Найден Тодоров: Оперното изкуство има бъдеще, това е прозорец към друг свят

◊ ВИЗИТКА

Найден Тодоров е български тромпетист, композитор и диригент от младата генерация. От 2005 г. е директор на ОФД в Русе. През 1993 г. завършва СМУ „Добрин Петков”. Още като ученик създава Младежки оркестър Пловдив. От 1993 г. става студент на проф. Урош Лайович във Виенския музикален университет, където завършва като бакалавър през 1996 г. През 2001 г. получава и магистърска степен от НБУ. Участва в национални и международни фестивали. Получавал е награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб - Виена, фондация „Боргезе”, наградата „София“ за постановката на операта „Фауст” с Националната опера, „Кристална лира“ за изпълнението на Втора симфония от Малер с Националната филхармония, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика и приза на фондация Джордж Уохтер.

През последните години Тодоров работи активно със звукозаписните компании „Naxos”, „MMO”, „R-Music”, „Hungaroton”, „Danacord”, „Balkanton” и импресарските агенции „Melos”, M-Art и „Columbia Artists Management”. От 1997 г. е музикален директор на международния фестивал „Тракийско лято“.

◊ ИНТЕРВЮ С ДИРИГЕНТА

- Маестро Тодоров, има ли чалга в операта?

- Зависи, чалга като вид музика в операта няма, понякога чалга като тип отношения между хората се случва, но слава Богу, не в Русенската опера. Чалгата и операта за мен са две неща, които не са съвместими. Операта е вид изкуство с исторически корени, което придава определени духовни стойности във времето и служи за някаква цел на хората. Чалгата е нещо различно, тя е отражение на нашето време, на някои проблеми, които имаме в общество и срещу които аз протестирам.

- Открай време битува мнението, че операта е елитарно изкуство. Елитарно изкуство ли е и ако не е, как тя може да стане достъпна за аудиторията?

- Отговорът е - и да, и не. Операта може да бъде елитарно изкуство, но тя може да бъде достъпно изкуство за всеки човек. Въпросът е как се подхожда към нея. В тази посока е това, което правя в ОФД - Русе, подхождам в двете направления. От една страна, издавам няколко заглавия, които са определено елитарен тип и са насочени към определена публика. От друга страна, поставяме заглавия, които по съответния начин да са близки до всеки човек и да кажат на всеки по нещо. Ролята на операта и на изкуството не може да бъде за определен кръг хора. Основната роля на изкуството е да намери човека там, където е, и да му помогне да продължи в този интересен свят.

 - В този ред на мисли стигаме до малката публика - децата, които трябва да имат основата, интересите?

- Определено. Ние обърнахме внимание на детската аудитория, разбира се, с известно закъснение, едва в началото на четвъртата година на престоя ми в Русе. Досега правихме всяка година детски заглавия, но ги поставяхме на сцената два-три пъти годишно. Това не е достатъчно. Едва сега започнахме да правим определени концерти за тази млада публика, те са в по-камерен вид. По време на концертите се изпълнява някаква музика и тя бива обяснявана на децата и представяна по достъпен начин. Това е само началото.

- ...говорим за образователни концерти...

- Да, не смея да използвам този термин, защото във времето на него се е гледало безкрайно недоброжелателно. В същото време това са концерти точно с такава цел. Нашата задача е да подпомогнем желаещите млади хора да се ориентират към изкуството, не да се занимават с него, а да стане един прозорец за тях към друг свят и ако щете, да избягат от действителността към нещо по-хубаво.

- В такъв случай операта има ли бъдеще?

- Като цяло операта винаги ще има бъдеще. В частност за България не смея да мисля, че няма да има бъдеще. Макар че виждам в българското общество неща, които не съм си представял, че могат да съществуват като цяло.

- Какво имате предвид?

- Начинът на мислене през последните години. Нямам съвсем точно обяснение как се стигна дотук. Смятам, че тези 20 години на преход бяха години на анархия, в смисъл анархия в системата на израстване на хората. Държавата се затвори вътре в себе си, опитвайки се да се стабилизира, виждам, че е труден процес. Тя се оттегли от намесата си в образованието, от създаването на ценностите на хората. Започнаха да се появяват псевдоценности на тяхно място. А това унищожава поколенията във всяка една област в България. Това най-добре се вижда като четем вестници или форуми в интернет, езикът, на който хората коментират..., ето една от причините изкуството да се бори.

- Абсолютно прав сте. Вие сте творец, който много пътува и имате възможност да работите навън. Това малко или много се отразява на начина Ви на работа. Доколко успявате да привнесете най-хубавото?

- Много се старая да привнеса всичко хубаво. През последните години има опити да се привнасят в България много неща отвън и има огромни поражения. Всяка една страна има своята история в развитието на институциите си, на отношенията между хората. Например в Австрия би било невероятно студент да се обърне към професора си на малко име, обратното, в САЩ - може. Всяка страна има история, над това българските политици трябва да се замислят. Не може да се пренасят механично нещата, без да се съобразяват как са възникнали тези модели. Ако аз пренеса нещо наготово отвън, хората не го разбират. Например, когато започнах работа като директор в Пловдив, а после в Русе, се сблъсках с едно неразбиране относно личността ми. Несъмишленици говореха за мен и ме определяха като усмихващия се човек, защото се старая в повечето случаи да видя хубавото. В България хората са свикнали с по-тежък метод на управление. Това доведе до неразбирателства между нас. Повечето мислеха, че могат да работят, без да изпипват нещата. Моето поведение ги пообърка. Това е малък пример, който преживях тук. Защо е необходимо човек да е лош, за да го разберат останалите, това за мен си остава загадка и до днес.

- Това ли стана повод за негативизма, който се изля върху Вас?

- Негативизмът не е само в Русе, той е в цяла България. Хората са негативни към това, което не познават. Това води до сложни взаимоотношения. Тук не ме познаваха отначало и ме възприемаха като човек, който ще срути Русенската опера. Обижда ме, че тук се забравя, че освен Опера има и Филхармония, която е с не по-малка история. Историята и на двете институции е много сериозна и има големи имена в тях. Хората, виждайки, че съм млад, ме възприемат на техен език като човек без опит. Това означава лош. Не виждат смисъл в промяната, да променят мнението си. Аз съм човек, който винаги търси гледната точка. Държа на своето, но винаги се опитвам да разбера чуждата гледна точка. Случва се понякога, разбирайки другата гледна точка, да променя в някаква степен своята. Това не ме прави по-малко отстъпчив, когато съм убеден в правотата си. Всъщност тук забравят много често, че истината за един не е задължително да е истина за друг. Истината за мен стои на второ място. Търся истината за институцията - кое е добро и важно за нея. Понякога съм предприемал ходове, които са важни за ОФД, но за мен не са важни. Длъжен съм да правя това в качеството си на директор.

Станах свидетел на неразбиране от хора, които са искали да станат директори на Операта. Преди известно време обяснявах, че Русенската опера няма пари, а същите казваха - той какво прави там? Добре, избран съм за административен директор на ОФД. Въпреки това намирам пари, това не е мое задължение. Обвиниха ме в неща, които не са мои задължения. Започна да се говори, че нямам антикризисна програма. Любопитното за мен е, тези, които ме обвиняват, че нямам антикризисна програма, знаят ли самото понятие какво означава. Това е свиване на дейност, свиване на разходи.

Старая се да се запознавам с различните гледни точки, за да ги знам. Хора, които ме критикуваха обосновано, не излязоха в медиите, но бяха прави. За мен е важно да видя тази истина и да я вмъкна в работата си. Надявам се, че успявам да постигна това. Отношението на държавата, на публиката към нас доказва, че съм прав.

Невъзможно е възраждане на операта днес, защото условията са други. Времето е друго. Надявам се след време да бъда оценен. Навремето държавата е подпомагала операта, защото това е била държавната политика да се рекламира този вид изкуство. В този смисъл, щастлив съм от проведената анкета, че оперното чудо е най-великото нещо в България. Това показва, че операта ще оцелее.

- Съжалявате ли, че сте директор и то точно тук?

- Че съм тук, не съжалявам. Но, че съм директор - съжалявам. Признавам, че ми се иска понякога да зарежа всичко и да се занимавам само с музика. В следващия момент си казвам - аз ще го правя, но къде? Прибрах се преди време в България поради глупавото усещане - носталгия. Нямам намерение да прекратя достъпа си навън, смятам да продължавам да работя с хората, с които съм бил някога. Това ми носи позитивни чувства. Музикантите и публиката на град Русе - това е нещо специално. Понякога всичко това се помрачава от ремонти, покриви... Нямаме мениджър и административни директори. В много от тези институции Министерство на културата назначава хора на изкуството. Те имат малък административен опит. Сега е момент да се създават кадрите, за да се подредят нещата. Директорът трябва да работи с екип от хора, но подготвени. Как се случва това? - трябва да имат съответното образование за мениджъри.

- Участието на ОФД – Русе във фестивала Мартенски музикални дни?

- 50 години фестивал. За мен това е най-добрият фестивал в България. Човекът, който успя да го запази, е Ива Чавдарова. Участието на нашите състави е задължително, ние сме съучастници на фестивала, принадлежим на един и същ град. В историята на фестивала са участвали имена, той се е развивал. За мен беше обидно, че БНТ не излъчва откриването на ММД. Програмата е прекрасна - Русенска филхармония, Георги Димитров, Евгени Божанов. ММД ни помага да преодолеем кризата, да се справим с тази криза. Надявам се, че повече такива събития ще ни помогнат да преодолеем всичко това и да погледнем напред.