Бобровски в немската литература, да речем. Въпреки че духовните ценности много често се изопачават. Но винаги има и личности, които издигат истинското призвание на изкуството, културата и образованието. Личности, които го правят съзвучно с Божия план за развитието на човека. Така, че в него да има общуване със Създателя и обдаряване с духовните добродетели на Христовия характер - любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
Автор:
Интервюто взе: Лияна Фероли
Публикация:
10.05.2010 г. 22:17