Интервю
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Валери Петров: Изкуството е антипод на строгите правила
Интервю по повод 90-годишнината на поета
Валери Петров. Сн. Иво Хаджимишев
◊ ИНТЕРВЮ
С Валери Петров разговаря Анжела Димчева
– Г-н Петров, ако трябва да се върнем назад в дългата Ви творческа биография, има ли произведение, което не бихте написали, което смятате за „грешка”?
– Има, разбира се, и то не малко. Колкото пъти съм се вслушвал в неодобренията на т.н. нормативна критика и съм полагал искрени усилия „да се поправя”, толкоз пъти са се получавали неща, за които сега си казвам, че би било по-добре да не съм ги писал. Но нечестни стихове, подмазвачески слова, конюнктурни съчинения, на които сам да не вярвам – такива грехове нямам на писателската си съвест.
– Какво Ви даде работата в киното и театъра, с какво те обогатяват поетическото виждане?
– Не мисля, че работата в другите жанрове ми е дала нещо за поезията, която съм се старал да правя. Мисля, че съм бил все същият в киното, в театъра, в литературата за деца... Дори съм си намислил формула: писал съм поезия за сцена, за екран, за книга.
– Вие сте виртуоз на класическия стих, как през окуляра на римувания стих виждате сегашните поетически послания на новото поколение, които са извън границите на всякакви канони?
– Не съм привърженик на каноните. Изкуството винаги е било антипод на строгите правила и, ако става дума за отношението ми към свободния стих, ще ви кажа, че макар сам да не мога да пиша по модерному, мисля, че не във формата е въпросът. Зная толкоз много чудесни неримувани стихотворения, а и какво значи това „по модерному”? Ако е за римата, то тя не е известна нито на римляните, нито на гърците. Друг е въпросът за употребата на мръсни думи в стиха, на изкуствената енигматичност, на писането „каквото ти падне” и на хвърлянето прах в очите на читателя – тук съм и възмутен, и отвратен, и отчаян за бъдещето на поезията. Това са явления, които само отварят вратата на изкуството за графоманията и я затварят пред читателите на поезията, които и без това стават все по-малко и по-малко. Това чудо е, разбира се, глобално. Но у нас добива – отгоре на всичко – и вкуса на отблъскващ папагализъм. Дано не трае дълго!
– Вашите ранни поеми – „Палечко”, „Детинство”, „Край синьото море”, “Juvenes dum sumus”, „На път”, „В меката есен” – остават ненадминати като естетическа монолитност, като сила на внушението и изобразителна пластичност. Има ли нужда днес този жанр от възкресение или кратките форми завинаги се наложиха?
– Трудно ми е да Ви отговоря на този въпрос. Не е изключено наистина новите ритми на „информативното” ни време да правят невъзможно четенето на „дългоформатна” поезия, но – както казах – днешните млади (на които поезията винаги най-много е разчитала) не щат да четат и кратките ни форми... Тъжна история.
– Защо според Вас днес сатирата ни е в криза? Сякаш през 60-те, 70-те и 80-те години този жанр беше в апогея си, а днес при така рекламираната свобода на словото е в затишие?
– Ами тъкмо свободата на словото (доколкото я имаме) й пречи. Сатирата, като експлозивите, трябва да се чувства затворена, за да избухва. Сега все пак можеш да пишеш по-свободно, но нещата и без твоите остроумия са ясни... А има и друго: сатирата – поне както аз я разбирам – е свързана със смеха, а той е радост, добро разположение на духа... А каква радост човек може да има при днешното състояние на нещата? Не ни е до смях, не ни е до весела сатира.
– Ако трябва да преведете отново Шекспир, бихте ли се захванали пак с този гигантски по обем и необхватен във времето труд?
– Не, разбира се, не бих се захванал. Явно е, че не бих имал време – пък и вътрешно равновесие – за подобен труд.
– С какво ще ни изненада Валери Петров за своя юбилей – може би скрита в чекмедже поема или нова пиеса?
– Принуден съм да отговарям на въпросите Ви, за да не демонстрирам фалшива липса на суетност, но атмосферата на юбилеите никога не ми е допадала. В случая пък, какво толкова има за честване в това, че си се дотътрил до 90-те си години? Освен туй, самата дума „юбилей” означава „ликуване”, а е направо неприлично да се ликува в атмосфера на духовен срив, която усилено дишаме напоследък...
Така че не заради годишнината ми, а защото още ми се работи и публикува, ще издам една неголяма сбирка нови стихове. И една богато илюстрована книжка със смешно заглавие и съдържание. Писах я за самоутеха, а се надявам, че, ако съм успял, тя ще донесе на тоя-оня малко веселост в невеселите ни дни.
◊ ИНТЕРВЮ
С Валери Петров разговаря Анжела Димчева
– Г-н Петров, ако трябва да се върнем назад в дългата Ви творческа биография, има ли произведение, което не бихте написали, което смятате за „грешка”?
– Има, разбира се, и то не малко. Колкото пъти съм се вслушвал в неодобренията на т.н. нормативна критика и съм полагал искрени усилия „да се поправя”, толкоз пъти са се получавали неща, за които сега си казвам, че би било по-добре да не съм ги писал. Но нечестни стихове, подмазвачески слова, конюнктурни съчинения, на които сам да не вярвам – такива грехове нямам на писателската си съвест.
– Какво Ви даде работата в киното и театъра, с какво те обогатяват поетическото виждане?
– Не мисля, че работата в другите жанрове ми е дала нещо за поезията, която съм се старал да правя. Мисля, че съм бил все същият в киното, в театъра, в литературата за деца... Дори съм си намислил формула: писал съм поезия за сцена, за екран, за книга.
– Вие сте виртуоз на класическия стих, как през окуляра на римувания стих виждате сегашните поетически послания на новото поколение, които са извън границите на всякакви канони?
– Не съм привърженик на каноните. Изкуството винаги е било антипод на строгите правила и, ако става дума за отношението ми към свободния стих, ще ви кажа, че макар сам да не мога да пиша по модерному, мисля, че не във формата е въпросът. Зная толкоз много чудесни неримувани стихотворения, а и какво значи това „по модерному”? Ако е за римата, то тя не е известна нито на римляните, нито на гърците. Друг е въпросът за употребата на мръсни думи в стиха, на изкуствената енигматичност, на писането „каквото ти падне” и на хвърлянето прах в очите на читателя – тук съм и възмутен, и отвратен, и отчаян за бъдещето на поезията. Това са явления, които само отварят вратата на изкуството за графоманията и я затварят пред читателите на поезията, които и без това стават все по-малко и по-малко. Това чудо е, разбира се, глобално. Но у нас добива – отгоре на всичко – и вкуса на отблъскващ папагализъм. Дано не трае дълго!
– Вашите ранни поеми – „Палечко”, „Детинство”, „Край синьото море”, “Juvenes dum sumus”, „На път”, „В меката есен” – остават ненадминати като естетическа монолитност, като сила на внушението и изобразителна пластичност. Има ли нужда днес този жанр от възкресение или кратките форми завинаги се наложиха?
– Трудно ми е да Ви отговоря на този въпрос. Не е изключено наистина новите ритми на „информативното” ни време да правят невъзможно четенето на „дългоформатна” поезия, но – както казах – днешните млади (на които поезията винаги най-много е разчитала) не щат да четат и кратките ни форми... Тъжна история.
– Защо според Вас днес сатирата ни е в криза? Сякаш през 60-те, 70-те и 80-те години този жанр беше в апогея си, а днес при така рекламираната свобода на словото е в затишие?
– Ами тъкмо свободата на словото (доколкото я имаме) й пречи. Сатирата, като експлозивите, трябва да се чувства затворена, за да избухва. Сега все пак можеш да пишеш по-свободно, но нещата и без твоите остроумия са ясни... А има и друго: сатирата – поне както аз я разбирам – е свързана със смеха, а той е радост, добро разположение на духа... А каква радост човек може да има при днешното състояние на нещата? Не ни е до смях, не ни е до весела сатира.
– Ако трябва да преведете отново Шекспир, бихте ли се захванали пак с този гигантски по обем и необхватен във времето труд?
– Не, разбира се, не бих се захванал. Явно е, че не бих имал време – пък и вътрешно равновесие – за подобен труд.
– С какво ще ни изненада Валери Петров за своя юбилей – може би скрита в чекмедже поема или нова пиеса?
– Принуден съм да отговарям на въпросите Ви, за да не демонстрирам фалшива липса на суетност, но атмосферата на юбилеите никога не ми е допадала. В случая пък, какво толкова има за честване в това, че си се дотътрил до 90-те си години? Освен туй, самата дума „юбилей” означава „ликуване”, а е направо неприлично да се ликува в атмосфера на духовен срив, която усилено дишаме напоследък...
Така че не заради годишнината ми, а защото още ми се работи и публикува, ще издам една неголяма сбирка нови стихове. И една богато илюстрована книжка със смешно заглавие и съдържание. Писах я за самоутеха, а се надявам, че, ако съм успял, тя ще донесе на тоя-оня малко веселост в невеселите ни дни.
Автор:
Анжела Димчева
Публикация:
13.04.2010 г. 23:20
Етикети:
Посетено:
4579
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/9706-valeri-petrov-izkustvoto-e-antipod-na-strogite-pravila