Татяна Колева: Маримбата е най-драматичният музикален инструмент

Татяна Колева – родена в България, живее и работи в Холандия. Учи пиано и ударни във Варна, и продължава обучението си в НМА – София, в Ротердам и Хага. Нейни учители са проф. Д. Палиев, Р. В. Сайс, С. Шик, З. Финк, В. Фос и Д. Ууд.

Получава международно признание като виртуозен солист–маримбист и като незаменим ансамблов изпълнител. Работи активно за популяризирането на съвременната музика и арт форми по цял свят, като реализира множество проекти, голяма част от които създадени специално за нея. Повечето от пиесите й представят нейната нова изпълнителска техника marimba extended, която тя доразвива по време на интензивното си сътрудничество с редица съвременни композитори и съчетава атрактивно с други инструменти, лента или глас. Върху тази концепция се базира и първият й солов компактдиск „Knock on Wood”, издаден през 2004 от „NovaLinia records”, последван през 2006 от премиерата на мултимедийната й солова програма „Rituals and Confessions”. Свири като солист с различни оркестри и редовно сътрудничи с водещи ансамбли и театрални трупи от целия свят. Тя е една от основателките на женската група „Electra”. Напоследък работи много успешно в дуо с джаз-саксофониста Рутгер ван Отерло, както и с експерименталната рок група „Rubatong”.

Прави записи за Decca, New World Records, UNSOUNDS, Novа Linia Records, ADNARIM Studio и BVHAAST. Носител е на Голямата награда от конкурса Св. Обретенов (1988), на награда от международния конкурс за изпълнители Гаудеамус, Ротердам (1993), както и на наградата Kranichstein в Дармщат. През 1995 става финалист на Първия световен международен конкурс по маримба L. H. Stevens в САЩ.

Изнася концерти и дава майсторски класове по маримба/перкусии и камерна музика в цяла Европа, САЩ, Япония, Йордания, Мексико и Канада. През 2007 получава престижната награда Музикант на годината на БНР.

По време на Мартенски музикални дни в Русе Татяна Колева води майсторски клас и показа пред почитателите на маримбата невероятното вълшебство на ударните инструменти. Учениците й свириха на кактуси, листа, дървени пръчки, семена и бутилки и показаха, че само за една седмица могат да създадат уникален музикален продукт. Макар че публиката на концерта беше твърде малко в салона на Доходното здание, възпитаниците на Татяна Колева демонстрираха завидно сценично поведение, увереност и талант. След концерта вестник „Форум” зададе следните въпроси на гостенката на юбилейния фестивал.

◊ ИНТЕРВЮ

- Г-жо Колева, по време на Мартенските дни направихте огромно впечатление с музикалното си присъствие. За да бъда още по-точна, ще посоча концерта Ви на маримба. Защо точно маримба?

- Стана случайно, първо свирих на пиано, след това започнах да свиря и на ударни инструменти. Преместих се в този клас и така започнах традиционно от малкото барабанче до маримбата. Тя е част от ударните инструменти. Според мен не съм се спирала само на маримбата, но тя ми стана като втора същност, защото е най-мелодичният и най-драматичният инструмент.

- Някои от вариациите Ви са много поетични. Какво ви вдъхновява?

- Вдъхновява ни формата. Музикалната пиеса на Дюк Елингтън „Венчелистчето на розата” също ни вдъхнови и се оказа, че мога да я свиря на маримба. В този концерт с учениците показваме нещата от природата. Като изпълнители трябва да имаме нестандартно мислене, трябва да усещаме, но преди всичко сме музиканти. Аз изисквам от моите ученици и партньори музикалната фраза да присъства. Това е свързано с въображение, това е всъщност предизвикателството, което се опитвам да направя.

Има пиеси, които са само за бутилки или тигани, всъщност всичко е музика. На кактуси свирихме във Варна на първото младежко издание. Участваха млади таланти в програмата. Всички се ангажирахме да направим една добра музикална програма. В Русе 15-16 души са ангажирани с направата на една тежка програма, това е идеята на Сдружението ни. Младите творци да почувстват музиката отвътре, а не само да им се казва това трябва да свириш така... Всичко трябва да мине през позитивното мислене. Не случайно останахме щастливи от свършената работа по време на Мартенските музикални дни.

- Тяхното място в Проекта след това...

- На първо място трябва талант, а след това нещата са в техни ръце. Работа има за всеки музикант. Ударните инструменти са многообразни, някои от тях се насочват към джаз, попмузика, други се насочват към изпълнението на класическа музика и т.н. Важното е да имат достатъчно фантазия и желание, останалото се получава.

- Защо нашите музиканти обичат да се изявяват в Холандия? Какво място се отрежда на музиката в тази страна?

- Сега нещата се промениха, за съжаление. И в Холандия определено се отделя внимание на масовото изкуство, популярната музика. Концертните зали също се пълнят с побеляла публика, възрастни хора. Проектите в Холандия толерират непопулярното изкуство за по-широк кръг хора. В Холандия все още има фондове, а това подпомага оцеляването на музикантите. Една криза например има и позитивна страна. В Холандия тя се отрази на субсидирането на ансамблите, закриха много формации, от 80 останаха три-четири. Това е шок. Въпреки всичко толерират се нестандартни форми, те регенерират. Каквото и да си говорим, човек има нужда от изкуство. Убедена съм. В България е почти същото, имам много колеги, които ми се обаждат, търсят ме... Ударните инструменти все пак са „луксозни”, дълго време се борих, докато успея да ги набавя. Новите ученици имат информацията, а преди 15-20 години тя липсваше, както и манталитетът на мислене беше друг.

- При всяко завръщане в България от какво се вдъхновявате?

- Искам да направя мащабни проекти с народна музика. Тук е моят дом, родината, дишам по друг начин. Тук публиката е заинтересована и отворена. Веднъж като се престраши да прекрачи прага на концертните зали, се запознава и с магията на ударните инструменти. Благодарение на медиите успяваме да съберем популярност.