Любен Дилов-син: Да си талантлив в България е благословия и наказание едновременно

Сн. Валентина Тилева

◊ ИНТЕРВЮ

- Предизвикателство ли е за Любен Дилов да е част от журито в тв предаването "България търси таланти"?

- Предизвикателство не бих го нарекъл, но безспорно е изпитание да сблъскаш собствените си критерии за талант, добро и лошо, с тези на масовия телевизионен вкус. А и – ако не се бях съгласил да участвам – шоуто трябваше да се казва „Арменци търсят таланта на България”. Има и известно изпитание за собствения ми публичен образ, но това по-скоро е приятно разнообразие, спрямо досегашните ми проявления.

- Като член от журито показвате висок критерий за оценяване на участниците. Това е Вашият критерий или тв образ? (лично аз се надявам, че е първото предположение)

- Случи се така, че съм активно замесен в новия български шоу бизнес от самото му прохождане преди 20 години. Няма да ми стигне мястото само да изредя в колко радио-, телевизионни, кино- и издателски нови проекти съм участвал през последните години. Опитът ми в селекциите, правени за „Ку-ку”, „Каналето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави”, Българска музикална компания и т.н., и т.н., вероятно е формирал по-взискателни критерии към хората, претендиращи за таланта да забавляват околните. Но пък и журито трябва да се разглежда в неговото триединство. И Маги, и Хилда са страхотни професионалисти в своите области, а като характери чудесно допълват моите оценки. Често аз казвам „не”, не защото не съм харесал номера или не оценявам чара на участника, а защото съм сигурен, че останалите ще го допуснат - държа да покажа, че има още много път за вървене, докато този човек се развие в истинска звезда…

- Сигурна съм, че много от зрителите не могат да разберат Вашето "не". Как бихте им отговорили, например като шоумен?

- Като човек с говорни дефекти, свикнал съм, когато не ме разбират, да търся вината най-вече в себе си. Но не се притеснявам да късам млади таланти. Ето и Адолф Хитлер е бил скъсан в рисувалното училище във Виена и кой знае какво после не се е случило!

- Какво Ви смущава, гледайки участниците, които никак не са малко? Със сигурност ще бъде интересно за читателите ни да разберат в рамките на колко време стана прослушването им - като часове, дни...

- Това бяха повече от десет дни, по десет часа снимки всеки ден… Не бих казал, че съм изпитал сериозни смущения. Не само аз, но и Маги, и Хилда бяхме подразнени от някои свръхамбициозни майки и пишман музикални педагожки, които, за да начешат собственото си тщеславие, пренавиваха децата си да показват смайващи гласове и сценични таланти. По тази начин те губеха неподправеното си детско излъчване и често се превръщаха в карикатурни образи на модерния български поп, който и без това си е карикатура в много отношения…

- Къде е тънката граница между талантливия и бездарника?

- Когато попитали Хайне, коя е границата между смеха и плача, той отговорил: „Носът, госпожице”. В случая не трябва специален нос, за да усетиш разликата, а и публиката много помага в това отношение. Тя има безпогрешни инстинкти и реакциите й са много естествени, понякога бурни направо. Но – ще призная, че имаше няколко озадачаващи номера, за които и в момента не сме сигурни, дали са самобитни таланти, или просто хора с леко девиантно поведение и огромно желание за публична изява…

- Какво предстои на талантливите участници?

- От над 130 участници, които получиха „да”, в дните на „страшния съд” ще останат малко над 50. Ще има и преки двубои между сходни номера – танцьори, еквилибристи, фокусници. При някои от тях имаше наистина драматични обрати и развръзки. В крайна сметка на полуфинал в пет поредни понеделника, на живо, вече публиката, а не журито ще може да избере своите любимци, които да се явят на финале гранде. Големият финален концерт, който ще излъчи таланта на България за 2010 година.

- Целта на шоуто е да извади талантите и да ни ги покаже, а след това накъде?

- Това е един от най-демократичните формати в света. Той няма ограничение за възраст на участниците, професионализъм, жанрове. Не е някакво световно откритие – едно време всички сме участвали в т.нар. вечери на таланта. Но популярността му в света расте, благодарение на неговата позитивност, на смеха, на добронамереното отношение към всички участници. В известна степен той леко пародира порядките в „глобалното село”, където всеки се стреми към своите „15 минути слава”. Безспорно е, че ако има забележителен талант, освен пари той ще получи и много предложения за развитие, възможности за записи и т.н. Не случайно – в световен мащаб – форматът работи с концерна „Сони”. България не е изключение – доброто класиране в „България търси талант” е сериозна възможност да бъдеш забелязан в света, трамплин за една добра артистична кариера.

- Паралелно с вашето шоу върви и това в политиката? Къде шоуто е по-голямо?

- А, политиката… Там е валидна българската поговорка, че в селото на въртоглавите всеки ден е панаир. Безспорно, в последните дни, политиката генерира сериозни номера, а талантът на българските политици да отвличат общественото внимание от наистина важните проблеми на деня е доказан неведнъж. Смешният опит за импийчмънт на президента, разправиите между институциите, показните арести – всичко това е шоу, успоредно с мисията на медиите да държат народа в състояние на постоянно развеселен идиот. Тъжното е, че икономическата криза създава наистина висока степен на тревожност в обществото, а мерките срещу нея са твърде популистки и отвлечени и – като цяло – не виждам как ще отворят нови работни места, или ще запазят нивото на доходи и потребление.

- Да си талантлив в България е...

- Благословия и наказание едновременно.